Украйна вече е получила 98 процента от обещаните бойни превозни средства на НАТО, докато Киев се подготвя за пролетна контраофанзива, която може да се окаже решаваща при решаването на това как ще приключи продължаващата война с Русия, пише Newsweek.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза пред репортери, че членовете на алианса вече са прехвърлили повече от 1550 бронирани превозни средства, 230 танка и големи количества боеприпаси и друго неуточнено оборудване в Украйна, за да подкрепят следващата ѝ настъпателна операция, която според съобщенията е неизбежна.
Говорейки в централата на НАТО в Брюксел, Белгия, Столтенберг похвали това, което нарече "безпрецедентна подкрепа за Украйна" през последните 14 месеца. "Общо сме обучили и оборудвали повече от девет нови украински бронирани бригади", добави той. "Това ще постави Украйна в силна позиция да продължи да си връща окупираната територия".
Разпространяват се спекулации къде и кога ще дойде пролетният тласък на Украйна. Войските на Киев водят яростна отбрана на източния и южния фронт през последните месеци, надявайки се да изтощят руските сили, без да отстъпват значителна територия.
Сега подкрепени от изобилие от нови оръжейни системи на НАТО, украинските войски ще се надяват да освободят повече територия, както направиха през 2022 г. при офанзивите на север от Киев през април, около североизточния град Харков през септември и на южния фронт около Херсон по-късно през есента.
Андрий Загороднюк, министър на отбраната на Украйна от 2019 г. до 2020 г. и сега съветник на правителството на Зеленски, каза пред Newsweek, че необходимото оръжие на НАТО вече е "до голяма степен" пристигнало, въпреки че каза, че Киев все още не е получил 100 процента от това, което очаква.
Що се отнася до предстоящата операция, Загороднюк каза, че твърде много внимание може да се окаже проблем за Украйна. "Мисля, че е безполезно, тъй като създава твърде много очаквания", каза той.
Марк Войгер - бивш специален съветник по руските и евразийските въпроси на генерал-лейтенант Бен Ходжис, когато той беше командир на американската армия в Европа - каза пред Newsweek: "Добра новина е, че украинците получават почти всичко, което очакваха, но подозирам, че е далеч от всичко, което са поискали."
Украинските войски ще влязат в битка без някои ключови оръжия, за които Киев толкова дълго лобира пред своите западни партньори: американски танкове Abrams, армейска тактическа ракетна система MGM-140 и изтребители F-16.
"Това означава, че те трябва, заедно със западните плановици, да коригират тези планове по съответния начин", каза Войгер, сега чуждестранен старши сътрудник в Центъра за европейски анализи и професор в Американския университет в Киев.
Украинският министър на отбраната Олексий Резников каза в петък, че войските на Киев са "повече от готови", като каза на репортери, че подготовката за офанзивата "приключва".
Но руските войски разполагаха с няколко месеца, за да се подготвят за предстоящата украинска операция, въпреки че десетки хиляди техни сънародници се биеха упорито в района на Източен Донецк за малка печалба, включително в битките на "месомелачката" около Бахмут и Вугледар.
Сред изтеклите разузнавателни документи на Пентагона - някои от които се смята, че са били подправени - беше оценка от февруари, че украинските войски могат да очакват само "скромни териториални печалби" от предстоящата си контраофанзива, съобщи The Washington Post.
Това беше съпроводено с предпазливи коментари, направени от директора на националното разузнаване Аврил Хейнс в открити показания пред комисията по разузнаването на Сената през март. Тогава Хейнс каза на законодателите, според The Guardian: "В момента има мъчителна, изтощителна война, в която нито една от страните няма окончателно военно предимство".
"В момента украинските въоръжени сили остават заключени в битка за защита срещу руските нападения в Източна Украйна", каза Хейнс.
"И докато тези руски атаки струват скъпо на Русия, степента, до която украинските сили трябва да изтеглят резервите и оборудването си, както и да понесат допълнителни жертви, вероятно ще се отрази на способността на Украйна да започне настъпление по-късно тази пролет."
Украински и чуждестранни официални лица изразиха загриженост, че недостатъчната украинска контраофанзива може да предизвика нови призиви за прекратяване на огъня и преговори, при които Киев може да бъде притиснат да направи териториални или политически отстъпки в замяна на прекратяване на боевете.
Саймън Смит, бивш британски посланик в Украйна коментира, че Киев вероятно обмисля няколко варианта. "Всъщност не го виждам като изключително важен въпрос", каза Смит, който също е служил в британското посолство в Москва и сега е в британския мозъчен тръст Chatham House.
"Моето лично убеждение е, че това просто остава една от редица опции", добави той. "Мисля, че е възможно украинското ръководство да има какво да обясни, ако се окаже, че всъщност следващата военна стъпка не е голяма офанзива, а е нещо друго".
"Но за да бъда честен, аз също мисля, че не е лошо да запазите цял брой опции за това какви биха могли да бъдат следващите военни стъпки. Никога не е вредно да оставите врага си да гадае."
Настъпващите украински войски скоро ще разберат дали руските сили са били достатъчно подсилени и укрепени след последното голямо украинско настъпление около Херсон през ноември.
"Досега не сме виждали руснаците действително да водят сериозна отбранителна битка в Украйна", отбеляза Войгер. "Когато започнаха да губят или поне когато напредъкът им спря и видяха, че не могат да напреднат много, те всъщност се оттеглиха, както около Киев и Харков."
"Всеки път, когато украинците напредваха, руснаците се отдръпваха", добави Войгер, предполагайки, че украинските сили ще "са в нова ситуация", ако войските на Москва наистина организират отбрана.
"Ако украинците не пробият толкова бързо, колкото винаги, нещата може да се обърнат. Тогава ще трябва да видим как се справят руснаците в защита и как се справят украинците в ситуация на продължителни нападателни операции."
