Невъзможно е да се направи прогноза как ще изглежда светът икономически и политически след пет години, твърди сръбско-американският икономист,  един от водещите световни специалисти по неравенство на доходите, Бранко Миланович в разговор с „Atlantico”.

Според него Западна Европа, и Европа като цяло, изпитва множество сътресения едновременно. Сред тях са последиците от войната, проблемите с енергетиката, въздействието на изменението на климата и нарастващата непредсказуемост на метеорологичните условия. Освен това зачестиха социалните вълнения и протестите. Кумулативният ефект от тези сътресения може да постави под огромно напрежение способността на системата да ги управлява ефективно и да се справя с тях.

Давайки пример с огромното влияние на Фондация "Гейтс" в Световната банка, Бранко Миланович твърди, че би било по-разумно държавите да облагат богатите с данъци, да вземат тези пари и да решат как да ги дадат на Африка, вместо да оставят богатите да казват на държавите как да го направят. Не оспорвам добрите им намерения, но със сигурност не те са тези, които трябва да имат властта да решават дали трябва да се строят стадиони, да се правят ваксинации или да се доставя питейна вода. 

- Какво мислите за бунтовете, които се случват във Франция в момента?

- Ако бъда напълно честен, не разбирам напълно ситуацията. Но, повърхностно преглеждайки наличните френски данни, не изглежда сякаш неравенството на доходите се увеличава във Франция. Това наблюдение е валидно не само за последните пет години, но и за последните три десетилетия. Поради това не вярвам, че има просто обяснение, като например увеличаване на коефициента на Джини (коефициент за статистическа характеристика на разпределението на благата в дадено общество – б.пр.) или на горния 1%, което да е достатъчно, за да обясни появата на бунтове. Изглежда френската гледна точка по този въпрос набляга повече на местните проблеми. Струва си да се отбележи, че тези бунтове не са изолиран инцидент, а по-скоро повтарящо се явление, което продължава значителен период от време, обхващащ няколко години назад. Неотдавна имаше и други протести, предизвикани от събития като пенсионната реформа. Следователно е вероятно да съществуват основни, дълбоко вкоренени проблеми, които надхвърлят обхвата на простите измервания на неравенството.

- Не повдига ли това въпроса за усещането за неравнопоставеност в едно общество, особено когато е съчетано с проблеми и тревоги, свързани с идентичността?

- Да, така мисля. Имам приятел французин, който известно време правеше политическа кариера в едно предградие на Париж. Той ми описа свят, който е напълно различен от градската среда на Париж, която туристи като мен и останалите искат да почувстват. Поради това е възможно, както споменахте, представата за изключване да играе значителна роля. Попадал съм на дискусии в Туитър, които смятат, че има известна „американизация“ на проблемите, което, до известна степен, отразява истината според мен. И двете ситуации (американската през 2020г. и сегашната във Франция) включват проблеми, свързани с идентичността и изключването. Трябва да подчертая обаче, че тези прозрения са само наблюдения на външен човек. Честно казано, бях наистина изненадан от внезапността и значителната степен на насилие, проявени по време на бунтовете.

- Публикувахте отново в Туитър някои данни, които имате за коефициента на Джини и измерването на неравенството в бившите югославски републики. На какво според Вас могат да ни научат те за миналото и за настоящето?

