Полин Бок
Към тази седмица кампания за групово финансиране, създадена от френската крайна десница в подкрепа на полицая, който застреля и уби 17-годишн Нахел М, от Нантер, вече надхвърли 1,4 милиона евро. Горе-долу по същото време, беше съобщено, че най-малко 120 млади хора, които са били арестувани при безредиците, предизвикани от неговата смърт, вече са изпратени в затвора.
Досега този „бърз, твърд и систематичен съдебен отговор" на бунтовете, както изисква министърът на правосъдието Ерик Дюпон-Морети, беше единственият реален отговор на правителството на безредиците, обхванали френските градове. Местните бяха посрещнати с комендантски час и намален транспорт в някои градове, а във всеки град, където бяха изгорени коли и бяха ограбени магазини, полицейското присъствие нарасна експоненциално, като в петък вечер 45 000 служители бяха разположени във Франция.
Всичко това е симптоматично за изключителната креативност на френското правителство в усилията му да се отдалечи от причината за гнева – полицейското убийство на тийнейджър, застрелян от упор посред бял ден след „отказ да изпълни заповед".
Междувременно полицаят, който застреля Нахел, е отстранен и се разследва за „умишлено убийство". Процесът срещу него, ако има такъв, може да се проведе след месеци или години.
Когато ООН поиска от Франция да обърне внимание на дълбоките проблеми на расизма и дискриминацията в редиците на френската полиция – което във всяка здрава демокрация трябва да е повод за тревога – френските власти отговориха „Всяко обвинение в расизъм или системна дискриминация от полицейските сили във Франция е напълно неоснователно". Този отговор дойде в същия ден с прессъобщението от два от най-влиятелните полицейски синдикати, които описват бунтовниците като „свирепи орди от вредители". Тук няма какво да се гледа! Със сигурност не е расизъм!
Призивите за реформиране на френската полиция досега бяха игнорирани, въпреки че това е единственият разумен изход от тази адска каша. „Какво да правим с полицията", пита днешният брой на всекидневника Libération. Зелен депутат от опозицията предложи пътна карта за обширна полицейска реформа, която да включва създаването на независим орган, разследващ полицията, прекратяване на използването на военно оръжие от полицията и – което е изключително важно – независим одит на полицейския расизъм . Нито едно от тези предложения досега не е официално проучено от властите. „Правителството страхува ли се от полицията?" журналист попита министъра на жилищното строителство Оливие Клайн. Клайн заекна в отговор: „Не! Ъ-ъ, правителството, ъ-ъ... Правителството работи с полицията, за щастие".
Наистина, режимът на Макрон „работи с полицията" и управлява с насилие от началото на кризата със жълтите жилетки през 2018 г., по време на която 24 протестиращи загубиха око, а петима загубиха ръката си от полицейско оръжие. Оттогава активисти за климата, гимназисти, феминистки, стачкуващи фабрични работници, железничари, пожарникари и неотдавнашното социално движение срещу пенсионната реформа на Макрон, която беше прокарана през парламента без гласуване, всички бяха репресирани с полицейска бруталност. Но според вътрешния министър на Макрон, Жералд Дарманен, „полицейско насилие не съществува".
Снощи Дарманен и Макрон отидоха да се срещнат с парижки полицаи на място, за да потвърдят подкрепата си. Президентът похвали "професионализма" на полицията и каза: "Ние сме с вас". Страхува ли се Макрон от полицията? Или просто е оценил мащабите на властта и е решил, че предпочита да продължи да управлява с полицейско насилие, вместо да се бори с него – дори това да означава подпалване на загражденията?