Каменос признава, че по време на икономическата криза, Гърция се е обърнала към Вашингтон, за да остане в Еврозоната срещу позволение за достъп до военните ѝ бази и с надеждата да замени Турция като американски съюзник в егейския регион.

Бившият гръцки министър на отбраната Панос Каменос разкри, че Гърция е успяла да остане в Еврозоната, въпреки големия удар върху икономиката ѝ по време на финансовата криза през 2010 г., в замяна на това да приеме повече американски военни бази на своя територия.

По време на критична среща на Еврогрупата през юли 2015 г. тогавашният германски канцлер Ангела Меркели и финансовият министър Волфганг Шойбле са предложили около 90 милиарда долара финансова помощ, ако Гърция излезе от Еврозоната, което Янис Варуфакис, тогавашният гръцки финансов министър, е приел – заяви Панос Каменос в ексклузивно интервю за гръцката телевизия „Антена“ късно в сряда.

„Но аз се противопоставих категорично на предложението и казах на (тогавашния) министър-председател Алексис Ципрас да поиска американска помощ“, каза Каменос и добави, че за тази цел се е свързал с държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ.

Каменос беше министър на отбраната през по-голямата част от 2015 година.

Той им предложил пакет, който включва оръжейни сделки и позволява на САЩ да получат достъп до повече военни бази в Гърция, включително пристанището в Александруполис и базата в Стефановикио, в замяна на американска помощ, разказа той.

„Като цяло искахме Гърция да заеме мястото на Турция като стратегически съюзник на САЩ в Средиземноморието“, подчерта той.

С посредничеството на тогавашните американски президент Барак Обама и френски президент Франсоа Оланд през юли 2015 г. беше постигнато споразумение по третата програма за икономическо приспособяване на Гърция, каза той.

„Сделката беше постигната, защото Гърция се обърна към САЩ. Това е истината, която трябва да се каже“, добави Каменос.

Сделката беше подписана през октомври 2021 г. и тя превърна Гърция по същество във военна база на САЩ и НАТО. Тя позволи на американските военни да изпозлват казармите Георгула в централната провинция Волос в полигона Литохоро и армейските казарми в североизточния град Александруполис, освен военноморската база в залива Сауда на о. Крит, която САЩ експлоатират от 1969 година.

На снимката: Хеликоптер, участващ във военно учение на въздушните сили на Гърция и Съединените щати в Литохоро, северна Гърция, февруари 2020 г.

Увеличаване на разходите за отбрана

Междувременно в четвъртък консервативното правителство на Мицотакис обеща да продължи многомилиардната си програма за модернизация на отбраната по време на втория мандат, като си постави за цел да придобие изтребители F-35 в рамките на пет години.

„Нашият приоритет е да защитим страната“, заяви министър-председателя Кириакос Мицотакис пред парламента в началото на дебатите за одобряване на ново правителство, след като неговата консервативна партия „Нова демокрация“ спечели парламентарните избори миналия месец.

Атина придобива 24 модерни самолета Rafael, произведени във Франция, и модернизира 58 изтребителя F-16 от остарелия си флот. Тя иска да добави 20 самолета F-35 с опция за закупуване на още 28 на по-късна дата – искания, за които все още е нужно окончателно одобрение от страна на САЩ. Освен това Гърция се е обърнала към Берлин за обновяване на танковия си парк от Leopard 2 и за закупуване на бронирани машини Lynx.

Гърция има дългогодишни спорове със съседката си и също член на НАТО Турция и модернизира армията си след като излезе от тежката финансова криза през 2018 година.

Въпреки заявленията, че няма намерение да влиза в надпревара във въоръжаването с Анкара, тя изпълнява амбициозна програма за превъоръжаване.

В момента според годишния доклад на НАТО, публикуван през март, Гърция разполага с най-големия бюджет за отбрана в алианса, съотнесен към размера на икономиката ѝ, в размер на 3,54% от БВП през 2022 година. Тя е една от седемте членки, които изразходват средства над насоката на НАТО от 2%, заедно със САЩ, Литва, Полша, Обединеното кралство, Естония и Латвия.

Мицотакис заяви, че високите разходи за отбрана ще продължат, въпреки напрежението с Турция през последните месеци. Следващата седмица той трябва да се срещне с президента Реджеп Тайип Ердоган в рамките на срещата на върха на НАТО в Литва.

В края на тридневните дебати гръцкият парламент ще проведе вот на доверие в събота, за да подкрепи новото правителство на Мицотакис.

Освен вековното съперничество и споровете за добив на енергия, териториалните претенции за островите в Егейско море са един от най-наболелите въпроси, по които Турция и Гърция се сблъскват от години, без да изглеждат близо до решение.

Атина също така изгражда военно присъствие на спорните острови в Егейско море от 60-те години на миналия век, в нарушение на Лозанския договор от 1923 г. и Парижкия договор от 1947 г., с който островите са предоставени на Гърция при условие, че се поддържат демилитаризирани.

Мицотакис също така лобира за блокиране на предложената от администрацията на Байдън продажба на изтребители F-16 на Турция, позовавайки се на твърдението, че такава продажба може да създаде допълнителна нестабилност в Егейско море – ход, който предизвика гнева на Анкара от „въвличането на трети страни в нашия спор“.

Бурно развиващата се програма за въоръжаване на страната има за цел да противодейства на защитата на турските интереси в източното Средиземноморие. Турция често е предупреждавала за подобни стъпки, като е предлага вместо това да решат споровете си чрез диалог.

Daily Sabah, Превод: Екатерина Грънчарова