- Нека за момент обясня миналите си занимания. Преди много години работех върху дисертацията си, която е фокусирана върху неравенството в Югославия. Това обаче беше през 1987 година. Погледнато в ретроспекция, направих грешка в това проучване. Данните от изследването на домакинствата, които ползвах, датираха от 60-те години на миналия век и следваха два различни принципа на организация. Те предоставяха данни на републиканско ниво с четири социални групи във всяка република – градско население, селско население, смесено население и пенсионери. Тъй като съм икономист-материалист по история с марксистки уклон, напълно пренебрегнах нивата на отделните републики и се съсредоточих единствено върху общото югославско ниво за цялата си дисертация. Но републиканското ниво се оказа политически много по-значимо и още тогава наблюдавах някои проблеми. Ако разгледаме богата република като Словения, всички обикновено попадаха в първите пет групи по доходи (от общо 10). Обратното, в една много бедна провинция като Косово, населението беше предимно в петте най-ниски групи. Тези наблюдения ме впечатлиха и си помислих, че е трябвало да организирам изследването си по различен начин. Неотдавна попаднах на дискусия в Туитър за сближаването на съветските републики, която предизвика интереса ми. Реших да разгледам данните за БВП и да ги сравня с цифрите, които имах от изследването на домакинствата. Бях изненадан от значителните разлики, които открих, в рамките на Съветския съюз, приблизително 2 към 1 между най-горните и най-долните републики.

- Това говори ли ни нещо за предишните траектории на страните или за бъдещите?

- Повече за миналото, отколкото за бъдещето – отражение на предизвикателствата, свързани с поддържането на държави с големи разлики в доходите, които произтичат от географските различия в доходите, тъй като определени региони са по-богати и същевременно се характеризират с ограничена географска мобилност. Допълнително исторически, културни, религиозни фактори също допринасят за тези неравенства. В противовес, когато разглеждаме Испания, откривам, че разликите между най-високите и най-ниските провинции са около 1,5 до 1. Очевидно е, че поддържането в единна държава като тази на разлика 5 към 1, както беше в Югославия през 80те години на 20 век, е много по-трудно, отколкото ако максималната разлика е 1,5 към 1, както е в Испания.

Аз обаче не вярвам, че тези наблюдения могат да ни дадат цялостно разбиране на настоящето, защото тези бивши републики сега станаха независими държави. В резултат те са по хомогенни по отношение на етнос, религия и доходи. Това е основна разлика – страните се развиха и станаха вътрешно по-сплотени.

- Мислите ли, че в някаква степен войната между Украйна и Русия има нещо общо с неравенството и с развитието на неравенствата?

- Не съвсем. Всъщност аз имам блог, където разглеждам четири различни теории за конфликта. Теорията, която лично аз смятам за най-вероятна, въпреки че тя не дава директно обяснение за времето, в което се случва войната, е свързана с дългосрочните последствия от социалистическата система и нейната еднопартийна структура. Всяка република имаше свой клон на същата партия, който управляваше републиката. С времето, за да осигурят легитимността си, лидерите на тези републикански клонове прегръщаха и подкрепяха националистични идеи. Това би било много по-сложно при многопартийна система, тъй като различните партии биха представяли разнообразни политически идеологии. В този случай обаче лидерите от единствената партия все повече възприемат националистически позиции. Вследствие на това, дори и по времето на разпадането на Съветския съюз, имаме ефективно управляващи националистически партии във всяка от различните републики, включително Украйна и дори Русия, която по времето на Елцин активно оказваше натиск за разпадане на Съюза. Поради това смятам, че национализмът беше неотменимо заложен в системата, противно на очакванията на неговите създатели. Путин по-късно засили тази националистическа или може би империалистическа тенденция. Макар теорията да дава идея за дългосрочната динамика, тя не обяснява директно конкретното избухване на войната на 24 февруари 2024 година.

- Може ли да се направи някаква връзка между зараждащия се национализъм или чувството на гняв и нивото на неравенство в страната?

