Някъде в 21.20 на 4 юли в Донецк се чу звук на приближаващ снаряд, за част от секундата многоетажната ми сграда се разтресе, след минута всичко се повтори.
Останах с впечатлението, че лети много близо. След като изчаках няколко минути, излязох на балкона, за да видя дали не се вижда огън наблизо, дали мирише на дим. Нищо подобно не се наблюдаваше, но ако бях излязъл от къщата и погледнал в другата посока, щях да забележа стълб дим. Гледах към Ворошиловския район на Донецк, където живея. По-късно се оказа, че ударът е по Червоногвардейски район на Макеевка - а това е доста далеч.
Въпреки че още през 2014 г. разбрахме, че опитът да се определи къде и какво е долетяло, базирайки се само на субективно гледане, е ненадежден бизнес - бях изненадан. Къде е Макеевка и къде съм аз? Но ударите бяха толкова силни, че както аз, така и всички, които звъняха и писаха по-късно, имахме чувството, че долитането е около тях.
В Макеевка пострадаха жилищни сгради и болница, част от пациентите на която трябваше да бъдат спешно евакуирани. Общо в Макеевка и Донецк на 4 юли бяха убити трима цивилни и четиридесет и шест бяха ранени. Отдавна Украйна не е обстрелвала Донецката агломерация в такъв мащаб. Защо това беше направено на 4 юли? Защо екипът на Зеленски използва скъпи ракети ХИМАРС, за да удря цивилни територии и може би дори по-скъпите британски “Сторм Шадоу”, които според украинските военни им липсват на фронта? Нима са искали да поднесат подарък на американците за Деня на независимостта?
Нали уж обявеното и разтръбено от екипа на Зеленски контранастъпление на ВСУ меко казано не върви по план. Западната "чудо-технология" е в пламъци, ВСУ не могат да пробият отбраната на руската армия в нито едно направление. А окупацията от украински войници на някой хълм или село в сивата зона се обявява от украинските пропагандисти за „смазваща победа“. Въпреки че още през пролетта и руски, и украински анализатори писаха, че ВСУ могат да постигнат успех, ако бързо, максимум за седмица (а някои писаха за пет дни), пробият отбраната на руската армия и навлязат в оперативно пространство. Това не се случи, което означава, че контраофанзивата се провали. Това, разбира се, не означава, че „месните атаки“ ще спрат, по-скоро, напротив, с надеждата да обърнат течението, Зеленски и неговите поддръжници ще хвърлят все повече и повече свои войници към укрепените позиции на руснаците армия.
Афоризмът за „войната до последния украинец“ скоро ще бъде възприет буквално. Но е съмнително, че това ще промени дори малко ситуацията. Може би Зеленски в своето „специфично“ състояние не разбира това, но в неговата среда разбират със сигурност. Например, очевидно е започнала информационна кампания, чиято цел е да подготви украинците за провала на контранастъплението. Въпреки че, разбира се, никой няма да нарече поражението провал. И така, секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Алексий Данилов заяви, че ВСУ ще променят стратегията на контранастъплението, придвижването напред вече не е основната им задача. Според него украинската армия ще се съсредоточи върху максималното унищожаване на живата сила и техниката на руските въоръжени сили. Това изявление на Данилов предизвика въпроси дори в украинския сегмент на интернет. А известният украински пропагандист Алексей Арестович (който неофициално продължава да служи на екипа на Зеленски) каза, че Украйна се нуждае от две-три години и три контраофанзиви, за да върне териториите, които смята за свои.
Между другото екипът на Зеленски вече е посочил отговорника за провала на контранастъплението. Това са западни партньори. Същият Арестович много емоционално обвини САЩ и ЕС, че не дават самолети и не могат да обуздаят унгарския премиер Виктор Орбан. Главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни по-сдържано, но също изрази оплаквания към Запада, че на Украйна не са дадени самолети. Залужни е възмутен и от това, че украинската армия в САЩ и ЕС е критикувана за бавното си напредване.
Но относно самолетите за Украйна, лоши новини. Ръководителят на военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер заяви, че Украйна определено няма да получи изтребители Ф-16 до края на контранастъплението. Всъщност Западът се държи като инвеститор, който мисли дали си струва да инвестира нови ресурси в проекта „Майданна Украйна“ или трябва да излезе от бизнеса, за да запази имидж. Друга лоша новина за екипа на Зеленски е изявлението на министър-председателя на Румъния Марсел Чолаку, който поради провала на настъплението на ВСУ иска да разположи германски войски в Румъния. Фактът, че провалът на украинската армия създава паника сред източноевропейските политици, е лош знак за Зеленски, особено в навечерието на срещата на високо равнище на НАТО. В края на краищата, броят на явните и, което е по-важно, скритите поддръжници на разрешаването на украинския конфликт чрез компромис с Русия (и следователно отстъпки от Украйна) на Запад само ще расте.
И така, контранастъплението се проваля, самолетите не се дават, премиерът на Румъния е в паника. Какво трябва да направи екипът на Зеленски? Следва обичайния път - опитва се да изкриви реалността в информационното поле. И това е, което прави шоуто. Руските ВКС напоследък отбелязват напредък в унищожаването на техника, боеприпаси и личен състав на противника. Дори Зеленски беше принуден да признае въздушния удар по сградата на СБУ в Суми. Между другото, според слуховете, там са присъствали представители на западните разузнавателни служби. А украинската армия сега няма успех.
Следователно украинските пропагандисти трябва да създадат информационна димна завеса - за да отвлекат вниманието на населението си от новини, които разрушават илюзорния свят, създаден от екипа на НИЕ, където Украйна скоро ще победи Русия и ще забогатее, а също и ще влезе в ЕС и НАТО. Ракетните удари по Макеевка са едно от действията на това кърваво шоу. Киевският режим демонстрира на населението си, че не само руската авиация ги удря, но и убива хора в руския Донбас - като "победа". Със същата – разсейваща – цел се раздухва и скандалът между Украйна и Грузия. Изглежда, че Киев иска да спаси уж болния бивш президент на Грузия и бивш неин служител Михаил Саакашвили и настоява той да бъде прехвърлен в Украйна, тъй като има украинско гражданство. Но екипът на Зеленски не се интересува от съдбата на Саакашвили, доста е писнал на украинските политици. Също така е съмнително, че Белият дом се опитва да спаси бившия си слуга - за американците той е бита карта. Скандалът с Тбилиси е нужен на Киев единствено за информационно було.
Докато властта на Майдана управлява Украйна, кървавото шоу ще продължава.
Превод: В. Сергеев
