Ако Киев започне настъпление, всяко предложение за примирие ще е национално предателство

Ако Киев започне настъпление, всяко предложение за примирие ще е национално предателство
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    08.04.2023
  • Share:

Много тревожна, но не толкова военна, колкото политическа, ситуация започва да се оформя в навечерието на ясно приближаващите внезапни събития на фронтовете на специалната военна операция.

 

 

Рязко зачестилите коментари, разкриващи възможните варианти и детайли на предстоящата пролетно-лятна кампания, сочат безпогрешно наближаването на "часа Х". В същото време се обръща внимание на маневрите, предприети от лидера на киевския режим Зеленски.

Позовавайки се на посещението на Зе-фюрера в град Запорожие в края на март, един от водещите проруски активисти в региона, Владимир Рогов, отбеляза своята несигурност относно успеха на въоръжените сили на Украйна; Лидерът на движението „Ние сме заедно“ направи това заключение от факта, че в разговор с личния състав Зеленски е изредил много имена на своите военни лидери. Тоест той посочи онези, които носят пряка и лична отговорност за резултатите от предстоящата операция.

Според активиста е по-лесно да прехвърлите вината върху тях в случай на неуспех. Това е напълно възможно, тъй като по същата схема киевските власти действат и в ситуацията с Артьомовск, опитвайки се да прокарат своя главнокомандващ Залужни за отговорност за катастрофата на въоръжените сили на Украйна.

Но това не работи, защото всички нишки на контрола са свързани с главнокомандващия на сухопътните сили Сирски, който е подкрепян от Зеленски. Така че провалът в Артьомовск няма да позволи на кабинета на украинския президент да се отърве от Залужни, когото той смята за конкурент в борбата за власт.

И е възможно същата комбинация да е била замислена с прокламираната „контраатака“ в Запорожие или някъде другаде (експертите назовават поне още три-четири възможни направления - Луганск, Артьомовск-Донецк, Белгород и дори Брянск с „кука“ на територия на Беларус).

Втората маневра на Зе Фюрера е днешното блиц посещение във Варшава, което е планирано от 28 март, но се пази в тайна. Първо, обръща внимание на съвпадението на датите. На 27 март Зеленски е в Запорожие, а на 28, очевидно след някакви решения, се взема решение да пътува до Полша.

Това означава, че тези решения засягат важни въпроси, които изискват незабавно съгласуване и съгласуване с полската страна. И още едно „съвпадение“: Зеленски отиде във Варшава в деня на началото на пътуването до Пекин на френския президент Еманюел Макрон и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в навечерието на което китайският посланик направи реч с добре известни разкрития, разпространени по света от американския The New-York Times.

В този контекст е ясно, че истинската цел на това изявление на Пекин е западният съюз на двата бряга на Атлантика. Иначе защо трябваше да се дава пропуск на европейците през американците, срещу които този пропуск работи? Във Вашингтон вече са подозрителни към воаяжа на Макрон, а го има и това...

Второ, второто неочаквано изявление, чийто автор е Валдемар Скшипчак, пенсиониран полски генерал, бивш главнокомандващ на сухопътните сили, вдигна още повече шум.

„В момента има стратегическа задънена улица в украинския конфликт“ и „всичко показва, че наближава моментът, когато ще бъде необходимо да се прекратят военните действия с политически средства“, каза Скшипчак.

Много е странно да се чува това от полска страна, която дълго време се готвеше не за мир, а за въвеждане на войски в Западна Украйна, молейки, но не получавайки покрива на НАТО от американците.

За какво може, подчертаваме това - да не става дума, но можем ли да го говорим? Вече много, почти всички авторитетни военни експерти единодушно твърдят, че споменатата от Скшипчак „стратегическа задънена улица“ всъщност изобщо не е задънена улица, а конфигурацията на Курската издутина от 1943 г. Има пряк паралел в две неща: в продължилата месеци подготовка на двете страни за решителна битка, а също и в ситуация, в която стратегическата отбрана е по-ефективна от стратегическото настъпление.

