В началото на годината служебният кабинет представи своята визия за развитие на енергетиката, в която е вписано изграждането на четири нови ядрени реактора - два в АЕЦ "Белене" и два, които да заместят работащите днес блокове на АЕЦ "Козлодуй". Но според експерти този план не отговаря на много от въпросите около развитието на ядрената енергетика у нас.
Проф. Георги Касчиев отбеляза, po време на дискусия, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ), че единствената конкретика в тези планове са датите, на които се очаква новите мощности да влязат в експлоатация - 2035-2040 година за АЕЦ "Белене" и 2045-2050 година за новите два блока в АЕЦ "Козлодуй". Той коментира, че около проекта за втора ядрена централа у нас има много сериозни предизвикателства и нерешени проблеми.
АЕЦ "Белене" реално няма одобрен технически проект - такъв е внесен в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР0 през 2008 година, разгледан е, но така и не е официално одобрен, разказа Касчиев. Разрешителното за строеж е изтекло, а в Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) е вписано изграждането на 2000 мегавата мощност, докато поръчаните реактори са с мощност от 1060 мегавата всеки, тоест проектната мощност на централата ще бъде 2120 мегавата. Това разминаване в момента се неглижира от институциите, но може да окаже съществено влияние при въвеждането в експлоатация на проекта.
България трябва да изпрати и нотификация до Европейската комисия за централата, защото в Брюксел приемат за край на проекта спирането му през 2012 година и според изискванията ще трябва отново да се произнесат за него при рестарта му.
Георги Касчиев обърна внимание още и на проблема със сеизмичността. Според него през 1983 година от руска страна е обърнато внимание, че степента е по-висока спрямо АЕЦ "Козлодуй" и са предложили промяна на пощадката. Това не е направено, а плановете на българската страна са да бъдат изградени т.нар. "баластови възглавници", които намаляват риска.
От техническа гледна точка това е добро решение, потвърди експертът, но допълни, че тези съоръжения са били изградени през 2009 година и задължително трябва да се провери какво е състоянието им днес, преди да бъде започнато строителство.
На АЕЦ "Белене" не са направени стрес тестове спрямо новите изисквания на ЕС от 2012 година, няма и независима оценка на качеството на купеното оборудване. Източници на Касчиев са съобщили, че руската страна не е предала "образци свидетели", а без тях не може да бъде оценен остатъчния ресурс на метала, ако реакторите бъдат изградени и се налага удължаване на срока за експлоатация.
Не на последно място в ЕС новите ядрени мощности са съпътствани задължително с план за управление на ядрените отпадъци и отработеното ядрено гориво, какъвто България няма. Проблемно е включването на централата към мрежата - нужно е изграждането на няколко далекопровода, както и най-важното - няма осигурено финансиране.
Касчиев е категоричен - бъдещето на АЕЦ "Белене" не е свързано с ядрената енергетика, а по-скоро с новите технологии, като например производството на водород. Той се надява френската EDF, която отново каним да участва в проекта, да направи оценка на състоянието на площадката и на оборудването и на базата на нея окончателно да се реши бъдещето на проекта.
Експертът прогнозира още, че оборудването няма да може да бъде продадено, но части от него може да бъде използвано за реакторите в АЕЦ "Козлодуй" - например парогенераторите.
Що се отнася до развитието на ядрената енергетика като цяло, фокусът трябва да бъде върху запазването на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" и реализацията на плана за два нови реактора на съществуващата площадка. Малките модулни реактори (ММР) имат потенциал за следващото десетилетие, смята още Касчиев и допълни, че е по-разумно да се изчака с тази технология.
Нямаме време да чакаме, категоричен е обаче Иван Хиновски. Според него е време да бъдат подписвани меморандуми по примера на Румъния и Полша, за да бъде страната готова, след като технологията бъде утвърдена, а не да седи в изолация.
"Трябва да имаме местна експертиза, а не като туземци да стоим и да чакаме да ни кажат: "Ето ви едни малки модулни реактори, стройте ги", допълни още той.
Според експертите много по-обещаващи са реакторите със средна мощност (между 300 и 700 мегавата), а не малките (под 300 мегавата).
