Деа Маркова, „Политикъл Кепитъл“, България Миналата седмица Standard & Poor’s понижи оценката на България от BBB+/A-2 до BBB/A-3. Тази новина премина през публичното пространство и институциите по-скоро като констатация, отколкото като събитие с потенциални негативни последици. Коментарът от Министерство на финансите бе, че оценката на S&P е част от всеобхватните финансови проблеми и не е отрицателно мнение само за България. Всъщност понижаването на рейтинга на България не е просто част от глобална тенденция, а целенасочена преоценка на S&P за Източна Европа. Освен нашите според агенцията се влошават и показателите на Латвия и Литва. Унгария остава в отрицателния списък за наблюдение, а държавните облигации на Румъния и Украйна вече са в категория „високорискови“. В случая на Румъния това се отнася само за ДЦК в чуждестранна валута. Кредитните рейтинги в Източна Европа за понижени основно поради изтичане на чуждестранен капитал, дефицит по текущите сметки, разточителна фискална политика и в случаите на свободно плаваща валута, парично обезценение. В Латвия се очакват проблеми със стабилността на националните банки. Ако държавата увеличи външния си дълг значително, за да влее ликвидност в банковата си система, кредитният й рейтинг може още да спадне. Литва очаква забавен икономически ръст през 2009 г., което вероятно ще доведе до безработица, затруднения в частния сектор, повече социални разходи и съответно необходимост от държавни вземания. В случая на Румъния икономическата среда е влошена и от щедра фискална политика в месеците преди парламентарните избори на 30 ноември. Битката за политическа подкрепа с премиера мотивира румънския президент да подкрепи по-високи възнаграждения за медицинските служители и учителите. Според финансовия министър на страната, финансирането на една гилдия ще доведе до натиск за по-високи заплати от други и бюджетният дефицит за 2009 г. може да се увеличи от планираните 2% до 7% от БВП. Това може да доведе до допълнително понижаване на кредитния рейтинг на Румъния. От страните, които получиха заеми от Международния валутен фонд S&P обяви Украйна за най-неспособна да обслужи външния си дълг. Подобно на унгарския форинт, и украинската гривна пострада от спекулациите на международни прекупвачи и значително падна. Икономически шок на страната донесе спадът в търсенето и цените в една от основаните й индустрии – стоманената. Кредитната оценка на Украйна е видимо по-строга от тези на Унгария и Исландия поради политическата нестабилност на страната, след като управляващата коалиция между бившите лидери на Оранжевата революция се разпадна този септември. За България това е първата промяна на рейтинга от ноември 2006 г. Оценката BBB се отнася до ДЦК с дългосрочен матуритет и показва „задоволително наличие на средни по големина заемащи”. A-3 засяга краткосрочните ДЦК и отчита наличие на неблагоприятни икономически условия, които могат да повлияят на способността на държавата да обслужи външния си дълг. Освен това за първи път от началото на наблюденията на агенцията над България ни е дадена негативна перспектива. Това потенциално означава, че кредитният рейтинг може да спадне до BBB-, или до най-ниската стойност на скалата, преди държавните облигации на станат „високорискови” Седмица преди оценката на S&P БНБ публикува данни за брутния външен дълг за август, според които той възлиза на 8% от БВП и е намалял с 11,9% на годишна база. Наличието на бюджетен излишък и валутен борд, който поддържа висок валутен резерв и стабилна валута, също не са повлияли на кредитния ни рейтинг. Това несъответствие се дължи на значението на рейтинга. Той се отнася най-вече към бъдещата икономическа обстановка Определящите фактори за рейтинга на България са отвореност на банковата система към чуждестранно финансиране, отлив на външни капитали, съответно увеличаващ се дефицит по текущата сметка и потенциална липса на ликвидност. Негативните икономически перспективи се отразяват и върху дълга на финансовия сектор. В края на октомври S&P понижи и рейтинга на Уникредит Булбанк от BBB+ на BBB. Сред другите търговски банки, оценявани от S&P, ОББ има рейтинг BBB от юни 2007 г., а акциите на БАКБ преминаха в клас „високорискови” на 4 септември т.г. Въпреки това крайно отрицателни развития по външния ни дълг в стил 1998 г. в Русия не могат да се очакват, най-вече защото кредитирането на България идва основно от европейски банки майки, които имат пазарен интерес да запазят позициите си в страната. Скептичната перспектива на S&P чувствително се различава от мнението, че България, или Източна Европа, като цяло ще останат в периферията на кризата, което доскоро присъстваше в публичното пространство. Още в началото на кредитната криза през лятото на 2007 г. Standard & Poor’s създават индекс за застрашеност на ликвидността, в който България заедно с Исландия, Турция и Латвия заема първите четири позиции сред развиващите се пазари. В този индекс се отчитат съотношенията между суми по обслужването на държавния дълг и БВП, както и брутен външен дълг, дефицит по търговската сметка и преки чуждестранни инвестиции. Световната икономическа криза до голяма степан усилва ролята на кредитни агенции като S&P. В момент, когато пазарът е нестабилен и афинитетът към риск изчезва от борсите, обективна и стандартизирана оценка като тази на S&P е търсен източник на сигурност от чуждестранните инвеститори. Поради това рейтингът на S&P може да се отрази не само на бъдещите инвестиции в ДЦК, но и на чуждестранни инвестиции в частния сектор. Има опасност от тъй нареченото самосбъдващо се предсказание, когато очакването за намалена ликвидност само довежда до изтичане на капитал.