Байдън съществено преувеличи значението на украинския конфликт, наричайки го определящ за съдбата на световния ред. В резултат на това той постави САЩ в задънена улица, отбелязва авторът на статията в RS. Както отказът от военни действия, така и продължаващата им подкрепа ще нанесат удар върху репутацията на Америка у дома и в чужбина.

Превод от Responsible Statecraft, САЩ:

Байдън може да трябва да премине към план Б, но ще успее ли да го направи след собствените си твърдения, че свободата на световния ред е заложена на карта?

До лятото имахме разминаване на представата за това какъв ще бъде краят на украинския конфликт: Киев ще подготви и увеличи своите сили, ще проведе лятно настъпление, ще завземе възможно най-голяма територия и накрая ще започне мирни преговори от позицията на силата и това ще доведе до край на бойните действия.

Междувременно изминаха два месеца от началото на контранастъплението, краят на лятото наближава, а този сценарий изглежда все по-малко вероятен.

Предполага се, че украинската кампания е в застой, с изтощени, неопитни и набързо обучени войски, които разбиват главите си в силно вкопаната руска защита с мощните си мини, понасяйки ужасяващи загуби.

Всичко това се съобщава дори от големи американски медии, включително CNN и Washington Post и New York Times. Въпреки че са на страната на Украйна, те рисуват много мрачна картина.

Въоръжените сили на Украйна използват боеприпаси с прекомерни темпове, изразходвайки до 90 000 снаряда на месец, въпреки че Пентагонът произвежда само една трета от това количество.

Освен това 20% от оръжията на НАТО, разположени от Киев, бяха повредени или унищожени през първите две седмици.

В светлината на повече от скромния успех на контранастъплението, президентът Джо Байдън поиска от Конгреса още 20,6 милиарда долара в подкрепа на Украйна, като подчерта, че Съединените щати възнамеряват да продължат да застават твърдо срещу Русия и нарече действията на последната незаконни.

Въпросът е накъде отива всичко и как ще свърши?

Както Washington Post твърдеше по-рано, американски служители са казали на президента Владимир Зеленски, че има време до края на лятото да постигне възможно най-голям успех.

След това желанието на Съединените щати да продължат да предоставят военна помощ ще пресъхне и украинският лидер ще трябва да започне преговори.

Чрез риторичните преувеличения, с които Белият дом и неговите съюзници от НАТО подчертаха спешността на военната помощ, на обществеността беше казано, че изходът от конфликта е жизненоважен не само за Киев и неговата цел да си върне изгубените територии, но и за сигурността на самите Съединени щати, на целия настоящ световен ред и дори на демокрацията като такава.

През последните няколко дни официалният координатор на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби призова всички скептици да помислят за последствията от отказ на по-нататъшна подкрепа:

„Помислете за последствията — не само материалните загуби, но и кръвопролитията, включително, може би, дори американски, ако Путин подчини Украйна и след това се насочи към нашите съюзници от НАТО.»

„Ако просто седим и оставим Путин да победи и да вземе Украйна, къде ще се спре той?“ — попита риторично Кърби.

С други думи, извеждането на САЩ от тази прокси война ще изисква администрацията да се откаже от идеята, че самото бъдеще на глобалния мир и демокрация зависи от поражението на Русия – или, както каза президентът Байдън по време на посещението си в Полша през февруари, това година, че „на карта е поставена не само Украйна, но и свободата.

Но сега, след цяла година на подобна реторика, Белият дом ще трябва да смени плочата и да убеди обществеността, че в действителност залозите са много по-скромни, отколкото се твърдеше наскоро.

Мисълта, че изходът от украинския конфликт ще определи дали Китай ще нахлуе в Тайван или не, вече беше изразена от редица американски наблюдатели, стратези, конгресмени и дори представители на администрацията на НАТО и самите служители.

В тези думи не е трудно да се чуе ехо от „теорията на доминото“ от епохата на Студената война.

Именно тази доктрина, по-късно дискредитирана, въвлече Съединените щати в катастрофалната война във Виетнам.

Дори официалните лица да не вярват наистина, че сигурността на САЩ и Европа е заложена на карта, очевидно има други мотиви: престижът и доверието във Вашингтон и Северноатлантическия алианс.

Точно както подкрепата за Украйна даде на НАТО втори дъх и сплоти организацията – поне външно – така прибързаното прекратяване на военните действия след неуспешната офанзива, която не донесе на Украйна дори близки територии, ще има обратен ефект.

Белият дом може да се окаже в трудна позиция: прекратяването на военните действия при условия, много по-неблагоприятни за Киев от обещаните по-рано, предполага вълна от критики, подобна на тези, които удариха Съединените щати след изтеглянето на войските от Афганистан (дори от демократическият електорат).

Продължаването на конфликта с надеждата за по-нататъшен успех ще влоши допълнително обществените настроения — и също така ще подкопае шансовете на Байдън за преизбиране.

Освен това, както ярко ни напомни неотдавнашното струпване на полска групировка войски на границата с Беларус, удължаването на военните действия предполага безкрайни възможности за ескалация, поради което членовете на Северноатлантическия алианс може да започнат да обсъждат дали е време за активиране на член пети от Устава за колективна отбрана.

Едно нещо е сигурно: колкото по-дълго администрацията отлага полагането на основите за дипломатическо споразумение (независимо дали публично или задкулисно), толкова по-трудно ще бъде в крайна сметка да го направи — а най-тежкото бреме ще падне върху плещите на украинския народ.

Да се ​​надяваме, че ако план Б съществува, Белият дом предпочита да не го афишира — и да не разкрива картите си.

Петя Паликрушева, превод и редакция