Американската преса признава провала на украинската офанзива и прогнозира за Зеленски „големи проблеми в САЩ“ като резултат. Подкрепата на Украйна може да струва политически скъпо и на администрацията на Белия дом.

Защо Байдън, въпреки личното си поражение, подкрепя финансирането на режима в Киев – и кога Америка ще спре да прави това?

Западната пропагандна машина се разпадна. Това е изводът, който може да се направи, ако прочетете какво пишат сега западните медии за украинската офанзива.

Провали се

Пишат за края на всякакви приказки за руската страхливост. „Първата жертва на офанзивата беше нашето пожелателно мислене. Всяка надежда, че руските войници ще изоставят окопите си и ще избягат далеч от бойното поле“, пише „Гардиън“. Така изданието  предаде голям поздрав на украинската пропаганда и лично на Зеленски, който заяви, че в очите на украинските бойци се вижда умора, а в очите на руските - страх.

Пишат и за мощните руски отбранителни линии. „Украйна е изправена пред твърда съпротива от руските войски, които са заложили стотици мини на фронтовите линии, издигнали са противотанкови бариери и са изкопали редици отбранителни ровове“, според „Ен-Би-Си Нюз“.

И накрая, дори говорят за некомпетентността на украинските командири. „Руските укрепления са толкова страхотни, колкото се очакваше. Киев и неговите прясно обучени сили не са се справили с провеждането на операции с комбинирани оръжия в голям мащаб. Тоест, с координацията на войските и всички различни видове оръжия (като артилерия и бронирани превозни средства), за да пробият руските линии. И в опитите си да пробие, той претърпя големи загуби “, признава „Вокс“.

Американският сенатор Томи Тейбървил нарече украинските войски „отбор от ученици от началното училище“, които не могат да спечелят войната без войските на НАТО.

Подкрепата за Киев пада

Както се отбелязва в редакционна статия на Си-Ен-ЕН, „спряната украинска офанзива може да създаде големи проблеми на Зеленски в САЩ“. Първо, сред американските граждани. Според социологическите проучвания нивото на подкрепа за намесата на Вашингтон в украинския конфликт е същото като желанието на данъкоплатците да финансират тази война. Почти 55% от американците смятат, че Конгресът не трябва да отпуска допълнителни средства за финансиране на Украйна.

Второ, в близко бъдеще тези граждани ще се превърнат в избиратели - в САЩ ще започне предизборната кампания. „Вътрешният дневен ред обикновено доминира по време на предизборна кампания. Въпреки това американското благосъстояние, икономическото състояние на САЩ стават все по-свързани с външния фактор. Така външнополитическите сюжети увеличават влиянието си“, обяснява логиката на кампанията Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика. „Да, ако вътрешната икономическа ситуация е благоприятна по-близо до изборите, тогава влиянието на военния конфликт в Украйна върху изборите ще бъде по-малко. ко икономическата ситуация е лоша, тогава републиканците ще използват максимално украинския фактор и ще обвинят Байдън за парите, които отиват в Украйна. Освен това, благодарение на неуспешната украинска офанзива, републиканците ще добавят фразата „изразходвани неефективно“ към думата „отпускане. „Те ще говорят за пропилените средства, които доведоха Съединените щати до ръба на война с Русия“, продължава Дмитрий Суслов.

Байдън ще го отнесе

Как ще се промени политиката на САЩ за финансиране на режима в Киев и неговата политическа подкрепа в светлината на тези обвинения?

Изглежда, че отговорът на въпроса за финансирането е очевиден - на фона на обществените настроения трябва да се намалят неефективните разходи. „До есента ще дойде сезонът на дъждовете, превръщайки черните пътища в кал. Докато пътищата отново станат проходими, тоест през пролетта, ще започне предизборната кампания в САЩ. И ако до този момент Украйна не може да демонстрира сериозни успехи на бойното поле, тогава подкрепата от САЩ и НАТО едва ли ще остане на сегашното високо ниво. Така че времето играе срещу Киев, докато Русия просто трябва да държи териториите“, обобщава Би-Би-Си.

