Каква е медийната ситуация в Русия и какво не знаем за нея?
Както е известно, в Русия няма свободна журналистика. Малцина на Запад обаче съзнават реалното състояние на руските медии. От 2018 г. насам гледам всекидневно държавните телевизии. В тях се използва думата „насекоми“ по отношение на руските опозиционни лидери; пускат се инсценирани, изфабрикувани видеоклипове, за да се подбужда ненавист към руската опозиция, към украинците, към Джо Байдън и американските демократи. От няколко години по държавната телевизия се излъчва предаването „Москва. Кремъл. Путин“, то представя трудовия живот на Путин и е само един от примерите за култ към неговата личност.
Опасни и фалшиви наративи като: „В Сталинград СССР се противопостави сам на нацистите, цяла Европа беше с нацистите“, „НАТО използва ядрено оръжие в Югославия“, „Украйна има ядрена бомба и биологични оръжия“, сега са всекидневие в държавните медии. За съжаление, познавам руснаци, които им вярват. Руският съюз на журналистите току-що беше изключен от Световната федерация на журналистите. Това е добре, но няма да е достатъчно. Трябва да има специален трибунал за руските държавни медии.
Наскоро френският регулатор Arcom призна, че руските медии подбуждат към омраза към украинците:
„От репортажа на телевизия „Россия 1“ става ясно, че тя многократно представя не само украинското ръководство и украинските военни, но отново и преди всичко украинското население – като придържащо се към нацистката идеология на Третия райх и поради това представляващо изключителна опасност.
Така в новинарската програма, излъчена на 26 април 2022 г., човек на снимачната площадка, представен като политолог, обясни, че никой никога не е говорил украински и че „дори нацистите говорят на руски помежду си“. На 30 май 2022 г. говорител заяви в ефир, че в Украйна два милиона души „искат да възстановят СС“ и че тези два милиона души трябва да „напуснат Украйна или да бъдат денацифицирани, т.е. елиминирани“. Освен това украинският президент и неговото правителство са представяни особено пренебрежително. На 13 юли 2022 г. бе съобщено, че основната цел на Русия е „елиминирането на нацисткото правителство на Зеленски“. На 26 юли 2022 г. украинският президент беше наречен „международен терорист, наследник на Бандера“. Освен това на 23 април 2022 г. журналист предложи да бъдат бетонирани изходите и входовете на фабриката „Азовстал“ в Мариупол, където украински цивилни и войници бяха намерили убежище. Журналистът твърдеше, че „чувството за хуманизъм“ няма никакво значение.
Все пак в държавните руски медии може да има и „критики“ – към приятелите на Путин. Обикновено се изразяват така: Владимир Путин нареди на Игор Сечин да инвестира в детска болница. Послание: царят контролира всичко, помага на децата, бедните и болните. Дори в развлекателната програма за Нова година добавиха думи за „освобождението на южната част на Русия“ – така наричат нахлуването в Украйна. В официалните руски медии можете да видите истории за канибали и секс с животни на Запад. И всичко това продължава с години.
Разбира се, през 90-те години Западът беше възприеман положително от обикновените руснаци, имаше положителни доклади за САЩ и Запада като цяло. Днес обикновените хора вярват, че САЩ искат да заграбят природните ресурси на Русия, а Западът е морално корумпиран. 90% от руското население наричат украинците „нацисти“, защото са гледали репортажи по руската телевизия. За тези, които не гледат телевизия, има постоянни съобщения в WhatsApp за „биооръжия в Украйна“, за това, че „Бил Гейтс е изобретил коронавируса“… Обхватът на тези съобщения е огромен.
Разкажете ми за посегателствата към свободата на словото в Русия и по-специално към вас…
Разследвам престъпленията на Путин от 2010 г. Работех за Радио Свобода. През 2011 г. Путин, говорейки по телевизията, ненадейно спомена това радио като враг. Обхватът на поредицата материали, по които работих, бе огромен. През 2018 г. бях сътрудник на The Insider. Телевизията ме представя като „журналист на най-неуважаваните“. Репортажите ми за връзката на Путин с организираната престъпност са може би една от причините медията да бъде етикетирана като „чуждестранен агент“ през 2021 г.
