Възможно е дебатите около членството на Украйна в НАТО, посещението на Зеленски и яростните препирни в парламента за изпращане на оръжие да имат за цел прикриване на очертаващото се наше участие в противоборството с Русия в Черноморския регион. Управляващите желаят Русия да загуби войната, но друг да я победи, а те само да подклаждатогъня. Честно ли е? Не е и това се отнася както до нашето правителство и парламент, така и до ЕС и най-вече до САЩ.

Същността на утопичната идея на полския държавник маршал Йозеф Пилсудски, взникнала през 1920 г., е създаване на съюз (“Intermarium”-„Междуморие“) под ръководството на Полша между Полша, Литва, Беларус и Украйна. Целта е защита на тези страни от европейските империи. Тя не се осъществява, но преди няколко години отново беше подновена от Полша, като обхватът бе разширен със страните между Балтийско, Адриатическо и Черно море. Засега не е ясно какво ще се осъществи от нея, но една малка част, необходима на САЩ, вече е реализирана. Тя включва трите прибалтийски страни, Полша, Румъния и България.

Ннашата страна участваше, но внимателно и с определени резерви по някои аспекти на тази идея. Правителството на „четирите коалиции” обаче само за един месец, със спринт зае мястото на южния фланг на модернизираното „Междуморие”, включващо страните между Балтийско и Черно море. Това са страни-членки на НАТО и те нямат намерение да изграждат формален съюз помежду си, а се обединяват за провеждане интересите на САЩ в Черноморския регион.

Модернизираното „Междуморие” е важно за САЩ в три аспекта:

първо, формиране на санитарен кордон между Русия и страните от Централна и особено от Западна Европа, второ, създаване на фронтови тил за въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и, трето, сдържане на Русия в Черно море.

Това, че Русия не трябва да се допуска до сътрудничество с посочените по-горе страни, е постоянна задача на САЩ. За Русия, от една страна това е сериозен удар, а от друга възможност неизползваните на Запад ресурси да се насочат за по-широко сътрудничество с държавите от Азиатско-тихоокеанския регион, т.е. с вече доминиращата икономика на планетата, откриваща огромни възможности за развитие.

Още с формиране на новото правителството инициативата за включване на страната във фронтовия тил на ВСУ беше поета от министъра на отбраната. С действията си на практика той затъмни и правителство, и парламент и стана изразител на рязката промяна на отношението към войната в Украйна, което по същество е промяна на политическата стратегия на страната.

Израз на тази промяна беше и посещението на украинския президент в София. Според нашата конституция външната политика на страната се формира и с участието на президента. Ето, по думите на г-н премиера, как е съгласувано това посещение с президента Радев:

„Аз се обадих на Радев и му казах - ще идва президентът Зеленски, затова намерете начин да се видите с него".

С тези думи, публикувани в медиите, премиерът акад. Денков изразява първо неуважение към нашия президент, наричайки го „Радев”, а не „господин Радев” или „президента Радев”, и второ, нима има право да нарежда на нашия президент „намерете начин да се видите с него". При такова отношение дали ще има добро взаимодействие между двете институции както за разрешаване на вътрешни, така и на външни проблеми? Очевидно няма да има и това не е добре за страната.

Едва ли е необходимо да се подчертава недипломатичното поведение на украинския президент на срещата в президентството, но то е показателно за това как нашето правителство определя с кого да си сътрудничи и как да организира държавно посещение. Опитът с украинския президент е очевиден провал. Безсмислена е и приетата от парламента декларация за членство на Украйна в НАТО, защото се предлага приемане след като завършат бойните действия.

На 8 юли в предаването „На фокус” г-н премиерът уточни, че „подкрепата за Украйна в НАТОотдалечава опасностите от нас” и че тя „увеличава нашата сигурност”, което „е националният интерес на България днес”. Признавам си - не мога да си обясня какви опасности тази подкрепа ще отдалечи от нас, как ще увеличи нашата сигурност и защо е наш национален интерес. След като сме толкова загрижени за съдбата на Украйна, а подкрепата ѝ за НАТО, да допуснем, отдалечава опасностите от нас и увеличава нашата сигурност, то защо не искаме приемане на Украйна в НАТО още сега?

Както приетата декларация, така и всички съждения по този проблем са израз на двулично отношение към тази страна. То може да се обясни с факта, че, ако сега Украйна стане член на НАТО, ние автоматично влизаме във война с Русия. Да, но не смеем да го направим и не искаме да воюваме. Управляващите желаят Русия да загуби войната, но друг да я победи, а те само да подклаждатогъня. Честно ли е? Не е и това се отнася както до нашето правителство и парламент, така и до ЕС и най-вече до САЩ.

Според г-н премиера причините да помагаме на Украйна са две. Първата е, че „Украйна е нападната държава и ... „трябвада се възстановят началните граници”, а втората причина е „непосредствено свързана с България”, която „беше обявена за вражеска държава на Русия, без да е направила каквото и да било в това отношение”.

Първо, Русия обяви страната ни за „недружествена”, а не за „вражеска”, което не е едно и също.

Второ, как така не сме направили „каквото и да било”, след като сме третата страна в Европа (спрямо БВП) по оказване на военно-техническа помощ на ВСУ, т.е. на противника на Русия. Нима това е безобидно? И е добре, че все пак сме само недружествена страна, но според тона, зададен от министъра на отбраната, нищо чудно в близко време да станем и вражеска. Възможно е, след като устремно заехме южния фланг на фронтовия тил и вече активно пресмятаме колко и с какво оръжие да довъоръжим ВСУ, за да продължи да воюва с Русия.

