Минаха почти две десетилетия, но в събота вечерта в Ню Йорк, след дни на изтощителни денонощни преговори, държавите-членки на ООН най-накрая се споразумяха за Договор за защита на откритото море.
Историческият договор, който ще обхване почти две трети от океана, който се намира извън националните граници, ще предостави правна рамка за създаване на обширни морски защитени зони (MPA) за защита срещу загубата на дивата природа и споделяне на генетичните ресурси на високото море. Той ще създаде конференция на страните (Cop), която ще се среща периодично и ще даде възможност държавите-членки да бъдат държани отговорни по въпроси като управление и биоразнообразие.
Цял ден след официалното изтичане на крайния срок за преговорите, президентът на конференцията, Рена Лий от Сингапур, се качи на трибуната в зала 2 на централата на ООН в Ню Йорк и обяви, че договорът е готов. На по-късна дата делегатите ще се съберат за половин ден, за да приемат официално преводите на текста.
Тя благодари на делегатите за тяхната отдаденост и ангажираност и получи аплодисменти и овации от делегатите в залата, които не бяха напускали конферентната зала в продължение на 48 часа и работиха през цялата нощ, за да осъществят сделката.
Договорът е от решаващо значение за изпълнението на обещанието 30x30, дадено от страните на конференцията на ООН за биологичното разнообразие през декември, за защита на една трета от морето (и сушата) до 2030 г. Без договор тази цел би се провалила, тъй като досега не съществуваше правен механизъм за откритото море.
Океанските екосистеми произвеждат половината от кислорода, който дишаме, представляват 95% от биосферата на планетата и поглъщат най-много въглероден диоксид в света. И все пак досега фрагментираните и слабо прилагани правила, управляващи откритото море, правеха тази зона по-податлива на експлоатация от крайбрежните води.
Вероника Франк, политически съветник на Грийнпийс, каза, че „Въпреки че организацията не е видяла последния текст, ние сме наистина щастливи. Светът е толкова разделен и да видиш подкрепата за мултилатерализма е толкова важно. Това, което е наистина важно сега, е да използваме този инструмент, за да развием тази цел 30x30 в сила наистина бързо." „Защитените морски зони в открито море могат да играят решаваща роля за въздействието на изменението на климата. Правителствата и гражданското общество сега трябва да гарантират, че споразумението бързо ще влиза в сила и се прилага ефективно за опазване на биоразнообразието в открито море", каза Лиз Каран, директор на проекта за управление на океаните на благотворителния тръст Pews.
Коалицията с високи амбиции – която включва ЕС, САЩ, Обединеното кралство и Китай – бяха ключови играчи в посредничеството на сделката, изграждането на коалиции вместо сеенето на разделение и показването на готовност за компромис в последните дни на преговорите. Глобалният юг поведе пътя за гарантиране, че договорът може да бъде приложен на практика по честен и справедлив начин.
Една от основните спънки, която раздели развиващите се и развитите нации, беше как да се споделят справедливо морските генетични ресурси (MGR) и евентуалните печалби. MGR, които се състоят от генетичен материал на дълбоководни морски гъби, крил, корали, водорасли и бактерии, привличат нарастващо научно и търговско внимание поради потенциалната им употреба в лекарства и козметика.
Други спорни въпроси включваха процедурата за създаване на морски защитени зони и модела за проучвания на въздействието върху околната среда на планираните дейности в открито море.
За изграждане на доверие между богатите и бедни страни, Европейският съюз обеща 40 милиона евро, за да улесни ратифицирането на договора и ранното му прилагане.
Моника Медина, помощник-секретар на САЩ по океаните, международната околна среда и научните въпроси, каза: „Тръгваме оттук с възможността да създадем защитени зони в открито море и да постигнем амбициозната цел за опазване на 30% на океана до 2030 г. И моментът да започнем е сега."