Това ваше открито противопоставяне на Путин ви носи заплахи за живота дори във Франция, където живеете…
Трудно е да се каже. Вече живеейки във Франция, получих предложение да се срещна с мафиоти (тези, за които пиша, че са приятели на Путин). Дори са ми казвали: „предайте на истинския автор на вашите статии, защото една жена не може да пише такива неща, че въпросите ще бъдат уредени финансово“ (това означава подкуп). Източник от Санкт Петербург ми даде информация, че помнят името ми и са много недоволни от мен. Това беше през 2019 г. В същото време има много разследващи журналисти като мен и враговете ми ще трябва да решават много проблеми, не само с мен. След като публикувам веднъж материалите си, давам свободен достъп до тях (документи, записи), правя го на специализирания уебсайт www.tbcarchives.org. Така насърчавам и другите колеги да споделят, да се защитаваме, да засилваме сътрудничеството си.
Прединяколко години направихте филм за Путин и мафията. Постигна ли вашият филм желания ефект и отзвук?
Френската телевизия го излъчи в полунощ през август в нарушение на записаното в договора (март – праймтайм). През март 2019 г. само швейцарската копродуцентска телевизия го излъчи без никакво забавяне. В същото време в праймтайма беше показан пропутинския филм на Оливър Стоун, а Франция правеше „рестарт”. В страните от Северна Европа, както и в Швейцария, излъчването на моя филм имаше повече гледания.
В Германия се получи неочаквана ситуация. ZDF купи правата за излъчване на филма, дори го рекламира по следния начин: „за първи път в историята разкриваме връзки на Путин с организираната престъпност”. И познайте какво – в планираното време ZDF излъчи просто още един филм за Путин! Извиниха се с някакви „технически причини” и пуснаха филма онлайн. Никога не разбрахме какво наистина се е случило, за да не го излъчат.
Експертната аудитория също е много важна за мен. Например през 2016 г. в САЩ, в присъствието на агенти на ФБР, експерти по Русия, говорих за работата си. Писателката Карън Дауиша цитира работата ми през 2014 г. в книгата си „Клептокрацията на Путин” („Putin’s kleptocracy”). Дейността ми е спомената и в книгата на Катрин Белтън „Народът на Путин” („Putin’s people”) – тя благодари само на трима руски разследващи журналисти, сред които съм и аз.
Следователно в световен мащаб има достатъчно известна информация за работата ми като журналист. Така наскоро чух един историк да говори за корупция във ФСБ, позовавайки се на моя статия. Знам, че филмът ми за Путин и мафията е вдъхновил няколко минисериала, посветени на истинската му биография. Когато гледам филми за Путин, направени след моя, мога да видя същите герои и темата за връзките му с организираната престъпност (съвпадение ли е, или „симбиоза”?). Това не е никак лошо.
През 2022 г. филмът ми получи втори живот. Той бе включен в списъка на най-добрите филми за Путин според влиятелното френско радио RTL. Канеха ме в телевизии и радиа във Франция, за да говоря за всичко, което научих за Путин, докато работех по филма. Разбира се, това е тъжна утеха, тъй като е вече твърде късно: войната в Украйна е факт.
Така е… Сега ако трябва да направите документален филм, озаглавен „Путин и Украйна”, какво ще ни кажете с него?
Може би ще се опитам да разбера точно кога е решил да нападне Украйна. Още през 2014 г. Съветът на федерацията (горната камара на парламента) одобри решение за нахлуване в Украйна, но то беше отложено. Някои украински интелектуалци го очакваха от 1990 г., защото пропагандата срещу украинската независимост съществуваше още тогава. Така че целта е да се разбере кой е позволил войната.
