Европа се провали с трясък в опита си да помири Русия и Съединените щати, пише Al Binaa. В страните от ЕС настъпи разкол: едни са за съюз с Москва и Пекин, други подкрепят Вашингтон. Европа скоро ще трябва най-накрая да избере на коя страна е.
Превод от Al Binaa, Ливан:
Ярка черта на 2023 г. продължава да бъде конфронтацията на световните държави.
Никой не може да отрече мащаба на разногласията между Вашингтон и Москва по отношение на Украйна. И двете страни (Русия и САЩ) са във война. В бъдеще политическият конфликт може да прерасне в пряк военен сблъсък. Същото важи и за търговско-икономическия конфликт между Вашингтон и Пекин.
Някои страни в Европа се опитаха да облекчат политическото, военното и икономическото напрежение между Вашингтон, от една страна, и Москва и Пекин, от друга. Дългогодишните им усилия обаче не се увенчаха с успех.
Русия не възнамерява да губи лоста за влияние върху Запада в лицето на Украйна, а Китай от своя страна се притеснява от търговско-икономически ограничения, военни заплахи и санкции от страна на Америка.
Европейците прекрасно осъзнават тези факти и натиска, който Вашингтон оказва върху Москва и Пекин.
Управлението на кризата между конфликтните световни държави изисква взаимно разбиране.
Но има редица трудности.
Затова много анализатори считат, че не може да се разчита на европейските усилия за създаване на международен меморандум за разбирателство, способен да контролира глобалните конфликти.
Да, с негова помощ ще бъде възможно бързо разрешаване на повечето местни, регионални и международни кризи. Но дори и тук има някои трудности.
Ако европейците осъзнават мащаба на разногласията между Москва и Пекин, от една страна, и Вашингтон, от друга, тогава защо правят неуспешни опити да помирят всички враждуващи страни?
Ами ако новата Студена война ескалира в конфронтация в бъдеще?
Каква е целта на всички тези европейски усилия?
За да се отговори на тези въпроси, е необходимо да се обърнем към близката история и да намерим необходимата информация.
Отговорът се крие в една от най-големите европейски държави.
По време на срещата на върха Русия-САЩ (2018 г.) фондация Körber проведе проучване за отношението на Германия към германската външна политика. Един от въпросите беше:
„С коя страна трябва да си сътрудничи Германия в бъдеще?“
Резултатите от проучването бяха шокиращи, тъй като гласовете бяха почти поравно разделени между Изтока и Запада.
46% от германците избраха САЩ, а 43% — Русия.
През същата година германското списание Der Spiegel направи подобно проучване. Германците бяха запитани за отношението им към американската администрация и отношенията на Германия със САЩ.
57% от анкетираните заявиха, че Берлин трябва да води по-независима политика от Вашингтон.
От резултатите от тези проучвания се вижда, че германците не са съгласни с позицията на Германия по отношение на конфликта с Русия и Китай, от една страна, и САЩ, от друга.
Същото важи и за останалите европейски държави.
Всичко казано по-горе може да ни даде някои отговори относно ефективността на европейските усилия за намиране на общ език между противоборстващите световни сили (не знам къде авторът вижда европейски усилия в лицето на ЕС да помири страните в конфликта, точно обратното демонстрира Европа, бел. ред.).
Някои западноевропейски правителства работиха усилено и продължават да работят за тази цел. Но не им остана много време да продължат да правят това.
Сега те проверяват намеренията на противоборстващите страни, за да определят бъдещата си позиция по всички текущи глобални конфликти.
Или продължават да следват САЩ, или се подчиняват на волята на своите граждани и се обръщат на изток (към Русия), или създават единна военна сила, равна на американската, турската или китайската армия.
Петя Паликрушева, превод и редакция