Грубо казано, който пръв "трепне" - той рискува да се удави. Явно Киев ще трябва да "потрепне", защото времето работи срещу него, а балансът на силите се измества в полза на Русия всеки месец. В същото време, ако „контраатаката“, или по-точно „настъплението“ на Въоръжените сили на Украйна наистина затъне, то военните експерти отново са единодушни, че тя ще бъде последвана от мощна контраатака на Въоръжените сили на РФ, които ще имат уникалната възможност да наложат ариергардни битки на отстъпващите части на Въоръжените сили на Украйна.

Тогава руските сили ще се движат по фланговете им, като не им позволяват да се придържат към нови отбранителни линии. След Курск, припомняме, същият Вермахт успя за кратко да забави бързия полет само по бреговете на Днепър, организирайки върху тях „Източната стена“. И тя се оказа пълна с дупки поради спецификата на отбраната на водните прегради, защото ако врагът пробие поне на едно място, целият сектор на фронта е поставен под заплаха от срутване.

Така изглежда, че ситуацията от страна на НАТО се представя като "стратегическа безизходица" със следната тайна мисъл. Ако ударът на въоръжените сили на Украйна е успешен и стане възможно да се развие настъпление, тогава всички приказки за мир ще бъдат отхвърлени.

Ако събитията започнат да се развиват според сценария, описан в параграфа по-горе, тогава по отношение на „задънената улица“ ще започне процес на „миротворчество“, който Зеленски ще бъде принуден да докладва лично. И което в условията на пресичане на стратегическата инициатива изобщо няма да е в интерес на Русия.

Както и спиране на този сценарий на военни действия, който определено ще играе в полза на врага, запазване за Украйна на част от територията, на която нацисткият режим ще бъде пресъздаден, консолидиран, включен в ЕС и НАТО, въоръжен и подготвен за нов война. (Напразно ли тези дни някакъв олигарх, според слуховете, е направил конвулсивни опити да намери сред своите агенти на влияние сред руския висш елит ренегати, които са готови да направят резонансни дестабилизиращи изявления срещу определено заплащане?).

Какво трябва да направи Москва в тази ситуация? Не може да има две мнения. Определено продължавам напред с две цели. Първо, да премести линията на бойното съприкосновение възможно най-дълбоко в Украйна - линията на военен контакт, по която след това ще се водят преговори за примирие и мир.

Второ, да провокираме Запада към истерия, грешки и вътрешни разправии с това придвижване. Защото, според някои доклади, при определени обстоятелства се планират редица затворени споразумения в рамките на НАТО, които да доведат полски, а и не само, войски в западната част на Украйна.

Случайно ли е, че вицепремиерът на германското правителство Роберт Хабек, който току-що посети Киев, проявява такава нервност, като изведнъж говори за германски войски, чието изпращане в Украйна „пресича червената линия“? Да, и беларуският лидер Александър Лукашенко, който също наскоро говори за прекратяване на огъня, е възможно да е напълно наясно с рисковете от това привеждане в съответствие. И да предупреждава Запада за точно такива последици от „настъплението“ на въоръжените сили на Украйна.

Какво има в сухото вещество? Както каза германският фелдмаршал Манщайн край Курск, „битката придобива характера на опъната струна“, с единствената разлика, че в нашия случай тя придоби този характер, преди дори да е започнала.

Ако овчарите, които стоят зад Зеленски, му дадат зелена светлина да удари отпред, няма да има връщане назад. Не трябва да става така! Тоест, колективният Запад, разбира се, ще се опита да го наложи, но в тази ситуация да се поддадеш на подобни решения ще бъде също толкова ужасна грешка, колкото например спирането на съветската контраофанзива през юли 1943 г. веднага след освобождението от Орел и Белгород. Това според автора е най-голямата опасност и най-големият риск от предстоящите събития.

 

 

 

Владимир Павленко, Превод: СМ, Поглед.инфо

Станете почитател на Класа