Един от героите в предишния ми филм (тайният дворцов манипулатор на Путин Сергей Колесников) казва: „Путин може да започне голяма война, за да оцелее”. Каза го през 2015 г. (Putin can start a big war to survive). Оказа се, че е прав. Бих показала как подземният свят, мафиотите приятели на Путин подкрепят войната. Поне един от тях го прави публично. Друг – Константин Малофеев – спонсорира концерти с участието на Путин заедно с представител на подземния свят в Санкт Петербург. Този Малофеев открадна стотици милиони долари от бюджета на Русия заедно с още един приятел на Путин. Кражбите му бяха опростени едва след като започна да помага за нахлуването в Украйна – „хибридно” през 2014 г. Работното заглавие на този филм би могло да бъде „Путин започна голяма война, за да оцелее, страхувайки се от обвинения за престъпленията си”.
Но това е наистина сложно, защото войната не може да бъде обяснена само с корупция. Би могла да се обясни с бекграунда за Путиновите КГБ приятели (чиито връзки с мафията и икономически интереси мога да докажа). Те със сигурност научиха, че „Украйна не съществува”, от КГБ, тъй като в КГБ съществуваше независим антиукраински отдел. След 2000 г. те полудяха заради чувство на всепозволеност и липса на съпротива.
След като се обогатиха незаконно, те (хората на Путин) ограничиха медиите, които твърде много се интересуваха от участниците в незаконната приватизация и от техните дачи. Поеха контрола върху социологическите проучвания. Започнаха да живеят в своята измислена реалност. Например Песков е известен с фразата (съвсем скорошна, но преди нахлуването през 2022 г.): „не разбираме откъде социолозите получават такива цифри за бедността в Русия”. Знам със сигурност, че до 2018 г. сред обикновените хора популярността на Путин беше спаднала поради бедността в Русия, дори въпреки пропагандата. Мнозина гласуваха за спойлер кандидат (Грудинин) и тогава пропагандата започна да го очерня. Промяна на Конституцията и след това война – ето го отговора на Путин. Неговите начини да си повиши рейтинга.
Тогава не ви ли е странно, че има западни журналисти, които описват Путин като силен мъж, физически активен, харизматичен и „препоръчват” всяка държава да си има такъв лидер?
Западните журналисти в никакъв случай не биха искали такъв лидер за страната си, а подобно поведение на западен лидер (да се покаже на кон, в батискаф, на делтапланер) би се възприело като нелепо. Но някои (не всички) западни журналисти изхождат от факта, че руснаците са по-специални хора и в крайна сметка това е, от което се нуждаят. Френските журналисти дори ме попитаха какво мисля за „тялото на Путин”. Това ме отвращава, отвращават ме и изявленията на Путин от мафиотския лексикон, отблъсква ме дори неговата мафиотска походка. Би било по-правилно да се каже, че той през цялото време сплашва собственото си население (популярността му почива на лъжи и сплашване), а заедно с това плаши и цялата планета. За да можеш да сплашиш някого обаче, е необходимо да влезеш в образа на „силния човек”. Колкото по-слабо е гражданското общество, толкова по-силен е лидерът. Това са думи на един дисидент и аз непрекъснато ги повтарям на почитателите на Путин.
Мислите ли, че още руски журналисти ще емигрират?
Струва ми се, че всеки, който е искал, вече си е тръгнал от Русия. Но разбира се, остава въпросът какво да се направи за студентите, завършили журналистика, и за тези, на които предстои да завършат журналистика. Може би и те ще напуснат.
Ще приключи ли войната в Украйна скоро, какво е вашето усещане?
Знаете ли, тъй като Путин не възнамерява да загуби, за съжаление, той е в състояние да жертва цялото руско население. Мисля, че тази война може да продължи дори пет години. Преди Русия да загуби. Такъв режим – при липсата на свободи, постоянните лъжи и дезинформация, не може да продължи вечно. Природните ресурси на СССР бяха огромни, но Русия не е СССР, СССР се разпадна.
Не мисля, че войната ще свърши скоро, защото тя е провокирана от вътрешни причини. Описах го в статията си „Какво мислят руснаците за Путин и войната в Украйна”. Всичките тези лъжи, че „при Путин хората започнаха да живеят по-добре, пенсиите са по-високи…” Половината от мъжете не доживяват пенсионна възраст – както според официалната статистика, така и съдейки по примера, който ми дават моите роднини.