- Признавам, че това е сложен въпрос за отговаряне. Наличните данни не могат да предложат ясно разбиране и въпреки че изследователите изучаваха възприемането на неравенството, за мен продължава да е трудно да е направя категорично изявление. Ако обаче вземем предвид конкретни примери, можем да наблюдаваме вариращи тенденции. Например в Русия през последните години се наблюдава спад на неравенството. Украйна, от друга страна, представлява интригуващ случай. Въпреки възприемането на високото неравенство, данните от изследванията на домакинствата, макар и вероятно несъвършени, показват сравнително ниски нива на неравенство в страната. Този резултат не би бил напълно изненадващ, ако концентрацията на неравенството беше предимно в самия връх, отвъд прага от 1%, да речем в рамките на 0,1 или 0,01 процент. Такива неравенства може да бъдат адекватно отразени от изкуствените мерки. Въпреки че този отговор може да не отговаря пряко на въпроса Ви, той подчертава сложността му. По същество остава предизвикателство да се отговори пряко на този въпрос и аз нямам окончателен отговор.

- Работата Ви показва, че неравенствата в световен мащаб имат тенденцията да намаляват и че дори в отделните държави тенденцията не е непременно възходяща. Въпреки това, темата за неравенството е станала особено важна в развитите страни, почти обсебваща. Как можем да обясним този парадокс? До каква степен тази тема е инструментализирана?

- Мисля, че трябва да се разбере, че има значителна разлика във времето между промените на неравенството, разпознаването на тези промени от изследователите и разпространяването на тази информация сред широката публика. Например в повечето западни страни неравенството се увеличава от 80-те и 90-те години на 20 век до първото десетилетие на 21 век, но пълното осъзнаване на това става едва след финансовата криза и трудностите с доходите на средната класа. Смятам, че сега сме може би в обратна еволюция. В Съединените щати, Германия, Япония и Франция неравенството в доходите е стабилно (с малки годишни колебания) от поне едно десетилетие. В Обединеното кралство неравенството е намаляло от върховите си стойности в началото на 2000 година. Но след като веднъж вниманието на хората е било насочено към неравенството, според мен е трудно да се забрави за него, дори когато то е стабилно. Всъщност, то може да е стабилно, но мнозина го смятат за твърде високо. Или, както вече споменах, може да се окаже, че трябва да мине значително време, докато възприятията на хората се променят.

- До каква степен това се е превърнало в проблем между различните държави или геополитически блокове? Въпрос на власт ли е неравенството?

- Не съм сигурен, че е въпрос на власт, защото не виждам да има значителни разлики в неравенството между различните политически модели, които понастоящем се конкурират. Всъщност, Китай е по-неравноправен (по отношение на разпределението на доходите) от Съединените щати. Не е правдоподобно да се твърди, че политическият капитализъм е склонен да води до по-равностойни резултати. Или ако вземем Русия, която сега поне официално твърди, че защитава различни ценности от Запада, по-ниското неравенство със сигурност не е сред тях, тъй като страната е изключително неравностойна по отношение на разпределението на властта, доходите и богатството. Войната, отразена в произхода и миналото на хората, които са били призовани да се бият в нея, сигурно само е задълбочила неравенството в доходите и екзистенциалното неравенство.

- Наскоро публикувахте статия във Foreign Affairs за голямата конвергенция. Какво разбирате под тази голяма конвергенция?

- Добре, това е по-прост въпрос, тъй като се основава на емпирични данни. През последните няколко десетилетия, най-вече поради икономическия растеж на Китай, но също и поради напредъка на други държави, световните нива на доходите се повишиха значително. Китай например постигна годишен темп на растеж на глава от населението от около 8,5% за период от 40 години. Този растеж, съчетан с икономическия напредък в Азия и други страни с голямо население, имаше два забележителни ефекта.

На първо място, той доведе до значително намаляване на неравенството в световен мащаб, което представлява значително отклонение от тенденциите през последните два века. Този резултат е доста очевиден, ако разгледаме хипотетичен пример с държава като Франция. В такъв случай, ако относително по-бедните индивиди са отбелязали 10% ръст на доходите, а относително по-богатите са отбелязали 2%, това естествено би довело до намаляване на неравенството. Същото важи и в световен мащаб. Все пак си струва да се отбележи, че въпреки това намаляване, в самия Китай се наблюдава нарастване на вътрешното неравенство, което се наблюдава и в страни като САЩ, Индия, Русия и Великобритания. Следователно, националните увеличения са послужили като противовес, макар и той да не е достатъчно силен, за да надделее над общото глобално намаляване на неравенството, дължащо се на високите темпове на растеж в Азия.

