TNI: Германия никога не би победила СССР поради липсата на единна стратегия срещу него

Нацистка Германия никога не би победила СССР поради подценяване на неговата сила и военен потенциал, счита авторът на статията в TNI. Крахът на германската инвазия се определя и от погрешната расова теория, която не е сработила в Съветския съюз. Германия е била подведена и от съюзниците си, преди всичко от Япония, пише изданието.

Превод от The National Interest, САЩ:

Ето какво трябва да запомните:

фаталната грешка на Германия беше неразбирането на силата на СССР, както и нарастващото качество на съветската военна техника.

Предубежденията, които са в основата на германската стратегия и аргументите, с които германските лидери оправдават войната в очите на германската общественост, правят невъзможно Райхът да приеме единна стратегия срещу Русия, която да сработи успешно.

През четирите години, през които нацистка Германия и Съветският съюз безмилостно се унищожаваха взаимно в тази кървава война, загинаха милиони войници и мирни жители.

Въпреки че германците нанасят сериозни щети на руснаците през 1941 и 1942 г., Червената армия преминава в настъпление в битката при Сталинград в края на 1942 г. и бавно превръща германския Вермахт в прах през следващите три години.

Огромните предимства на СССР в човешка сила и ресурси, съчетани с опустошението, нанесено на Германия от бомбардировките на западните съюзници, направиха перспективите за победа на Германия в навечерието на агресията срещу СССР изключително призрачни. Все пак германците влизат в тази война с голям оптимизъм и мнозина по това време считат, че Вермахтът е на косъм от това да нанесе окончателно поражение на СССР.

Защо германците не успяха да спечелят тази война?

Времето на нападение

От технологична гледна точка, германците планирали атаката си срещу СССР доста мъдро, тъй като Съветите започнаха да се превъоръжават едва от средата на 30-те години на миналия век и по този начин са имали много по-остарели оръжия в сравнение с германците.

Освен това Съветите в онзи момент все още са в началото на голямата модернизация на въоръжените сили, която щеше осигури на Червената армия нови танкове, самолети и други оръжия.

Разбира се, немците също се модернизирали. Танковете Panther, Tiger I и Tiger II влизат на въоръжение в Германия след стартирането на плана Барбароса, както и изтребителят Fw 190 и някои други модерни оръжия.

Но, както твърди Дейвид Гланц, темповете на модернизация били по-бързи в Съветския съюз, което бързо насърчило въвеждането на оборудването в Червената армия.

Пикът на германското технологично предимство на Германия над СССР е през 1940 г. и до началото на войната технологичният баланс вече започнал да се измества към Съветския съюз

Оперативните решения

Могли ли са немците през 1941 и 1942 г. да вземат други оперативни решения, които да направят победата им възможна?

Историците понякога изтъкват погрешността на решението на германското ръководство през 1941 г. да спре настъплението срещу Москва в полза на борбата със съветските войски в Украйна и решението от 1942 г. главният удар да се нанесе на юг, а отново не в Москва.

В много отношения войната е фактор на късмет и е невъзможно да се предвиди как дадени решения могат да повлияят на изхода от войната. Но едно нещо е ясно: както твърдят Дейвид Гланц и други големи историци, съветската военна и политическа мощ имаше широка териториална база и не зависеше изцяло от контрола над Москва.

В края на лято на 1941 г. Вермахтът измества фокуса си от настъплението към Москва към разбиването на стотици хиляди съветски войници в района на Киев.

Тук германците печелят победа с цената на значително забавяне на Московската операция.

По подобен начин през 1942 г. Вермахтът започва офанзива на юг (близо до Сталинград), вместо да атакува съветските позиции около Москва.

Правилно ли беше това?

Първоначално германците твърдели, че падането на Москва ще доведе до разпадането на съветската държава. В действителност обаче има малко такива доказателства.

Съветите бяха готови да се бият за Москва, но Червената армия също имаше планове да продължи да воюва активно с германците в случай на падане на съветската столица.

Националният въпрос

По време на една от техните редки пресконференции в средата на войната японските дипломати се отнасят скептично относно способността на Германия да победи Съветския съюз и предлагат нацисткото правителство незабавно да обяви независимостта на страни като Естония, Латвия, Литва и Украйна, за да получи допълнителна подкрепа за антисъветския кръстоносен поход.

Националностите в тези страни ненавиждали болшевиките и руснаците и по време на войната много от техните представители воювали на страната на германците, дори без да получават обещания за независимост.

Както Самуел Нюланд твърди, война, оформена като антиболшевишки кръстоносен поход, можела да генерира значителна подкрепа дори сред етническите руснаци.

За съжаление на германците, естеството на самия нацистки режим правило невъзможно сериозното обмисляне на подобно усилие.

Нацистите приписват своите първоначални завоевания на изток само на заслугите на тяхната военна машина, оставяйки малко място за маневриране чрез идеите за «освобождаване» на руснаците, украинците или някой друг.

Нацистите залагали на изграждане на германската икономика на базата на експлоатация на робския труд от Изтока, което означавало измиране на робите от глада смърт.

Нацистите просто не можели да си представят какъвто и да е вид «освобождение» на по-низшите, от тяхна гледна точка, раси.

Край на 1 част

Следва продължение

Петя Паликрушева, превод и редакция

ПП