Европейският парламент одобри поредица от предложения за преразглеждане на системата на ЕС за предоставяне на убежище, в опит да се сложи край на дългогодишната безизходица по въпроса.
В Страсбург, евродепутатите одобриха планове за разпределение на бежанци и мигранти в целия блок, проверка на хора по външните граници на ЕС и даване на дългосрочни разрешения за пребиваване на граждани на държави извън ЕС след три години законен престой в държава членка.
Гласуването отваря пътя за членовете на ЕП да договорят окончателните закони с министрите на ЕС. Всички страни се ангажираха да се стремят към споразумение до април 2024 г. – преди европейските избори по-късно същата година.
След седем години безизходица по въпроса, законодателите, които ще участват в преговорите, заявиха, че това може да е последният шанс за създаване на наистина обща европейска система за убежище. „Ако пропуснем този шанс, аз съм много песимист за нов шанс да го поправим и това ще бъде изключително, изключително разочароващо, изключително тъжно, изключително контрапродуктивно послание", каза испанският евродепутат социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар.
Томас Тобе, шведски десноцентристки евродепутат, каза „ЕС е на кръстопът. Или политическата безизходица ще продължава, или ще настъпи ситуацията, в която страните членки ще действат независимо и ще имаме повече проблеми."
Ключовата точка наближава, докато ЕС се бори с най-големия брой хора, които искат да дойдат в Европа по нередовни маршрути от 2016 г. насам. Граничната агенция на ЕС Frontex отчете 330 000 незаконни преминавания на външните граници на ЕС през 2022 г., което е 64% скок спрямо предходната година и най-много от 2016 г.
След като повече от 1,2 милиона души, бягащи от война и преследване, потърсиха убежище в съюза през 2015 г., предизвиквайки политическа криза за лидерите на ЕС, Европейската комисия предложи задължителни квоти за търсещи убежище лица, които да бъдат разпределени в целия блок. Но държавите-членки не успяха да подкрепят идеята. Докато средиземноморските държави, като Гърция, Италия и Испания, настояваха за задължително преместване, централноевропейските страни, като Унгария и Полша, отказаха да приемат такъв план.
При новия президент на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, изпълнителният орган на ЕС преразгледа идеите си през септември 2020 г., като предложи държавите-членки, които се противопоставят на задължителното преместване, вместо това да поемат отговорността за връщането на хора, на които е отказано убежище в ЕС, в страната им на произход. ЕС обикновено връща около 29% от хората, на които е отказано убежище, в родината им и се стреми да увеличи този брой чрез сключване на споразумения с правителствата в Близкия изток и Африка.
Европейският парламент твърди, че държава, която отказва да приеме търсещи убежище по време на кризисна ситуация, трябва да бъде задължена да прави финансови вноски за страните на първа линия – идея, която беше яростно противопоставена и в крайна сметка блокирана от Централна Европа, водена от националистическите правителства на Полша и Унгария, по време на последния кръг от неуспешни преговори.
Но страните-членки на ЕС постигнаха малък напредък по най-противоречивите аспекти на проектозаконите - споделеното управление на търсещите убежище в нормални времена и кризисни ситуации. Правителствата на ЕС обаче фиксираха обща позиция за затягане на проверката на търсещите убежище на външните граници.
Евродепутатите също така призоваха за по-строг мониторинг на нарушенията на правата на човека по границите на ЕС в отговор на многобройни съобщения за незаконни отблъсквания и побои.
В същото време преходите по море вземат все повече жертви. Международната организация по миграция съобщи миналата седмица, че 441 души са загинали, опитвайки се да стигнат до Европа по централния средиземноморски маршрут между януари и март 2023 г., най-смъртоносното първо тримесечие от 2017 г. насам. Над 20 000 души са загинали само по този маршрут от 2014 г. насам, ООН агенцията заяви, че се опасява, че тези смъртни случаи са се „нормализирали".
Ключовата пречка и коренът на много от продължаващите нарушения на правата на човека срещу бежанци, на които сме свидетели от години, е липсата на ефективен механизъм за споделяне на отговорността между държавите-членки.
