В западната политическа наука има няколко подобни термина, които объркват контекста на формирането на многополюсен световен ред.

Освен многополярност се използват думите мултиполярност и мултилатерализъм. Ако обаче ги деконструираме, ще стане очевидно, че имат друго значение.

С многополярността всичко е повече или по-малко ясно, въпреки че, отново, на Запад първоначално, когато разбираха полярността, те изхождаха от географско определение и тъй като на Земята има само два полюса - Северен и Южен, това носеше определени конотации.

В епохата на Студената война и биполярността това дори подчертаваше известна естественост на съществуването на два полюса. Ако обаче вземем различна изходна позиция, тогава може да има много повече полюси.

Въз основа на обяснението на Мартин Хайдегер в произведението му „Парменид“ стигаме до извода, че полюсите могат да бъдат толкова, колкото и народите, като тук има известна връзка с концепцията на Четвъртата политическа теория на Александър Дугин, където Dasein се предлага като основа за проектирането на целеполагането във времето и пространството, което се разгръща в политическите процеси.

Когато се обърнем към мултиполярността, веднага става очевидно, че говорим за някаква идеологическа конструкция. Окончанието -изм (multipolarism) ни препраща към различни теоретични и практически политически модели от комунизма и марксизма до либерализма и фашизма. Следователно мултиполярността се явява като своеобразно понятие-чадър, въпреки че като такава идеологията на „многополяризма“ или „мултиполярността“ не съществува.

Съществуват различни визии за формирането на многополюсна глобална политическа система. От една гледна точка държавите действат като полюси; от друга гледна точка те могат да бъдат асоциации и съюзи; от трета гледна точка - цивилизации (понякога съвпадащи с държави, както е в случая с Русия, Индия и Китай).

Въпреки това самият термин мултиполярност може да служи като своеобразен ориентир, фар, който стимулира по-нататъшното развитие на практическите аспекти на многополярността.

В случая на мултилатерализма сме изправени пред напълно различен подход в международните отношения. Това е модел, предложен от Съединените щати по време на администрацията на Барак Обама като допълнителен стимул за хегемонията на Вашингтон.

Само лидерството на САЩ в този формат не е толкова очевидно. Това е нещо като метода на „бутане“ на социалния бихейвиоризъм, предложен от Кас Сънщайн (също служил в администрацията на Белия дом на Обама).

Заглавието на една от неговите книги, "Илюзията за избор", перфектно демонстрира принципа на мултилатерализма. Други страни имат илюзията за разнообразни и многостранни връзки, но всички те (в политиката, икономиката, логистиката и т.н.) са вплетени в глобална система, контролирана от един актьор - Съединените щати.

ООН също често се фокусира върху многостранността и редица специализирани агенции работят на този принцип. В същото време, както в случая с регулирането на интернет, опитите на едната страна да увеличи броя на гласовете за сметка на условно действащи единици, тоест частни компании, които уж също имат право да участват в разработването на нови стандарти , са очевидни. По този начин САЩ се опитват да използват този инструмент, за да запазят своето господство.

Но дори сред привържениците на многополярността и критиците на хегемонията на САЩ понякога може да се чуе използването на този термин. И това създава объркване.

Ето защо са необходими както адекватна ревизия, така и внимателно обмислено използване на терминологичния апарат. При разработването на нов подход към международните отношения (особено когато става дума за незападна теория за международните отношения), остатъците, свързани с паразитния глобализъм, трябва да бъдат отсечени.

Леонид Савин, Превод: СМ, Поглед.инфо