Като същи гръмовержец Брюксел метна мълнии към България, че закъснява с „Натура 2000“, завода за боклук, биометричните данни и спешния телефон 112. И по спешност министерствата се забързаха. Заедно с тях – и ведомството на министъра по бедствията и авариите Емел Етем. Оттам даже обясниха, че тоя телефон в други държави се правел 10-15 години, а у нас... Ами и у нас е толкова кажи-речи – от 1998 г. все си е недоправен. Но нека проявим разбиране към вицепремиерката Емел Етем, тъй като тя е много заета жена. Откакто е на власт, всяка година по някое природно бедствие се стоварва – я наводнение, я пожар, я кърлежи. След бедствието трябва да се намерят фургони с дограма от Турция, фирми за сглобяеми къщички, да се прави (уж) нова хидроложка карта, космически център (който не действа) – за да хващаме бедствията още преди да наближат планетата. А приятелските фирми вече не достигат. Държавният резерв също трябва постоянно да се подновява, тъй като все го източват... В междучасието от едно до друго бедствие или свикване при лидера Доган Етем не си почива - отскача до някоя точка на света, като Япония или другаде, за да види какъв дзен подход там е възприет в борбата със стихиите. А спешният телефон затова е спешен – за да почака. Ако никой не го вдига, значи работата не е толкова спешна...