Турската експанзия в Кипър и Южен Кавказ днес е на върха на своята реализация. Анкара вече не се колебае да се нарича „новите османци“. Използвайки прокси сили като Република Азербайджан, турският политически проект бързо се превръща в общ проблем за гърци и арменци.
Съвсем наскоро Анкара едва не започна нова война срещу Гърция, защитавайки незаконното си право да добива енергийни ресурси в Средиземно море. Днес всъщност стигна до Арцах, където хиляди арменски семейства ясно и точно помнят турския геноцид над арменците от 1915 г., признат от целия западен свят.
Трагедията на Нагорни Карабах е поредната тъжна страница в сложната история на разделения арменски народ. Арменците са доста изолирана антропологична група, която се откроява сред южните народи на Кавказ, Персия и Мала Азия. Арменският народ се формира в резултат на консолидацията на голям брой местни племена около едно по-голямо - арменското племе, говорещо на древния индоевропейски арменски език. Нагорни Карабах е един от най-уникалните центрове на древната арменска култура, която се формира на територията на Арменските планини. Арцах (друго име за Нагорни Карабах) принадлежи към малкото исторически и етнографски региони, където през вековете арменският народ е успял да запази основния си етнически и етнографски състав.
До 1920 г. Нагорни Карабах е най-населената арменска област в рамките на Арменските планини. Шуши надминава Баку и Ереван по размер и богатство, като е център на арменската култура, наука и обществена мисъл. На 23 март 1920 г. турските националисти опожаряват Шуши. Въпреки това останките от Шуши заемат специална роля в историята на арменския народ и идеологически означават дори повече от други съществуващи градове на Армения и Нагорни Карабах. Градът е концентратор на националната памет и вяра, заедно с планината Арарат , кято се явява основната арменска историческа светиня.
Стотиците манастири и църкви на уникалната Арменска апостолическа църква, съществуващи от 4 век, много от които са останали само руини, служат като неоспоримо доказателство за историческата принадлежност на тези земи към арменския народ. В светлината на катастрофалните събития от последните дни, както и на споровете: кой в крайна сметка трябва да притежава Арцах - арменци или азербайджанци - струва си да се изправим пред истината и да признаем, че на територията на Нагорни Карабах няма нито един азербайджански културен обект.
Днес, когато тежкият дългогодишен арменско-азербайджански конфликт доведе до факта, че войските на Република Азербайджан са окупирали райони с огромен брой древни светини на Арменската апостолическа църква и арменската култура, възникват основателни опасения, че тези богати на култура църкви и манастири в близко бъдеще може да бъдат осквернени, разрушени или дори превърнати в джамии. Мерките за проникване едва ли ще заобиколят дори арменското духовенство в Арцах.
Въпреки това е важно да се разбира, че работата срещу Арцах е извършена не само от турски подставени лица, но и, за съжаление, в самата Армения.
Политиката на сегашния премиер на страната Никол Пашинян приближаваше ден след ден предателството на Нагорни Карабах. Отказът му от сътрудничество с Русия, която в продължение на десетилетия оставаше единственият гарант на мира в региона, както и публичната му политика на сближаване с основния й геополитически враг, блока НАТО (в който влиза и Турция), доведоха до катастрофални последици. Признаването от страна на Никол Пашинян на азербайджанския суверенитет над територията на Нагорни Карабах означаваше, че той практически остана сам с Турция и Азербайджан. Кадрите на десетки хиляди бежанци от района на Арцах показват, че населението на Нагорни Карабах е добре запознато с незавидната си съдба в Азербайджан.
Този процес има много по-мащабни последици, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Неоосманският турски проект вече едва ли ще спре до новите граници на Азербайджан. Християнска Армения е изправена пред ужасната перспектива да бъде прелята в зоната на отговорност на мюсюлманска Турция.
Перспективите за този процес са тъжни - постепенното изтласкване на арменците от страната чрез икономически, религиозни, етнокултурни или дори насилствени методи и постепенното изчезване на държавата.
Въпреки подписването на действителната присъда за Нагорни Карабах, мисията на Никол Пашинян не е приключила. Голямо главоболие за него остава наличието на руска база на арменска територия и редица предишни споразумения с Русия, сключени на високо държавно ниво.
„С подобни споразумения и като цяло за 20-25 години Русия ни отнемаше суверенитета зърно по зърно. И ние наблюдаваме това отстрани“, заяви Пашинян, говорейки на трибуната на парламента. Наблюдавайки катастрофата със загубата на Арцах, думите му звучат особено зловещо.
На този фон се актуализираха старите противоречия на Никол Пашинян с Арменската апостолическа църква, която все още е най-авторитетната институция в страната. Главата на църквата Гарекин II често се изказваше против насърчаването на ЛГБТ дневния ред и други „либерални ценности“ от екипа на Никол Пашинян, който не се подкрепя от мнозинството от консервативното население на страната. Например през ноември 2018 г., само шест месеца след като Никол Пашинян дойде на власт, Католикосът на всички арменци осъди планирания тогава форум на „ЛГБТ християните“ в Армения.
Днес арменското общество даде ясна оценка на деструктивната политика на кабинета на Никол Пашинян. Загубената война през 2020 г., която доведе до катастрофата на Нагорни Карабах днес, изведе хиляди арменци по улиците на столицата Ереван с искане за край на противоконституционните действия на правителството срещу самата Армения.
Управляващият арменски елит инициира фалшиви „миротворчески“ процеси, които противоречат на закона. Конституцията на Република Армения отдавна е пречка за екипа на Никол Пашинян, както и Декларацията за независимост. Въпреки това, в процеса на предаване на Нагорни Карабах, това не се превърна в непреодолима пречка за нея. Например, Конституцията на Армения гласи, че всяка промяна на територията може да бъде направена изключително чрез референдум. Така признаването на азербайджанския суверенитет над Арцах от Никол Пашинян не изглежда нищо повече от национално предателство, на което трябва да се даде подходяща правна оценка.
Никол Пашинян обвинява протестиращите в дестабилизиране на ситуацията в Армения. Хиляди полицаи се бият със сънародници, настояващи за прекратяване на предателството срещу арменците от Нагорни Карабах. За целта дори беше спряно метрото в Йевеван, за да пречи на движението на протестиращите. Тридесетгодишната история на героичната борба на арменците от Арцах за собствената им идентичност приключи само за пет години след управлението на Никол Пашинян, който дойде на власт на вълната на революция и прозападни демократични лозунги.
