Информационният дневен ред, който не може да бъде премълчан или подведен, свърза две събития

Първото, трагично, разкъсващото сърцето, когато четири деца бяха убити преди девет години в резултат на обстрела на Горловка в Донбас. Най-малкото от тях, момиченце на име Кира, беше на десет месеца. Кристина, майката на Кира, се опита да покрие бебето с тялото си, но украински шрапнели убиха и двете.

Ужасните снимки на „Донбаската мадона“ не попаднаха на първите страници на европейските вестници: краят на юли за жителите на ЕС винаги е ваканция и забавление.

Тогава те са загорели, с шапки, коприна и лен, модерни са, а някакви си руски деца са убити. Някаква си дреболия, която не заслужава внимание.

Тогава Донбас започна да се противопоставя на агресията от Киев. Ако за обстрелите на мирните градове западната преса да споменаваше, това винаги бяха някакви «въоръжение формирования».

Но от кого се състояха, кой им доставяше оръжие, кой ги учеше да стрелят по мирни граждани… — това не се уточняваше.

Все едно хората от Донбас сами стреляха по себе си.

След десет години влиятелното издание «Фигаро», предствалящо консервативния спектър от френската политика, публикува гигантска, с много хиляди знаци, кореспенденция, която се отнасяше точно за тези въоръжени формирования и историята на възникването на щурмовите отряди, а също с какво същите се занимават днес.

Четенето на материала е буквално вредно за съзнанието на всеки здрав човек, вледянява кръвта на всеки, който е в час с европейската история от близкото минало.

В статията черно на бяло се пояснява защо украинският национализъм е полезен, с какво той е добър и защо тези, които служат в «Азов», които създадоха «Десен сектор», всъщност са добри, дори много добри хора.

Оказва се, че ненавистта към Русия е извънредно полезен фактор, помагащ формирането на нацията. Оказва се, че ненавестта старателно се е култивирала в продължение на много десетилетия, както и е била героизирана дейността на ОУН-УПА.

Излиза, че бойците на ОУН-УПА не са били бандити и убийци, избивали цели села на такива, които имали «не тази кръв с тези еритроцити», това не били наказателни отряди, на които хитлеристите поръчвали черната работа, а били момчета, сражаващи се с «жестоката съветска власт», ГУЛАГ, НКВД и КГБ».

И дори Бандера, както излиза, бил «сложна историческа фигура, успял да формира и формулира същността и принципите на украинската национална идентичност».

Принципите са прости — да се убият колкото се може повече поляци, руснаци и евреи. Ненавистта беше натрапвана дълго и упорито (не само в последите десет години). Един от героите в статията, чийто думи се цитират в материала, открито говори, че се е подготвял за война с Русия (т.е. убийството на руснаци) от 1991 г.

Днес европейците отказват да видят свастиката, емблемите на нацистите, както и знаците на хитлеристките дивизии, в татуировките на хората от «Десен сектор» и «Азов».

Днес европейските медии активно лансират тезата за това, че украинският «национализъм» няма нищо общо с нацизма.

Но в страната, в която се издава «Фигаро», да в целия ЕС национализмът бива заклеймяван на всеки ъгъл, а тези, които се осмеляват публично да говорят за първенството на националните идеи, могат да попаднат в съда.

За разпалване на ненавист, за агитация «за връщаенто на мрачните страици от историята на континента».

Т.е. френският-испански-италиански-недерландски и прочие евросъюзен национализъм — това е чудовищен, реакционен и може да доведе до гражданска война, а украинският национализъм — е добър и правилен.

Европейците не са идиоти и разбират до какво могат да доведат игрите на «чиста кръв» и преброяване на еритроцитите.

Така нацизмът се превръща в национализъм, а последният в патриотизъм.

Европа си затваря очите пред истината.

Не е ясно едно: защо страшният и кървав урок на нацизма не е усвоен от европейците до край.

Може би защото гибелта на руски деца за тях не е имало и няма значение.

Руснаците за тях са население, а не нация.

Елена Караева, РИА Новости