Вторият ефект от намаляване на неравенството в световен мащаб е разместването на позициите между хората. С други думи, хората от страни като Китай или Индия изведнъж се оказаха част от първите 10% в световен мащаб, докато средните или по-ниските средни класи от богатите страни бяха изтласкани надолу в световната йерархия. Тази промяна в относителните позиции може да доведе до различни политически  и социално-икономически последици, особено за хората от средната класа в по-богатите страни. Някои индивиди в богатите западни страни могат да изпитат спад в относителната си позиция в световен мащаб, дори ако реалните им доходи продължават да се увеличават с 1% или 2% годишно. Това са два различни, но взаимосвързани аспекта, произтичащи от едни и същи основни причини. В заключение е важно да се признае, че когато хората чуват за намаляване на неравенството в световен мащаб, те често изразяват подкрепата си за тази тенденция.

Ситуацията обаче става по-предизвикателна, когато осъзнаят, че тя предполага и спад в глобалните класации на средната класа в САЩ, Франция или Великобритания. Дори ако реалните им доходи продължават да нарастват, този аспект може да бъде политически чувствителен. Въпреки това е от решаващо значение да се разбере, че тези два аспекта не могат да бъдат отделени един от друг.

- Как успяваме да справим политически с този парадокс?

- Смятам, че от политическа гледна точка това е сложен въпрос. Изключително важно е да бъдем предпазливи с езика и да подчертаем, че когато говорим за спад, става дума за относителен спад. С други думи, това означава, че позицията на един човек намалява в сравнение с другите, дори ако реалната му покупателна способност все още се подобрява. Но, разбира се, с по-бавни темпове от тази на другите. И в крайна сметка, той ще бъде изпреварен. Някои обаче твърдят, че това няма значение, защото хората се измерват спрямо непосредственото си обкръжение, приятелите и познатите си. Макар това да е вярно, за хората от средната класа в западните страни някои стоки със световни цени е вероятно да се окажат по-голямо предизвикателство да бъдат придобити и те по-трудно ще могат да си позволят. Например, посещения на събития като Световното първенство по футбол в Катар или ваканциите в Азия, които могат да бъдат изключително скъпи. Тези промени могат да окажат влияние върху средната класа и нейната възможност за достъп до определени преживявания. Разбирам политическия Ви въпрос и наистина не е лесно да се обяснят или пренебрегнат опасенията на западните средни класи. Намирането на баланс между застъпничеството за намаляване на глобалното неравенство в доходите и по-малкото глобално неравенство във възможностите от една страна, и преразпределението на позициите в световните доходи от друга страна – което току-що обясних – е наистина много трудно от политическа гледна точка.

Продължавайки да размишлявам върху въпроса Ви, гледната точка на Адам Смит в „Богатството на народите“ хвърля известна светлина по въпроса. Той сравнява Англия и Франция, като отбелязва, че Франция има по-голямо население от Англия и Шотландия. От чисто хуманистична гледна точка може да се твърди, че подобряването на доходите във Франция е по-важно, защото засяга повече хора. Въпреки това Смит отбелязва, че англичанин или шотландец, който дава приоритет на благосъстоянието на друга нация, а не на своята, би бил смятан за лош патриот. Това представлява фундаментална дилема и ние нямаме окончателен отговор на нея. Оказваме се хванати в капана между космополитния възглед, който желае просперитет за всички, и загрижеността за собствените ни позиции по отношение на доходите. Решаването на тази дилема далеч не е лесно.

- И все пак по-голямото равенство в световен мащаб не е неизбежно. Означава ли това, че някои може би не желаят това по-голямо глобално равенство?

- Това е валидна гледна точка: национална позиция, която дава приоритет на благосъстоянието и позицията на собствената страна и на хората в глобалното разпределение на доходите. Важно е хората ясно да изразяват и отстояват убежденията си по категоричен начин, а не да твърдят, че са глобалисти или космополити, докато в същото време поддържат националистическа позиция. Това е политически легитимна позиция, независимо дали сме съгласни с нея или не. Що се отнася до бъдещето, можем да отбележим, че след като Китай постигна значителен икономически растеж и развитие, той вече не е основният двигател за намаляване на неравенството в световен мащаб. Всъщност растежът на Китай може да допринесе за глобалното неравенство, тъй като той изпреварва страни като Индия, Нигерия и Судан. Това обаче не решава втория проблем, който идентифицирахме, а именно че Китай ще продължи да се приближава към равнищата на доходите, исторически свързани с европейското и американското население. Що се отнася до намаляване на неравенството в световен мащаб, ситуацията в бъдеще ще зависи от траекторията на други региони, особено на Африка. Очаква се през този век населението на Африка да се увеличи, което я прави единственият континент с нарастващо население. Ако Африка не постигне високи темпове на растеж, намаляването на неравенството в световен мащаб може да бъде възпрепятствано. В моята обширна статия, която е подобна на материала във Foreign Affairs, подчертавам необходимостта от много високи темпове на растеж в Африка. За постигането на значителен напредък е необходим ръст на глава от населението от 5% годишно, както и допълнителни 2-3%, дължащи се на нарастването на населението. Постигането на 8% реален  растеж в продължение на няколко десетилетия не е лесно, най-малкото, и ако погледнем последните 50 години на растеж в Африка, не можем да бъдем оптимисти.

- Смятате ли, че фактът, че Китай забогатя толкова много за толкова кратко време, донякъде обяснява сегашното му поведение и агресивност?

- Това са наистина сложни и предизвикателни въпроси. Лично аз не гледам на Китай като на агресивна сила. Все пак признавам, че нарастващата икономическа и военна мощ на Китай му дава усещане за по-голяма увереност и влияние. В технологично отношение Китай е постигнал значителен напредък и има по-значимо присъствие в световен мащаб. Нереалистично е да се очаква Китай да се върне към предишната си позиция от 19 век, когато е бил подложен на колонизация от различни европейски сили и Япония. Икономическият растеж обикновено повишава самочувствието на дадена страна и може да доведе до поведение, което другите възприемат като агресивно или арогантно. Този модел е характерен не само за Китай. Много държави в историята, като Великобритания, Франция, Испания, Съединените щати и Съветския Съюз, са демонстрирали различно поведение, когато са се чувствали силни и влиятелни. Все пак, трябва да подчертая, че моите познания в тази област са ограничени, а темата е предимно политическа по своя характер.

- Защо сте толкова предпазлив по отношение на прогнозите за развитието на глобалното неравенство?

- Оценката на настоящата ситуация в световен мащаб наистина изисква предпазливост и благоразумие. Няколко фактора допринасят за несигурността, пред която сме изправени. На първо място, въздействието на пандемията от Ковид 19 е оставило траен отпечатък, за чието пълно разбиране ще е необходимо време. Макар че пандемията в крайна сметка може да отшуми, последиците от нея ще останат за известно време.

Освен това две големи кризи допълнително усложняват ситуацията.

Първата е сложната връзка между Съединените щати, Западния свят и Китай. В най-лошия случай, това може потенциално да прерасне във война, а в по-малко тежкия – в търговска война с дълбоки последици за технологичното развитие на двете страни, за глобалните отношения на Китай и за неговия икономически растеж. Освен това инвестициите на Китай в Африка също могат да бъдат засегнати, което може да повлияе и на икономическата траектория на този регион.

Втората криза е свързана със ситуацията между Русия и Украйна, което добавя още един слой несигурност. Въпреки че населението на Русия и Украйна само по себе си може да не окаже значително влияние върху глобалното неравенство, ако конфликтът се разпространи в Европа и евентуално прерасне в ядрена война, последиците биха били катастрофални. При такъв сценарий дискусиите за глобалното неравенство стават неуместни.

На лице е и засилващо се изменение на климата, чиито последици също са сложни и трудни за прогнозиране. Предвид тези сложни и непредсказуеми обстоятелства е трудно да се направи точна прогноза за състоянието на света през следващите пет години. Тези, които твърдят, че притежават такава прозорливост, вероятно се самозалъгват. Множеството действащи фактори и тяхното потенциално развитие правят невъзможно категоричното предсказване на бъдещето.

- Как да се ориентираме икономически?

- Предизвикателствата, пред които са поставени отделните държави, са наистина специфични за техните икономически политики и обстоятелства. Всяка страна трябва да се адаптира и да се приспособи към различни сътресения и прекъсвания. Например, войната в Украйна и въздействието на намаляването на вноса на руски газ и петрол имаха значителни последици за Европа. Но Европа все пак успя да се справи с тези предизвикателства и да направи необходимите корекции, за което свидетелства относително спокойната зима през миналата година.

Въпреки това, моята загриженост е свързана с нарастващия брой сътресения, с които се сблъскват държавите. Връщайки се към по-ранната ни дискусия, Западна Европа и Европа като цяло, изпитва множество сътресения едновременно. Сред тях са последиците от войната, проблемите с енергетиката, въздействието на изменението на климата и нарастващата непредсказуемост на метеорологичните условия. Освен това зачестиха социалните вълнения и протестите. Кумулативният ефект от тези сътресения може да постави под огромно напрежение способността на системата да ги управлява ефективно и да се справя с тях.

- Какво мислите за инициативата за глобален финансов пакт?

- Ако това благоприятства увеличаването на паричните потоци, ще го считам за нещо положително. Но имам известни опасения относно нарастващата роля на частни лица, фондове и фондации във формирането на програмите и процесите на вземане на решения. Наистина е забележително, че действията, които традиционно са били предприемани от държавите и международните организации, сега се влияят от богати физически лица и техните фондации. Тази ситуация отразява плутократичния характер на нашия свят, където концентрацията на богатство може да доведе до значително влияние и власт при вземането на решения.

Например, като човек работил в Световната банка, бях пряк свидетел на това как Фондация „Гейтс“, благодарение на значителното си финансиране, имаше значителна роля при определяне на изследователските проекти и дейности на институцията. Макар че това може да се разглежда като средство за увеличаване на потока от ресурси, то също така повдига въпроси относно концентрацията на власт и потенциалното въздействие върху безпристрастността и по-широките обществени интереси.

В обобщение, въпреки че е желателно да се увеличи притокът на ресурси за инициативи с въздействие, трябва да бъдем предпазливи по отношение на влиянието на богатите върху научноизследователските програми и вземането на решения и да се стремим към по-балансирано и справедливо разпределение на властта и влиянието в нашите общества.

Според мен би било по-разумно държавите да облагат богатите с данъци, да вземат тези пари и да решат как да ги дадат на Африка, вместо да оставят богатите да казват на държавите как да го направят. Не оспорвам добрите им намерения, но със сигурност не те са тези, които трябва да имат властта да решават дали трябва да се строят стадиони, да се правят ваксинации или да се доставя питейна вода. Просто не смятам, че те са хората, които трябва да вземат тези решения.

Бранко Миланович (р. 1953 г) е сръбско-американски икономист,  един от водещите световни специалисти по неравенство на доходите. Има докторска степен от Белградския университет с дисертация върху неравенството на доходите в Югославия. Почти 20 години работи като водещ икономист в Световната банка. Преподава в различни университети, в момента в Центъра за аспиранти на Сити Юнивърсити в Ню Йорк.

branko2f7.substack.com, Превод: Екатерина Грънчарова