Гласът на поколенията преди и след нас изисква приемственост в прогреса, както през 1903 г., 1944 г., 1991 г., така и днес, каза премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски на тържествената церемония по повод държавния празник на страната Денят на независимостта, която се проведе в залата на Филхармонията в Скопие.

През 1991 г. на 8 септември е произведен референдум за обявяване на независимост на страната, която до тогава е в границите на СФРЮ, с избирателна активност 75,7 процента и одобрение от 96,4 процента от гласувалите, парламентът обявява независимост на страната с решение от 17 ноември 1991 г. и започва процес на отделяне от федерацията.

„Преди 32 години, през 1991 г., с обща решимост от над 95 на сто от гражданите, се осъществи завещанието за собствена независима македонска държава на поколенията преди нас. Глас, който отеква от Илинден 1903 и АСНОМ 1944. Тридесет и две години по-късно пред нас е гласът на гражданите, които с мнозинство от 80 процента, искат живот в Европа, в ЕС, но в родната Република Северна Македония“, посочи в словото си Ковачевски.

Той припомни времената на ембарго, преход, военен конфликт през 2001 г., международна изолация, през които Северна Македония е преминала, след обявяване на независимостта си.

„Днес реалността е съвсем различна. Днес Европа и светът говорят за македонската държава, македонския народ и македонския език. Днес нашата родина Република Северна Македония е международно призната държава, чиито граници са очертани на картата на света. И това е и трябва да бъде нашият двигател. Днес спирачките са само в нашите ръце и част от политиците тук, у нас. Науката отбелязва, че македонският език, който е най-пряко свързан с нашата македонска идентичност, има своя собствена приемственост, която лесно може да се проследи от 9 век, и че световното признание за него е получено преди 70 години. Както казва (Блаже) Конески, „Езикът е нашата истинска родина". И тази наша родина, Република Северна Македония, вече е международно призната държава както териториално, така и като идентичност. Чрез наука, изкуство, литература. Но и като политическа реалност. И щом е така, по какви причини бихте сложили спирачки на собствената си перспектива? Ясно е, че причините за подобни опити са свързани с чужди интереси в геостратегическо позициониране, различно от македонската евроатлантическа стратегическа цел. Те се свързват и с популизъм за политически, предизборни и лични, материални цели... Утре, когато изгрее новият 8 септември, нека чуем зова на поколенията преди нас и гласа на поколенията след нас. Нека не правим отстъпки. Нека не оставяме място на никого да ни идентифицира и поставя в своя исторически контекст. Защото имаме своя история и свой език, потвърдени на научно, международно ниво. Патриотизмът не е как гледаме на миналото, а как изграждаме настоящето и бъдещето с опита от миналото”, посочи Ковачевски.

Той посочи, че днес Северна Македония има реалната и уникална възможност за бърз процес на присъединяване към ЕС.

„Може да се твърди, че въпреки многобройните политически и икономически проблеми в развитието и въпреки изключително неблагоприятната международна констелация, изразяваща се преди всичко в блокадите и нападките от съседните държави, обявяването на Република Македония за независима държава през 1991 г., бележи най-високото, върховно постижение на македонската нация в процеса на нейното правно развитие и международен статут”, заяви Александър Литовски от Института за национална история, който също участва в събитието.

А според проф. Искра Пановска-Димкова, ръководител на Катедрата по македонски език към Филологическия факултет на Университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, всичко, което е днес Северна Македония „не може да се разглежда отделно от вековната приемственост в развитието на македонския език и македонската нация, а самостоятелността на държавата по отношение на македонския език означава само по-голяма отговорност за неговото развитие, грижа и утвърждаване“.

„Да имаш собствена независима държава е привилегия, мечта на много народи, но и задължение, и много по-голяма отговорност както за държавата, така и за нейните граждани”, каза Пановска-Димкова.

В отбелязването на държавния празник на страната под мотото „Вестителят на свободата” участваха членовете на правителството на Северна Македония, дипломати, акредитирани в страната, представители на различни институции, на академичната общност, на бизнеса.

На самия 8 септември организираните от правителството на Северна Македония прояви по повод Деня на независимостта включват редица културни и спортни прояви в цялата страна.

След обявяване на независимостта на Република (Северна) Македония България е първата държава, която признава новата държава под конституционното ѝ име, на 15 януари 1992 година.