Броени дни преди началото на срещата на върха на НАТО във Вилнюс Украйна събра отдавна чакано въоръжение. В своята обиколка в три държави от Централна Европа президентът на страната Володимир Зеленски занесе списъци с искано въоръжение и получи обещения за муниции и евентуално ПВО (България), щурмови хеликоптери и тренажори за F-16 (Чехия), 16 самоходни гаубици Zuzana -2 и помощ за разминиране на украинската територия (Словакия).
Всички посетени държави заявиха подкрепата си за членството на Украйна в НАТО "веднага, когато това е възможно", или след края на войната.
Но безспорно един от най-очакваните боеприпаси са касетъчни бомби, които бяха включени от САЩ в последния пакет военна помощ за Украйна. В него са вписани 155-мм снаряди, включително и касетъчните боеприпаси, 32 бронирани машини Bradley, оборудване за разминиране, както и допълнителни боеприпаси за Patriot и системите за залпов огън HIMARS и още други нужни на Украйна за контраофанзивата на обща стойност около 800 млн. долара.
В съобщение на Министерството на отбраната на САЩ се казва, че касетъчните боеприпаси се отпускат след задълбочени консултации и анализии в Конгреса и между партньорите, подкрепящи Украйна.
Употребата на този тип боеприпаси е забранена в повечето европейски държави с изключение на Украйна, Русия, Полша, Гърция, Турция, Беларус, Естония и Латвия. Конвенцията срещу касетъчните бомби беше приета през 2008 година и досега е подписана от повече от 100 държави, но държавите с най-големи запаси от тях - Русия, САЩ, Канада, Бразилия и още няколко, не участват в споразумението.
Проблемът с касетъчните боеприпаси е широкото им разпръскване, при което се причиняват големи щети и жертви сред цивилното население. Втората опасност е, че част от експлозивите не се взривяват и реално превръщат зоните в минни полета.
Касетъчни боеприпаси са използвани стотици пъти във войната в Украйна от руските военни, посочи доклад на Международната коалиция за касетъчни боеприпаси в Женева, публикуван в края на миналия август. Украинците също на три пъти са си послужили с такива боеприпаси в първите месеци на войната - периодът, за който се отнася докладът.
По данни на Червения кръст 40% от експлозивите в руските касетъчни боеприпаси остават невзривени. При американските им аналози този процент е сведен до под 3 на сто, коментират от международната организация на базата на наблюденията си на военните действия по света.
Срещата във Вилнюс
Срещата на върха на НАТО във Вилнюс ще бъде от ключово значение за Украйна. По време на изявляния пред медиите в своя централноевропейски маратон Володимир Зеленски на няколко пъти коментира своите очаквания от срещата. Това са нови пакети с военна помощ, единство на НАТО, което сега е от съществено значение за безопасността на целия свят, и конкретни гаранции за сигурността на Украйна докато стане член на Алианса.
Не е достатъчно да чуем повторение на обещанието за отворените врати, каза той, но така и не даде конкретен отговор ще пътува ли до литовската столица в началото на следващата седмица. Преди време от офиса на украинския президент коментираха, че Зеленски няма да присъства на заседанието, ако НАТО не предложи конкретни неща за бъдещото членство на страната.
В Киев са категорични, че не очакват да станат част от Алианса още днес, докато трае войната, но се надяват на пътна карта за членство след края на военните действия. Надяваме се на заявление, че Украйна ще бъде член на НАТО, коментира в Прага Зеленски.
Подобни са очакваниятакоментарите и на генералния секретар на организацията, който в навечерието на срещата заяви, че очаква от членовете на НАТО, че ще приемат Украйна в редиците си. На срещата във Вилнюс ще присъстват още лидерите на Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония, защото "нашата сигурност не е регионална, а глобална", анонсира още Йенс Столтенберг.
България ще бъде представена от премиера акад. Николай Денков, а не както обикновено от президента Румен Радев. По време на срещата си със Зеленски Радев подкрепи членството на Украйна в ЕС, но не и в НАТО и съобщи, че не подкрепя отпускането на военна помощ за Украйна. В същото време обаче в Народното събрание беше гласувана декларация, с която България застава зад влизането на Украйна в Алианса, а правителството анализира може ли да изпълни последния списък с искания за военна помощ, донесен от украинския държавен глава.
След обиколката в Централна Европа Зеленски пристигна и в Турция, където обсъди бъдещето на Украйна в НАТО и формулата за мир на Киев, стана ясно от брифинг на двамата държавни глави на Украйна и Турция. Володимир Зеленски и Реджеп Тайип Ердоган са дискутирали още и посредничество на Анкара за връщането на пленени от Русия украински граждани, включително и депортирани деца и политически затворници, и стабилността на Черноморския регион. Турският президент коментира по време на брифинга, че Украйна "има право да бъде член на НАТО".
Ердоган анонсира и визита на руския президент владимирПутин в Турция "през следващите месеци".
Украйна не е готова за членство в НАТО в разгара на войната, коментира обаче пред CNN амерканският президент Джо Байдън. Според него въпросът ще бъде актуален едва след установяването на мира в страната и допълни, че сред членовете няма единство по казуса. Докато Украйна е извън Алианса, Вашингтон ще предложи гаранции за защита, каквито предлага на Израел, каза още той.
Руски военни в Запорожката област дезертират
Зачестяват случаите на дезертирали руски военни в Запорожката област - преди ден отказ да изпълнят военна мисия са заявили 20 души, пишат от Генералния щаб на Военните сили на Украйна (ВСУ) в своя обзор на 499-я ден от войната. Съобщава се за извършени ракетни, артилерийски и удари с минохвъргачки в различни населени места по целия фронт.
Украинските сили напредват в направленията Бердянск и Мелитопол, които се смятат за ключови за деокупацията на Крим. Руските военни са активни в няколко направления, сред които Бахмут, Лиман, Адвеевка и Маринка.
Анализите на Института за изучаване на войната (ISW) за 499-я ден от военните действия в Украйна показват, че украинските военни имат съществен тактически напредък в Бахмут - мястото на най-продължителните и кървави битки досега. Лидерът на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин заяви в края на май, че градът е превзет, но с цената на големи загуби и предаде защитата му в ръцете на руската армия. Оттогава Украйна успява да си върне важни позиции и боевете отново се водят в рамките на Бахмут.
МААЕ е допусната до още няколко места в Запорожката АЕЦ
Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ) е допусната до още няколко места в Запорожката АЕЦ и инспекторите отбелязват, че няма видими данни за взривни устройства в охладителните басейни и други съоръжения. Те обаче не са допуснати до покривите на реакторите, където сателитни снимки показват появата на неизвестни обекти в последните дни. Според Украйна възможно е това да са експлозиви, които да имитират ракетен удар по блоковете, за което после да бъдат обвинени украинските военни. Самата централа е заминирана, макар и вероятно няма експлозиви в ядрената част, предупреждават още украинските власти.
