Доц. д-р Антоний Гълъбов, социолог Политическите партии са част от гражданското общество. Както църквите, синдикатите, спортните клубове или неправителствените организации политическите партии съществуват заради интересите и потребностите на самите граждани. Това класическо разделение спрямо държавата продължава да звучи странно в българските условия. Партиите се възприемат като част от представата за властта, а това ги превръща в източник на облаги, но и на риск за всекидневното масово съзнание. Това бе пропагандната схема, наложена на българското общество след началото на политическите промени. Това е и част от обяснението за днешното критично ниско доверие в партиите и институциите на представителната демокрация. Партиите винаги са отразявали частични, групови интереси. Това е тяхната роля. Затова е толкова нелепо те да бъдат упреквани, че се интересуват само от своите “тясно партийни интереси”. Но, съществуването им зависи само от техните членове и симпатизанти, доколкото партията е форма на доброволно, частно обединение на граждани. Затова, когато трябва да бъде регламентирана дейността и финансирането им, въпросът за размера и произхода на средствата, не трябва да подменя смисъла на съществуването на политическите партии. „Черните каси“ не могат да прекратят дейността си Последните промени в Закона за политическите партии следваха логиката, според която увеличаването на публичното финансиране намалява зависимостта на партиите спрямо крупни корпоративни интереси. В същото време, въпреки че очевидно новите регламенти за прозрачност и публичност на партийните финанси не могат да прекратят “черните каси”, финансирането от държавния бюджет бе определено като универсално решение за противодействие на политическата корупция. Заради увеличеното бюджетно финансиране, макар и индиректно, бяха създадени условия за администриране на партийната система, а това би могло да застраши интересите и политическите права на гражданите. Гражданската инициатива “Справедливост” заяви, че ще сезира националния омбудсман с искане за противоконституционност при бюджетното финансиране на политическите партии. Разбирането за партиите като граждански сдружения, които трябва да имат свободата и да носят отговорността за собствените си действия, не предполага държавна намеса в определянето на размера и вида на техните приходи и разходи. При този вариант бюджетното финансиране се възприема като риск за свободата и независимостта на политическата партия, като изразител на интересите на своите членове и симпатизанти. Призивите за неотклонно и радикално действие чрез легални средства, което да предизвика политическа промяна, определя характера на тази инициатива. Но без всякакво съмнение въвеждането на забрана за финансиране на партии от юридически лица и в същото време запазването на смесения характер на партийното финансиране поставя въпроса за ефективността на баланса между свобода и контрол върху дейността на партиите. Липсва автентична гражданска съпротива Дебатът за “партийните пари” винаги е достигал до разбирането, че те не подлежат на ефективен контрол, а властта е само средство за лично облагодетелстване. Това е прокорупционната обществена нагласа, която до голяма степен компрометира обществените представи за парламентарната демокрация. В същото време няма автентична гражданска съпротива срещу използването на публичните ресурси именно по този начин. Затова противодействието на политическата корупция остава все така стихийно и неефективно. Всъщност гаранциите за прозрачност, публичност и отчетност на средствата, осигуряващи дейността на партиите, не е предмет на Закона за политическите партии. Въвеждането на все по-строги норми в този основен закон би могло да остане и поредна демонстрация на воля за промяна. Чрез него подлежи на контрол само регулярното партийно финансиране, което осигурява съществуването на партиите като организационни структури. Истинският залог за ограничаването на политическата корупция е в сферата на изборното законодателство и по-специално при финансирането на предизборните кампании.