Изключително сериозен и според мен определящ е въпросът за сдържане на Русия в Черно море, а по същество затварянето ѝ в нейните териториални води. Още преди преврата в Киев през 2014 г. САЩ започнаха да ремонтират няколко сгради в Севастопол за настаняване на оперативна група от 6-ти американски средиземноморски флот. Замисълът беше предотвратен с присъединяване на Крим към Русия. Но американците не се отказват и един от аспектите на украинската война е свързан именно с него.

Тази война, покрай всичко друго, трябваше силно да намали присъствието на Русия на Близкия изток и съответно влиянието ѝ този регион. Това обаче не стана. Нещо повече. Русия твърдо се противопостави на действията на САЩ в Сирия и укрепва връзките си с арабските страни. Значи, за да се възпре Русия, трябва да се предприеме нещо друго и то е подновяване на стария замисъл, нов друго изпълнение - сега

изолацията на Русия в Черно море трябва да я направят сателитите, т.е. Украйна, Румъния, България и Грузия,

а американците ще стоят отстрани и ще ръководят процеса. Както това прави антантата „Рамщайн”, включително и ние, с Украйна – загивайте вие, а ние щи ви помагаме да го правите по-успешно.

Затварянето на Русия в нейните териториални води може да се осъществи, ако флотът на САЩ се разположи на постоянна основа в Черно море. На това обаче пречи Конвенцията от Монтрьо, приета в 1936 г. През април т.г. на посещение вСофия беше командващият Съюзното командване на НАТО с щаб в Неапол адмирал Стюарт Мънч. Според него засилването на американското присъствие в региона няма да премине през нарушаване на посочената конвенция. Но на 3 юли нашият министър на отбраната, цитиран от медиите, изказа друго мнение - „независимо от конвенцията, България трябва да осигури възможност на нашите съюзници да ни помагат за сигурността в региона с разузнавателни и други средства”. Щом става дума за сигурност в Черно море, то „другите средства”, с които тя може да се постигне, са кораби и самолети.

Кой е прав в случая – г-н адмиралът или нашият министър? Всъщност неговото изказване халосен ли е или подготвителен изстрел? Както се има предвид внесения за разглеждане в Сената на САЩ „Закон за сигурност в Черно море” може да се твърди, че думите му са подготовка за сериозни промени в Черноморския регион. Това вече пряко засяга България и, в зависимост от участието ѝ, тя

действително може да стане вражеска на Русия страна с всички, произтичащи от това последствия.

Законът всъщност е стратегия на САЩ за политиката им в този регион. На практика той се базира на идеята на американския политолог Джордж Фридман, който твърди, че връзката между Черноморския и Близкоизточния региони е непосредствена и твърде важна за САЩ именно за сдържане на Русия. И не само. При това, убеден е той, САЩ трябва „да избегнат пряко военно участие“ в тези по същество реални театри на бойните действия – това трябва да направят съюзници по НАТО, сред които сме и ние.

Тези дни Турция освободи пет пленени командири от батальона „Азов”, разгромен в Мариупол, и разменени с руски пленници. По споразумение с Турция те бяха изпратени там до завършване на бойните действия. С това решение турският президент доказа, че на договореност с него не може да се разчита и, което е по-важно, това може да е жест към САЩ относно бъдещата им стратегия в Черноморския регион и заявка за водеща роля в него.

Според американски специалисти

новата стратегия на САЩ предвижда създаване на бази в черноморските пристанища,

на летища за базиране на авиационни части и центрове за развръщане на структура за разузнавателна дейност в региона. Навярно елементи от нея ще бъдат подобрените летища в Граф Игнатиево и Безмер и Координационният център в нашата  военноморска база във Варна - той ще приема информация за Черно море от България, Румъния и Турция и ще я изпраща до военноморския център на НАТО в Нортууд, Великобритания.

Заобикалянето на Конвенцията от Монтрьо, според румънски експерти, може да стане като се формира флот от черноморските страни-членки на НАТО и с участие на кораби от САЩ, но под румънски флаг, т.е. очертава се още един желаещ за водеща роля в региона. Ако идеята се реализира, не може да не възникне и американска военно-морска база в Румъния или България.

Черноморският регион е свързан с Южен Кавказ и Средна Азия на изток и с Близкия изток на юг. Активността в Черно морепоказва, че то придобива все по-важно значение за плановете на САЩ за дестабилизиране на пространството между Черно море, Близкия изток и Средна Азия. Освен обкръжаване на Русия, то ще попречи и на китайския проект „един пояс - един път”, а това означава увеличаване на напрежението в това пространство и, в частност, активизиране на противопоставянето в Черно море.

Въвличането ни в това противоборство, започнато от новото правителство, не предвещава нищо добро. В близко бъдеще може да стане така, че изпращането на оръжие в Украйна ще бъде най-малкия проблем на страната.

Възможно е дебатите около членството на Украйна в НАТО, посещението на украинския президент и яростните препирни в парламента за изпращане на оръжие за ВСУ да имат за цел прикриване на очертаващото се наше участие в противоборството с Русия в Черноморския регион.

о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов