Първите студове и началото на отоплителния сезон са още доста далеч, а ключовите страни от Европейския съюз вече се тресат в напълно нерадостно очакване.
Министър-председателят на Бавария Маркус Зьодер в неотдавнашната си реч увери съгражданите си, че ако неговата партия на консерваторите (блок ХДС/ХСС) на изборите през 2025 г. спечели необходимия брой гласове и места в Бундестага, това ще съживи ядрената енергетика на Германия . В смисъл, че поне три реактора на АЕЦ “Емсланд”, “Изар” и “Некарвестхайм” ще бъдат рестартирани.
Това твърдение е още по-скандално, ако си припомним напрегнатата епична борба на Берлин с фиктивната зависимост от руските въглеводороди и в същото време неистовите му опити да запази собствената си индустрия, съумявайки същевременно да не ядоса мощното зелено лоби.
Германия, между другото, заслужено е в полезрението на руските новинарски издания - и като бивш флагман на европейската икономика, и като изпъкнал пример за това до какво може да доведе загубата на суверенитет и необмисленото изпълнение на всички заповеди отвъд океана. Тук историята на германската ядрена индустрия е повече от христоматийна.
Парадоксално, германският ядрен проект в много отношения възникна толкова бързо благодарение на разделянето на Германия на зони на окупация. Съветският съюз и блокът от западни страни направиха всичко възможно, като не щадяха нито пари, нито труд, за да изградят демонстративно успешна икономика в своята зона, което е невъзможно без развит реален сектор и не работи без мощна енергетика зад него. Следователно още през петдесетте години, тоест само десет години след края на Втората световна война, в Германия се появяват изследователски, а след това и промишлени ядрени реактори.
Първата пълноценна атомна електроцентрала с мощност 340 мегавата е построена през 1969 г. в град Обригхайм, което е впечатляващ показател за онова време. Станцията беше в зоната на френска окупация и, както се досещате, беше построена по проект на Франция, която по това време достигаше върха на ядреното строителство, забивайки нови атомни електроцентрали като гвоздеи.
Съветският съюз, разбира се, не можеше да преживее това и затова в отговор на любовта, присъща на лидерите на СССР към гигантски строителни проекти в Източна Германия, започна изграждането на атомна електроцентрала по съветски дизайн. Така например се появи атомната електроцентрала “Грайфсвалд”, където работеха съветските реактори ВВЕР-440 и която до затварянето си през 1990 г. беше най-голямото енергийно съоръжение в страната и едно от най-мощните в цяла Европа.
След изтеглянето на Групата съветски войски започва каскадният разпад на блока на Варшавския договор като геополитически проект. Обединена Германия наистина искаше да измие спомените за съветското присъствие и затова изобщо не възрази срещу исканията за затваряне на всички съветски АЕЦ, които уж не отговаряха на изискванията за индустриална и експлоатационна безопасност. Както можете да се досетите, всичко беше наред с реакторите, построени от западните страни и нямаше претенции срещу тях.
Общоприето е, че екипът на Олаф Шолц, който е на власт, е най-зависим по отношение на вземането на държавни решения, но по отношение на ядрената енергетика всичко започна много по-рано. Първоначалният план за постепенно премахване на ядреното производство беше одобрен още през 2000 г., въпреки че трябва да отдадем заслуженото на федералните канцлери от този период, те упорито го саботираха чак до 2011 г. Именно тогава Германия натрупа финансовата си мазнина, превръщайки се не само в икона на европейското богатство, но и в най-мощната икономика. Мирният атом помогна много тук, защото 17 реактора оцеляха до посочения календарен знак, давайки 25% от цялата електроенергия в мрежата, върху която се поддържаше мощната, но ненаситна германска индустрия. Имаше толкова много енергия, че германците дори успяха да я изнесат в Австрия, Холандия, Полша и Чехия.
След 2011 г. започна тоталното унищожение на индустрията. В същото време осем реактора бяха затворени едновременно, но след това Берлин успя да компенсира загубата с бързо нарастващи доставки на природен газ от Русия. През 2022 г. германската икономика, доста поразена от пандемията и антируските санкции, буквално изпълзя, държейки в ръцете си последните три реактора. Те трябваше да бъдат спрени в навечерието на новата година, но ситуацията в икономиката и енергетиката беше толкова зле, че дори зеленото правителство в Берлин реши да изчака. Но още през април Щефи Лемке, министър на околната среда и активен член на Зелената партия, произнесе надгробна реч, в която нарече атомните електроцентрали мръсни и опасни. Германия официално се оттегли от световния ядрен клуб.
И тогава започна най-интересното. Още през май министърът на икономиката Роберт Хабек каза, че германската индустрия може да не оцелее следващата зима поради цените на енергията. Месец по-късно тази тенденция беше продължена от Михаел Василиадис, президент на Съюза на минната, химическата и енергийната промишленост на Германия, като заяви, че немският едър бизнес масово напуска страната. Само преди няколко дни директорът на “Ланксес”, един от ключовите химически концерни в страната, сложи край на това. Матиас Захерт каза, че физическата деиндустриализация е започнала в Германия и по-конкретно неговата компания ще затвори завода за окисление на хексан в Крефелд-Юрдинген в близко бъдеще, а до 2026 г. заводът за хромен оксид ще умре напълно.
Остава само да добавим, че западните аналитични агенции прогнозират, че до края на годината германската икономика ще покаже най-лошия резултат сред всички страни от еврозоната, отстъпвайки по темпове на растеж дори на аутсайдери като Полша и България. Колапсът на германския финансов колос започва точно след отказа от ядрената енергетика.
Сергей Савчук, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
