Джеф Спароу
В скорошна публикация за своя блог Thesis Whisperer, Ингер Меубърн описа еволюцията на социалните медии като процес на „еншитификация" (олайняване). Терминът, заимстван от Кори Доктороу, перфектно улавя траекторията на основните платформи, всички от които предоставят значително по-скапано изживяване, отколкото преди няколко години.
Както всички знаят, Илон Мъск купи Twitter за абсурдните 44 милиарда долара (за да впечатли своите богати идиотски приятели) и след това се зае да унищожи всяка функция, която потребителите харесваха.
Reddit прекъсна достъпа до много обичани приложения на трети страни, като главният й изпълнителен директор Стив Хъфман каза пред NBC, че вижда в усилията на Мъск „пример за Reddit".
Що се отнася до Threads, решен да избегне полъха на Ваймар, който все повече се свързва с неговия съперник, Марк Зукърбърг избра вместо това корпоративната свежест, създавайки социалния медиен еквивалент на музика, свиреща в особено уважаван асансьор. Към днешна дата на Threads липсва натрапчивото, обсебващо рекламно разположение на Instagram и Facebook (където алгоритъмът предполага, че след като сте купили матрак, вие не се интересувате от нищо друго освен от спално бельо). Бъдете сигурни обаче, че ще дойде достатъчно скоро.
Склонни сме да мислим за смущенията в медиите като движени от технологичните иновации. Но еншитификацията на нашите социални мрежи показва, че технологията играе относително второстепенна роля.
Twitter стартира през 2006 г.; Facebook датира от 2004 г. На теория днес интернет може да прави всякакви неща, които тогава никой не си е представял, че са възможни. Така че защо сайтовете не са станали съответно по-добри, вместо вид merde?
Проблемът, разбира се, не се отнася до технологията, а до способността – или липсата на такава – тази технология да направи пари за някого.
„Изградете по-добър капан за мишки и светът ще проправи път до вашата врата." Това винаги е била мантрата на апологетите на капитализма. Тяхната система насърчава иновациите, монетизирайки (и по този начин насърчавайки) всеки напредък в унищожаването на гризачи.
В действителност връзката между капитал и технология никога не е била толкова проста. Мотивът за печалба традиционно задушава толкова капаните за мишки, колкото ги подхранва, дори когато икономиката предлагаше нещо като равни условия. Днес господството на безмилостните монополи в почти всяка индустрия означава, че иновациите рядко свикват с пълния си капацитет, поне не по начини, които действително помагат на хората.
Достигнахме, може да се каже, фекалния етап на капитализма, ера на всеобщото лайно.
Изкуственият интелект дава друг пример. Ако бяхте демонстрирали Chat GPT на публика от писатели на научна фантастика около 1961 г., те щяха да приветстват бъдещето на постоянното свободно време, в което любезни роботи-икономи допълват мартинитата, докато ние, хората, обсъждаме екзистенциализма и слушаме джаз по халати.
В днешно време обаче всеки знае, че магьосничеството на невронните мрежи просто ще направи утрешния ден като днешния, само че малко по-лош. Разпространението на управлявани от изкуствен интелект уебсайтове с примамка за кликане подсказва какво предстои, като предприемачите се възползват от възможностите на генераторите на естествен език, за да разширят това, което Дейвид Грейбър веднъж нарече „глупави работни места". Спам имейли, корпоративни глупости, чатове за помощ на уебсайтове: всичко това ще бъде автоматизирано и засилено, хвърляйки нископлатените работници на бунището и подлудявайки всички останали.
В този смисъл еншитификацията е свързана с представата на Марк Фишър за „скучна антиутопия", състояние, което е едновременно ужасно и светско. Фантазиите за всемогъщ ИИ, който превзема света, се объркват точно защото са твърде вълнуващи. Ако искате реалистичен сценарий, не си представяйте екшън филм. Вместо това опитайте да направите справка за сметката си за електроенергия и след това си представете, че говорите с Chat GPT, защото вашата комунална компания е уволнила своя персонал.
Капитализмът едва ли ще свърши с въстание на роботи или гладиаторски състезания в Игрите на глада: той просто продължава, ставайки бавно, но постоянно по-мрачен.
Престъпленията на поколенията се извършват плътно и бързо. Първите опити за мотивиране на действията в областта на климата – филми като The Day After Tomorrow – се фокусираха върху катастрофалните цунамита и други апокалиптични последици. Но през повечето време затоплянето просто прави всичко малко по-скапано. Има по-малко от Амазонка, отколкото беше преди; Големият бариерен риф не се простира толкова далеч; птиците, животните и насекомите не се появяват в числата, които помним от преди няколко години.
Въпреки това в един момент количеството преминава в качество – и, както се казва, лайната удрят вентилатора.
Като се има предвид какво се случва в останалия свят, трябва ли съдбата на Twitter да е нещо, за което ни пука? Не, вероятно не – освен че е напомняне защо не можем да имаме хубави неща.
Уилям Морис веднъж предрече „Капитализмът ще кулминира в къща за преброяване на върха на купчина пепел". Пепел или лайно, въпросът все още стои.