Ирак отбелязва в понеделник възможно най-скромно двайсетата годишнина от нахлуването на САЩ и свалянето на Саддам Хюсеин, сложили начало на серия кръвопролитни конфликти.
Днес положението привидно е нормално, но иракчаните се страхуват за бъдещето си, пише Амар Карим в материал за "Франс прес", цитиран от БТА.
Нито федералното правителство в Багдад, нито регионалното правителство на Иракски Кюрдистан не са организирали церемонии.
А премиерът Мохамед Шия ас Судани, подкрепян от проиранска коалиция, не говори тези дни публично за американското нахлуване, а за предизвиканото от него "падане на диктаторския режим".
"Помним за страданията на нашия народ през тези години, минали под знака на безразсъдни войни", каза той на конференция под мотото "Ирак, двайсет години по-късно. . . А след това?" в неделя в Багдад.
Всичко започва на 20 март 2003 г. В рамките на операцията "Свобода за Ирак", когато близо 150 хил. американци и 40 хил. британци започват светкавична интервенция в малките часове.
Стигат им три седмици, за да решат съдбата на режима на Саддам Хюсеин и на 9 април да поемат контрола над Багдад.
Поредица конфликти
Целта, обявена от администрацията на президента Джордж У. Буш, бе да се отнемат оръжията за масово унищожаване, предполагаемо притежавани от диктатора. Но подобни оръжия така и не бяха открити.
Тази инвазия сложи начало на един от най-кървавите периоди в историята на Ирак: в страната първо избухна страховита гражданска война (2006-2008 г.), после част от територията ѝ бе окупирана от джихадистката групировка "Ислямска държава", чиито бойци извършиха множество зверства.
От 2003 до 2011 г., когато американската армия се изтегли, са били убити над 100 хил. цивилни иракчани според организацията Iraq Body Count. САЩ дадоха близо 4500 жертви.
Днес ситуацията в Ирак донякъде се е нормализирала: редовно се произвеждат избори, политическият плурализъм се насърчава, свободата на изказа е гарантирана.
Но какво става на практика? Преговорите за формиране на правителство след изборите за парламент през октомври 2021 г. траяха цяла година и бяха изпъстрени с епизоди на нечувано насилие в центъра на Багдад.
А мисията на ООН в Ирак предупреди миналата година, че в страната цари "среда на страх и сплашване", спъваща свободата на изказа.
"Пандемия от корупция"
Сред всички беди, тегнещи над страната, иракчаните осъждат освен това корупцията (Ирак е на 157-о място от общо 180 страни в класацията на неправителствената организация Transparency International), безхаберието на управляващите, братоубийствените им борби за власт и влиянието на големия съсед – Иран.
Правителствата, редували се от 2003 г. насам, "не успяха да преборят корупцията в здравеопазването и държавната администрация" – оплаква се Абас Мохамед, 30-годишен инженер, в Багдад. "Отиваме от зле на по-зле. Никое правителство нищо не е дало на народа", казва той.
В страната, изключително богата на петрол, една трета от хората живеят в бедност. Спиранията на тока са всекидневие и се случва да траят по 12 часа, а само най-богатите могат да си позволят лукс като електрогенератори.
В неделя премиерът отново се ангажира "да се бори срещу пандемията от корупция".
Но според Мохамед ал Аскари, багдадски журналист, Ирак все още е далеч от своите цели. "Зарадвахме се, когато падна режимът (на Саддам Хюсеин), защото смятахме, че нещата в Ирак ще се подобрят, но всъщност само страдаме и до днес", въздиша той.
