Да поговорим за бъдещата преговорна писта за Украйна.
Ще започна с няколко основни предпоставки.
Първо. Преговорите за мирно уреждане на конфликта между Русия и Украйна не могат да се разглеждат и организират изолирано от преговорите за бъдещото устройство на новите големи системи за европейската и световната сигурност.
Второ. Трябва да се има предвид като факт, че в настоящия конфликт има повече от две страни. Това не е руско-украински конфликт. Това е конфликт, в който Западът, преди всичко САЩ, участва на страната на Украйна. Съответно е необходимо да се изгради конфигурацията на участниците и дневния ред на преговорите.
Кога ще е необходимо да се направи това по отношение на продуктивен резултат? Не и докато не получим конкретни отговори на конкретни въпроси. Бих ги разделил на три блока.
Първи блок. Рационален. Възможно ли е като цяло да се намерят формули за решения, които да устройват всички? Търсенето на компромисни формулировки ще изисква: а) отчитане на позиции, които все още не са установени по линиите на военно-политически контакт, и б) фокусиране върху дългосрочната надеждност на структурите на бъдещите отношения както в европейския регион, и в света като цяло.
Втори блок. Сценариен. Могат ли страните в подходящия момент да променят съществуващите договорености и при какви условия? Ще бъде ли осигурена необходимата гъвкавост на политическите субекти – участници в процеса на уреждане? Тоест съответните команди на властите на участващите страни. Ще имат ли до този момент необходимото смислово и ситуационно пространство за маневриране. Засега всичко показва, че гъвкавостта намалява, а пространството се свива. Актьорите в процеса на ескалация продължават да губят необходимите ресурси. И този процес все още не е достигнал последния си етап.
Трети блок. Ресурсен. Могат ли неизбежните компромиси да получат достатъчна обществена подкрепа сред масите и елитите? Общественото мнение не е хомогенно в нито една държава. Дори в Украйна, където социолозите регистрират най-много хора, които подкрепят продължаването на конфликта до победа на всяка цена. Този фактор оказва значително влияние върху позициите на страните. Говорим не само за репутационните проблеми на вземането/невземането на решения, но и за прагматичното желание на редица влиятелни хора и елитни групи да използват настроенията на масите за решаване на собствените си опортюнистични задачи.
Примери за използване на общественото мнение за противопоставяне на властта и опозицията в западните демокрации са добре известни. Няма смисъл да ги повтаряме.
А украинските власти редовно използват позоваването към общественото мнение като тактически инструмент за оказване на натиск върху западните съюзници и посредници, предлагащи своите услуги. В същото време екипът на Зеленски сам формира това удобно обществено мнение, изкуствено нагнетява истерия, създава лъжливи представи за възможностите ситуацията да се развие в негова полза, занижава оценките на вероятните рискове и разходи, преследвайки жестоко всеки, който не играе по установените от него правила. Има същата двойна игра, както в случая с Минските споразумения.
Успехът на тази тактика се определя както от съзнателната инерция на западните политици, така и от мотивацията на украинската страна. Властите в Киев използват ограниченията на конфликта върху вътрешната политика като инструмент за поддържане на власт на фракцията на действащия президент. Екипът на Зеленски открито използва конфликта за собствените си изборни цели.
Засега няма ясни отговори на някои от тези въпроси. И това прави политическата цена за артикулиране на съдържанието на бъдещите преговори в публичното пространство твърде висока за страните в процеса на уреждане. Шаблонните формули и опростените клишета са далеч по-малко рискови.
Докато политическите елити и масите действително не почувстват, че продължаването на конфликта ще доведе до разходи, които надхвърлят получените днес ползи, резултатите от действията на страните на бойното поле и очакванията от тях ще продължат да оказват най-силно влияние върху ситуация. И ситуацията едва ли ще се промени преди края на годината.
Ще видим.
Алексей Чеснаков, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