Русия буквално умира, в Москва и Санкт Петербург са организирани потьомкински села, а в същото време има региони в Русия, които са на нивото на Африка. Официално в страната има избори, за да може умореното население да гласува и за спойлер кандидата, та да не е очевидно това гласуване само за Путин. Той започна войната, за да засили патриотизма и да остане по този начин на власт до смъртта си.
Липсва ли ви Русия?
Не, не ми липсва. Живях в Москва осем години. Но манталитетът на московчани не ми е близък. Много журналисти и общественици допринесоха за идването на Путин на власт (той беше смятан за наследник на демократа Елцин), някои с мръсни методи, други от неопитност. Но днес те казват: „Провинциите избират Путин!“. Животът в провинциите не може да се сравни с този в Москва. Аз съм от Сибир. От гангстерския окръг (там човек, който беше свързан с организирана престъпна група, сега е депутат от Думата, той също помогна на Путин да създаде „Единна Русия“). Роднините ми живеят в Русия и вярват на пропагандата, двама мои сродници от мъжки пол наскоро починаха от алкохолизъм – на 43 и 56 години, единият от тях успя да се присъедини към банда през 90-те години.
Все едно става дума за Калабрия, за която четох. Малко са колегите в Москва, с които можете да обсъдите всичко това – как стана така, че Русия тръгна в грешната посока. Но често се чуват аргументи, че провинциите са избрали Путин, а не демокрацията, и това е всичко. Сякаш в Русия има избори, на които хората избират!
Путин и неговите приятели първо изплашиха Русия с бандитите (истинските гангстери бяха защитени или поне специалните служби и полицията не се намесваха, повече доказателства можете да намерите на моя уебсайт), след това правителството раздаде ресурси на ганстерите и ги превърна в олигарси, същото важи и за хората от КГБ. Правителството ръководи Русия в симбиоза с бивши бандити. Накратко, през 90-те години хората от КГБ инструктираха ганстерите да се справят с икономиката. В същото време плашеха населението с престъпниците: „Вижте демократите – те не могат да се справят с престъпниците“.
Спомням си добре, че през 90-те години родителите ми бяха ЗА демокрацията, първото ми дете помни как майка ми ни четеше Солженицин (1990 г.). След това, през 1992 г., наистина настъпи хаос (тогава моят родственик се присъедини към тези банди на 17-годишна възраст) и брат ми, деветгодишен, попита: „Мамо, приличам ли на рекетьор? Искам да бъда рекетьор!”.
Беше наистина страшно. Тогава дойде така нареченият Путин и спаси всички. Само че има такъв нюанс – именно Путин организира хаоса, от който после спаси всички. И така, през 2018 г. разбрах, че бандитите са всъщност мажоритарни акционери на Банката на Русия (това е банката на Путин), кои са те, се вижда ясно на моя уебсайт. Върху тази хипотеза работя сега, позовавайки се на документи.
Когато посещавам Русия, виждам гробовете на братята на майка ми, виждам също как тя е превърнала Путин в идол, който ни е спасил от НАТО… Чувствам се така, сякаш Путин е откраднал семейството ми. Някои са вече в гроба (алкохолизъм), други са се превърнали в зомбита. И това въпреки факта, че чичото на баща ми (моят прачичо) живее в Украйна! Посетих го там. Но собствените му роднини в Сибир повтарят видяното по телевизията, така че не знам как да му кажа истината защо племенникът му дори не се обажда. Срамувам се да му кажа.
Какво си пожелахте в новогодишната нощ?
Да се сложи край на войната и да се създаде специален трибунал над Русия, който ще бъде от полза за демократизацията на страната (както беше и с хитлеристка Германия).
Анастасия Кириленко е независима руска разследваща журналистка. От 2009 до 2015 г. работи за Радио Свобода. От 2015 г. се присъединява към екипа на разследващата медия Insider. Копродуцент е на документалния филм „Путин и мафията“, който разкрива връзките на Владимир Путин с организираната престъпност. През 2018 г. е номинирана за журналистическата награда „Сахаров“. От 2014 г. живее и работи в Париж.