И ограничаването на политическата подкрепа също би било логично. Повечето американски анализатори вече признават, че победата над Русия в настоящия конфликт е невъзможна. Всеки нов месец на конфликт (особено на фона на провалите на ВСУ) кристализира руското общество, увеличава недоволството на Запада от Украйна и сближава Русия с враговете на Америка. Освен това, ако руските войски след изтощаването на ВСУ ще преминат в настъпление, това ще лиши Украйна от нови територии.

Прагматичните лидери на САЩ биха направили точно това, щяха да изоставят Украйна още сега. В най-добрите американски традиции те щяха да коригират загубата, внимателно (без излишни щети на имиджа) щяха да свалят украинския конфликт на спирачки, давайки възможност на руската армия да довърши украинската. Още повече, че Америка вече получи своята изгода от тази война - тя за дълги години разруши руско-европейските отношения, като по този начин постави Европа в пълна военно-политическа зависимост от САЩ.

Байдън обаче има своя, лична логика. „Неговата администрация позиционира този конфликт като екзистенциален за САЩ. Администрация, която е инвестирала стотици милиарди долари в него и е застрашила репутацията си, едва ли ще намали финансирането на режима, дори при липса на изгледи за победа и по-нататъшно поражение на украинската армия“, казва Дмитрий Суслов.

Независимо дали Байдън ще стане президент за втори мандат или не, неговото наследство до голяма степен ще се определя от ролята му в отговор на руската инвазия, която предизвика най-значимата западна консолидация около американски президент след Буш-старши и края на Студената война.

Обкръжението на Байдън също не иска да признае поражение. „Има консенсус в американския външнополитически естаблишмънт, че щетите от признаването на поражението на САЩ ще бъдат много по-големи от разходите, които те харчат за поддържането на живота на Украйна. Има много примери, когато САЩ следваха този принцип - последният от тях беше Афганистан, където от осъзнаването на невъзможността за победа до изтеглянето на войските минаха 12-13 години. Нито Обама, нито Тръмп искаха да поемат политическа отговорност за поражението и продължиха, както се казва в САЩ, да ритат тенекията пред тях“, казва Дмитрий Суслов.

Последен план Б

Затова Байдън най-вероятно ще се опита да увърта - тоест да принуди Русия и Украйна да замразят конфликта и да преговарят в името на преговорите. За това всъщност пишат западните медии – като за някакъв план Б в случай на окончателен провал на украинската офанзива. Освен това Вашингтон смята, че ако там се вземе политическо решение за замразяване на конфликта, то това трябва да се случи, независимо от руските интереси и целите на НВО, включително денацификацията и демилитаризацията на Украйна.

„Западът смята, че руските цели са маловажни, че Москва априори и във всеки един момент ще се съгласи да замрази конфликта, че е слаба и готова да прекрати конфликта колкото по-скоро, толкова по-добре. Може би това мнение е било убедително в края на миналата година, на фона на успешните действия на киевския режим в Харковска и Херсонска област, но сега нагласата е сериозно променена в полза на Русия и Западът не иска да предприеме това “, обяснява Дмитрий Суслов.

Недоволството от американците по отношение на разходите за Украйна вече нараства и очевидно ще продължи да расте. В тази ситуация от двете обяснения за провалите на киевския режим („Украйна не може да спечели, защото не я подкрепяме достатъчно“ и „Украйна не може да спечели, затова трябва да спрем да я подкрепяме“), американският избирател ще предпочете второто .

И това от своя страна ще бъде една от причините за поражението на изборите на Джоузеф Байдън, който не е в състояние да се адаптира към тези изисквания на електората. И тогава на власт в САЩ ще дойдат нови хора, които ще имат шанс да спрат безполезните за интересите на САЩ разходи – финансирането на режима в Киев и неговата въоръжена борба.

„Това драстично намаляване е възможно само от следващата републиканска администрация, ако прокламира и прокара през дълбоката държава друга йерархия от американски приоритети“, обобщава Дмитрий Суслов. Да, до този момент има поне още година и половина. Тенденцията обаче вече е налице.

Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо