Когато става въпрос за емисии парникови газове, има един слон в стаята и това са въоръжените сили, пише Ройтерс.
На фона на новите температурни рекорди учени и групи за опазване на околната среда увеличават натиска върху ООН да принуди армиите да разкрият какви емисии произвеждат и да сложи край на изключението, което се правеше за тях. Като едни от най-големите потребители на гориво, армиите отговарят за 5,5% от световните парникови емисии, показва доклад за 2022 г. на международни експерти.
Но въоръжените сили не са обвързани от международните парникови споразумения да разкриват или намаляват въглеродните си емисии и данните, публикувани от някои армии, са ненадеждни и непълни в най-добрия случай, предупреждават учените.
Това е така, защото емисиите на военните, отделяни в чужбина – от изтребители през кораби до обучение на персонал, останаха извън Протокола от Киото от 1997 г. за намаляване на парниковите газове. Те бяха изключени отново и от Парижкото споразумение за климата от 2015 г. на основание, че данните за енергийното потребление може да застрашат националната сигурност.
Сега екологични групи като Tipping Point North South и The Conflict and Environment Observatory, както и учени от британските университети в Ланкастър, Оксфорд и „Кралица Мери“ искат да постигнат по-изчерпателно и прозрачно отчитане на емисиите чрез проучвания, кампании и конференции.
Пропускът на свързани с конфликтите емисии в отчитането в Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени (UNFCCC) е крещящ, коментира Аксел Михаелова, основаващ партньор на Perspectives Climate Group. Според него стотици милиони тонове въглеродни емисии може да се окажат неотчетени изобщо.
Възстановяване и мир
Засега обаче няма много признаци, че ще има осезаем отговор на лобистката кампания тази година.
В отговор по имейл от UNFCCC заявиха, че няма конкретни планове за промени на насоките за отчитате на военни емисии, но въпросът може да бъде разгледан по време на бъдещи срещи на върха, включително предстоящата COP28 в Дубай. На въпрос дали военните емисии ще бъдат обсъдени по време на срещата на ООН, от Обединените арабски емирства заявиха, че един от дните на двудневната конференция ще е посветен на „облекчение, възстановяване и мир“, но не се дават други подробности.
Има сигнали обаче, че някои армии се готвят за промени в отчитането през идните години, докато други се стараят да намалят ефекта си върху климата. От НАТО заявиха за Ройтерс, че имат създадена нова методология за отчитане на емисиите газове от военна дейност за държавите членки.
Страни като Нова Зеландия пък обмислят дали да прибавят към отчитането и преди това изключвани данни като тези за операциите в чужбина, докато Великобритания и Германия също се стараят да хвърлят светлина върху някои сиви зони в отчитането си, посочват представители от силите за сигурност.
Миналата година Вашингтон изпрати представители на армията по време на срещата за климата COP27 в Египет – първи път, в който Пентагонът има делегация на конференцията.
Също така потреблението на петрол от американската армия намалява.
Американската агенция за отбранителна логистика, която надзирава покупките на петрол, съобщи, че през 2022 г. са били купени 84 млн. барела „черно злато“, което е по-малко с почти 15 млн. барела от 2018 г. Пред 2022 г. емисиите са намалели също така до 48 млн. тона от 51 млн. тона през предходната година.
Повече дронове
Нета Кроуфърд, професор по международни отношения в Оксфордския университет, заяви, че изтеглянето на американските сили от Афганистан и Ирак, прилагането на технологии за възобновяема енергия, по енергийно-ефективните превозни средства, както и по-малкото и по-малки военни упражнения са допринесли за намаляване на използваното гориво.
Засиленото използване на дронове също може да е помогнало.
„Една от най-големите технологии за намаление на емисии бе използването на безпилотни летателни апарати – дронове“, коментира високопоставен представител от отбраната на САЩ, пожелал анонимност. „Когато извадите човека от самолета, получавате значително подобрено енергийно представяне“, допълва той.
Групите, лобиращи пред ООН за отмяна на изключението за армиите, отбелязват увеличението на емисиите, свързани с войната в Украйна като добра причина за промяна.
„Украйна абсолютно върна под светлините на прожекторите този въпрос по начин, който другите конфликти не можаха“, коментира Дебора Бъртън от групата Tipping Point North South.
Според доклад на холандския счетоводен експерт Ленард де Клерк през първите 12 месеца от конфликта в Украйна е било наблюдавано нетно увеличение от 120 млн. тона парникови газове – еквивалент на годишното отделяне от Сингапур, Сирия и Швейцария, взети заедно.
Безплатен превоз
И макар войната в Украйна да подчерта фокуса на климатичните активисти върху армейските емисии, някои експерти посочват, че това е разсейване за правителствата, фокусирани иначе върху регионалната сигурност и би могло да забави дебатите по темата в краткосрочен план.
„Важно е да разберем, че украинската криза направи това малко по-сложно“, коментира Джеймс Апатурай, заместник-помощник генерален секретар на НАТО за нововъзникващите предизвикателства за сигурността.
От някои армии посочват, че публикуването на подробности за потреблението им на петрол би било прозорец към техните операции в чужбина.
„Не бихме искали да позволим на никого да знае колко гориво използваме в тези мисии – колко далече летим, колко далече шофираме и какви са моделите ни на обучение“, коментира Маркул Рюлке от звеното за защита на околната среда към германското министерство на отбраната.
Парниковите емисии от военното дело ще продължават да бъдат слабо разбирани, коментира на свой ред Стюарт Паркинсън, изпълнителен директор на групата Scientists for Global Responsibility.
„Хубаво, да се каже на хората да спрат да летят или да минат на електрическа кола, независимо дали това е за някаква сметка или неудобство за тях, но е трудно да се направи, когато армията получава безплатен превоз“, посочва той.
