Турският регулатор повиши лихвата за първи път от две години. Това означава, че Ердоган сложи край на двугодишен икономически експеримент, който озадачи икономистите. Така наречената ердоганомика обаче донесе на Турция не само огромна ифнлация и девалвация на лирата, но и положителни резултати. Какво очаква такъв значим търговски партньор на Русия в Европа?
За първи път от повече от две години Турската централна банка повиши основната лихва и веднага почти я удвои от 8,5% на 15%. Това събитие е забележително на първо място с промяната на курса на Ердоган. През 2021 г. той реши да експериментира с турската икономика. Докато всички световни централни банки повишиха лихвите в борбата с инфлацията, Турция намали лихвите, тъй като местната централна банка загуби своята независимост и действаше по заповед на президента. Тази политика предизвика недоумение и критика сред икономистите, тъй като противоречи на традиционната икономическа теория: когато инфлацията расте, е необходимо да се повиши процентът.
Политиката на понижаване на лихвата доведе до очаквания обратен ефект - висока инфлация, която през май беше почти 40%, а миналата година - 86%. Турската лира непрекъснато актуализира рекордите за отслабване. За наименованието на тази политика на Турция дори е въведен терминът „ердоганомика“. През последните две години лирата се е утроила спрямо долара, а валутните резерви са напълно изчерпани. Вярно е, че икономиката се ускори с високи темпове: през 2021 г. - с 11,4%, през 2022 г. - с 5,6%”, казва Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализи на “Финам”.
Рязката промяна в курса на централната банка бележи нов етап в турския експеримент. Сега турският регулатор влезе в традиционната икономическа логика. Проблемът е, че не проработи. Турската лира при такива новини актуализира нов рекорд и за първи път падна до 24 за долар.Ситуацията обаче не е толкова лоша, колкото изглежда на пръв поглед. Ердоганомиката има и своя икономическа логика.
„Турският експеримент с основния лихвен процент не трябва да се нарича пълен провал. Основната задача на "ердоганомиката" беше да раздвижи индустрията на страната и да осигури максимална заетост. Инфлацията не е толкова лоша, колкото безработицата. Преди тазгодишните избори задачата беше до голяма степен решена. Заетостта на населението е по-значим момент за политическа и социална стабилност от инфлацията. Днес Турция претендира за създаване на газов хъб, развитие на ядрена енергетика, военно-промишлен комплекс с висок експортен потенциал, а също така получава значителни дивиденти от търговията с Руската федерация “, казва анализаторът Андрей Кочетков.
От една страна, „ердоганомията“ доведе до обезценяване на валутата, висока инфлация, намаляване на чуждестранните инвестиции, изразходване на валутни резерви и влошаване на живота на турците. От друга страна, има високи темпове на икономически растеж, намаляване на безработицата, увеличаване на износа на турски продукти, които печелят ценовата конкуренция поради обезценяването на лирата и разширяване на индустриалния потенциал.
Но след изборите през май, на които президентът Ердоган успя да спечели, задачите пред икономиката започнаха да се променят. Следователно финансовият блок на правителството е актуализиран, и то с много умели финансисти. По-специално Хафизе Гайе Еркан стана новият ръководител на централната банка на Турция. Тя е единствената жена под 40-годишна възраст, която е била главен изпълнителен директор на 100-те най-големи банки в Америка.
„Турция трябва да подреди финансите си, за да привлече инвестиции от трети страни за по-нататъшно развитие. Поради това Централната банка на страната започна да променя подхода си към управлението на инфлацията, което включва повишаване на лихвения процент. Ако рисковете от повишаване на цените се нормализират и турската лира се стабилизира, можем да очакваме приток на инвестиции в една доста перспективна турска икономика, която ще получи предимства на регионално ниво“, смята Кочетков.
Защо тогава пазарът остана недоволен от толкова сериозно увеличение на курса - близо два пъти, а вместо да се засили, лирата се срина още повече? Факт е, че пазарът очакваше повече и затова беше разочарован. „Пазарният консенсус очакваше по-голямо увеличение до 21%, въпреки че обхватът на прогнозите беше доста широк. Тъй като стъпката на първото увеличение беше под пазарните очаквания, лирата реагира негативно и за първи път в историята доларът надхвърли 24 турски лири. Имайки предвид обичайния маниер на Ердоган да се намесва пряко в решенията на Централната банка, инвеститорите може да са възприели увеличението като недостатъчно решаващо и са започнали да се съмняват в степента на свобода, с която ще бъде позволено да действа новият ръководител на централната банка, ” казва Олга Беленкая.
Експертът обаче смята, че регулаторът е дал ясен сигнал, че това е само началото на пътя и лихвата ще продължи да се покачва, своевременно и постепенно, колкото е необходимо, за да овладее инфлацията. „Може би ще бъде по-трудно за новото ръководство на Централната банка на Турция да спечели първоначалното доверие от пазара, доказвайки своята независимост от президент с неортодоксални икономически възгледи“, казва Беленкая.
Междувременно е малко вероятно Ердоган и турското правителство да не са знаели какво ще прави централната банка.
„По-нататъшните повишения на лихвите ще работят по-ефективно за нормализиране на обменния курс на лирата. В същото време натискът върху икономиката няма да бъде толкова значителен, колкото можеше да бъде преди няколко години. Значителното външно търсене на турски недвижими имоти и промишлени стоки ще ни позволи да преживеем периода на повишаване на лихвите по кредитите“, каза Кочетков.
За Русия Турция е не по-малко важен търговски партньор от Китай, също и поради близостта си до Европа. Въпреки че е ясно, че обемът на търговията с Китай е по-голям. Ако през 2021 г. Турция беше на шесто място по стокообмен с Русия, то през 2022 г. тя се придвижи сериозно напред. Търговският оборот на Русия с Турция се увеличи с 84% (данни на митническата служба).
Турция се превърна в главния мост между Русия и Европа. „Достатъчно големи количества внос отиват в Русия през Турция, предимно потребителски стоки и селскостопански продукти. От своя страна Русия е основен доставчик на газ, петрол и петролни продукти за Турция“, каза Наталия Милчакова, водещ анализатор във “Фрийдъм Финанс”.
Паралелният внос, легализиран в Русия, от една страна, и евтините експортни продукти от Турция, благодарение на девалвацията на лирата, от друга, помогнаха и на двата търговски партньора по свой начин. „Евтината лира е от полза за турските износители. Руските износители печелят не толкова от ниския обменен курс на рублата, колкото от предвидимия валутен курс. В същото време предвидимостта на отсрещната страна и неговата валута е много важна. Когато лирата се обезценява, за Русия е по-изгодно да внася стоки от Турция и да продава своите стоки и суровини за лири, така че по-късно с приходите от лирата да купува турски стоки, включително чрез паралелен внос“, отбелязва Милчакова. Но когато рублата падне спрямо лирата, това дава допълнителна полза на руските износители, но за вносителите турските стоки в този случай стават по-скъпи в рубли, което води до риск от намаляване на търсенето от страна на руснаците, добавя експертът. Във всеки случай по-предсказуемият търговски партньор винаги е приоритет.
Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
