Държавата иска от големия бизнес да сподели част от неочакваните си печалби, които е спечелил през 2021-2022 г. Логиката е, че по-високите приходи са получени до голяма степен благодарение на благоприятната пазарна конюнктура - свръхвисоките цени.

Докато сега бюджетът на страната страда от спад в приходите. Кой ще трябва да дели и за какво ще отидат постъпленията от данъците върху свръхпечалби?

Държавната дума прие на първо четене законопроект за данъка върху свръхпечалбите за големи компании. Този данък ще бъде еднократен. Трябва да бъде платен до 28 януари 2024 г. от компании, които са получили средна печалба за 2021 г. и 2022 г. над 1 милиард рубли. Данъчната ставка ще бъде 10% от печалбата. Ще се вземе предвид средната печалба за 2021-2022 г. и 2018-2019 г.

Може обаче да се спести и да се платят наполовина по-малко - 5%. За да направи това, компанията трябва самостоятелно да прехвърли пари през 2023 г.

Логиката на държавата е такава, че миналата година едрият бизнес е получил суперпечалби в пъти повече от обикновено, до голяма степен поради благоприятните пазарни условия. Включително заради високата глобална инфлация. Следователно те трябва да споделят еднократно парче от този „късмет“. Но говорим само за големия бизнес, този данък няма да засегне малкия и среден бизнес.

Кой ще трябва да плаща данък общ доход? Всички компании с приходи над 1 милиард рубли. Министерството на финансите изчисли, че бюджетът ще получи увеличение от 300 милиарда рубли от този еднократен данък. Основен принос за това ще имат производителите на твърди полезни изкопаеми, които ще плащат 20% от общия данък, производителите на минерални торове (ще плащат 19%), металургичният комплекс (13%), търговците на едро и дребно (12%), банките (9%), а другите 6% остават за други индустрии. Такива данни съобщи заместник-министърът на финансите Алексей Сазанов, който взе за оценка топ 50 на най-големите данъкоплатци в Русия.

Въпреки това бяха направени изключения за компании в нефтения, газовия сектор, като и в въгледобива, които вече плащат данък добив на полезни изкопаеми. Освен това миналата година “Газпром” вече плати подобен еднократен данък върху свръхпечалбите. Сега компанията изпадна в трудни времена, като се има предвид резкият спад на износа за европейския пазар поради взривяването на “Северен поток”. Петролната индустрия също работи при трудни условия поради ембаргото и пълното преструктуриране на експортната търговия. Изключения се правят и за производителите на зеленчуци, плодове, зърнени култури, месо, риба и други селскостопански продукти, като те плащат единния земеделски данък (6% от данъците).

За какво ще отидат допълнителните пари, получени от "богатите"? Основната цел е попълването на федералния бюджет. Бюджетният дефицит за шест месеца вече надхвърли планирания за цялата година. По план дефицитът през 2023 г. трябва да възлезе на 2,9 трилиона рубли, но от януари до май 2023 г. вече е по-висок - 3,4 трилиона рубли.

„Парите на Русия през 2023 г. са необходими преди всичко за премахване на бюджетния дефицит, който нараства на фона на спадащите приходи от петрол и газ и увеличени разходи. Много позиции на бюджетните разходи са класифицирани, но няма съмнение, че увеличаването на разходите е необходимо преди всичко във военно-промишления комплекс, президентът на Руската федерация също наскоро посочи това“, казва Владимир Чернов, анализатор.

Държавата също има своите социални задължения към гражданите и тази година е необходимо да се увеличат разходите не само за военно-промишления комплекс, но и за логистика на фона на пренасочване на експортните потоци, добавя експертът.

„Държавата планира да увеличи финансирането за социалния сектор, по-специално да увеличи минималната заплата, да реализира инфраструктурни проекти“, казва експертът-юрист Ярослав Петрик.

Новите данъци обаче трябва да бъдат установени, като се вземе предвид балансът между интересите на обществото и бизнеса, добавя юристът. „Задачата на инициаторите за приемането на закона е да разработят в детайли икономическите му обосновки. С цел, от една страна, да „изтеглим“ средства от икономиката в размер, достатъчен за изпълнението на функциите на държавата, а от друга страна, да не нанесем значителни щети на инвестиционните възможности на големите компании“, казва Петрик.

„Те искат да въведат допълнителен данък върху свръхпечалбите за големия бизнес, но със задна дата. Някои предприятия обаче може да нямат необходимата сума пари, за да платят дори 10% със задна дата“, предупреждава Галина Семенова, доцент от катедра „Държавни и общински финанси“ на РЕУ “Плеханов”.

„Последиците за държавата ще бъдат положителни, тъй като тя ще трябва да заема по-малко на вътрешния дългов пазар. А за фирмите – отрицателни, тъй като ще направят непланирани разходи. Но еднократното плащане на данък, особено тази година от 5%, не трябва да избива почвата изпод краката на най-големите компании. За по-малките може да е по-трудно, но затова са сложили праг за приходи от над 1 милиард рубли, за да не попаднат под данъка малките компании“, казва Владимир Чернов.

Друг важен положителен момент е, че средствата от плащането на този еднократен данък няма да отиват в резервни фондове, а ще бъдат изразходвани в близко бъдеще и така отново ще се върнат в икономиката.

По-специално ще се плащат държавни поръчки, ще се финансират инфраструктурни проекти, ще се правят социални плащания, които ще увеличат търсенето на стоки и услуги и т.н., отбелязва Петрик.

Що се отнася до бюджетния дефицит от повече от 3 трилиона рубли, тогава, разбира се, 300 милиарда рубли, които могат да бъдат получени, няма да затворят напълно дупката. Това обаче е един от начините за попълване на бюджета. Властите, разбира се, ще използват и други възможности за увеличаване на приходите.

Първо, през втората половина на 2023 г. се очаква увеличение на бюджетните приходи поради повишаване на световните цени на петрола и намаляване на отстъпката за руския петрол. Второ, планира се бюджетният дефицит да бъде елиминиран чрез заемане на вътрешния пазар. „Напоследък всички Облигации на федералния заем бяха изкупени и търсенето за тях надвишава предлагането на фона на очакванията за повишаване на доходността им след повишаването на основната лихва по рефинансиране на Руската централна банка през юли и намаляването на апетита за риск“, казва Чернов. Третият фактор е рязкото покачване на курса на рублата до 87 за долар, което може значително да увеличи приходите в бюджета на Руската федерация от износ, ако остане на сегашните си позиции, заключва източникът.

Олга Самофалова, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо