Ейми Хокингс
Повече от десетилетие Пекин се опитва да намали зависимостта си от долара, мотивиран от рисковете, произтичащи от икономиката на САЩ – като финансовата катастрофа от 2008 г. – и от желанието да засили собствената си сфера на влияние.
Но през последната година стремежът към изолиране на китайската икономика от базирани на долари санкции се очерта като вероятно най-важният стимул за отделяне от долара, тъй като Китай се опитва да се подготви за възможността за конфликт с Тайван.
След нахлуването на Русия в Украйна, един от най-мощните инструменти за нанасяне на икономическа вреда на Москва беше по същество да отреже страната от транзакции, базирани на щатски долари, ограничавайки способността й да търгува с други страни.
Но освен наказанието на Кремъл, имаше и нежелан победител от режима на санкции на Запада: китайският юан (RMB). Миналата година делът на руския внос, платен в юани, нарасна от 4% на 23%. През февруари юанът изпревари долара като най-търгуваната валута на Московската борса за първи път в историята си.
Стремежът на Китай да засили интернационализацията на своята валута е от преди войната в Украйна и въпреки че юанът все още е далеч зад долара по отношение на глобалната активност, между март 2021 г. и март 2023 г. неговият дял на пазара за търговско финансиране – екосистемата от няколко трилиона долара което е в основата на 80% от световната търговия – повече от два пъти, според данни от Swift, междубанкова платформа за съобщения.
Китай също така насърчава други страни да приемат юана за международни транзакции. Аржентина и Бразилия наскоро постигнаха споразумения да плащат за китайския внос в юани, а не в щатски долари.
През април Бангладеш обяви, че е одобрила плащане в юани на стойност 318 милиона долара за уреждане на част от руски заем, който е бил използван за финансиране на развитието на атомна електроцентрала. Това е рядък пример за използване на юана за международна сделка, която не включва Китай.
Даниел Макдауъл, китайски сътрудник в The Wilson Center, мозъчен тръст, каза: „Към днешна дата международното използване на RMB като платежна валута включва основно Китай в единия край на сделката."

„За да правят бизнес с Русия, чуждестранните партньори всъщност нямат алтернативи – те ще трябва да обмислят използването на по-малко традиционни платежни валути, като RMB и рубли".
Икономиката на Китай е много по-свързана със западната, отколкото тази на Русия, и много анализатори смятат, че би било невъзможно Западът да накаже икономически Китай, без да си нанесе огромни самонаранявания.
Все пак Китай иска да се защити колкото е възможно повече и интернационализацията на юана е част от тази защита. През март китайска компания използва юана, за да купи 65 000 тона втечнен природен газ (LNG) от TotalEnergies, френска мултинационална компания, за първи път китайската валута бе използвана в международна сделка с LNG.
Китай също така разработи алтернатива на Swift, както и цифрова валута, e-CNY. Тези технологични иновации са по-малко важни от политическите фактори, които влияят на международната популярност на юана, но те са част от широката кампания на Пекин за трансформиране на своята валута в привлекателна алтернатива на долара.
Кампанията за отделяне от долара също е свързана с националната гордост. Скорошен доклад за стремежа на Китай към финансова самостоятелност отбелязва: „По дефиниция Китай не може да претендира, че е велика сила ако продължава да разчита на долара за търговия, чуждестранни заеми и ценообразуване на енергия и стоки. "
Но за лидерите на Китай по-важната международна роля на юана трябва да бъде балансирана срещу хватката на партията върху вътрешните финансови пазари. Истинската интернационализация на юана би означавало разхлабване на контрола на правителството върху капиталовите потоци и позволяване на пазара да играе по-голяма роля в оценката на валутата. Това не е риск, който партията е готова да поеме, нито политически, нито философски. Основен принцип на неговата икономическа философия е, че държавата трябва да има важна роля в икономиката.