Искандер Ясавеев е вкаран в затвора два пъти, след като страната му нахлува в Украйна по време на мащабна атака на 24 февруари 2022 г. Преди седмица той отново е освободен. „Вторият път не беше толкова лош", казва 51-годишният руснак по телефона, гласът му е спокоен, а фразите - обмислени. „В края на краищата вече знаех какво да очаквам“.
Ясавеев е социолог. Три дни след началото на войната той участва в антивоенен протест в родния си град Казан. Снимките го показват пред универсален магазин. „Това е война, а не специална операция", гласи плакатът, едва ли по-голям от кутия за пица, който той държи пред гърдите си. Арестуван е и хвърлен в затвора за пет дни, пише в свой репортаж германският икономически всекидневник Handelsblatt.
До войната Ясавеев преподава в петербургския кампус на престижното Висше училище по икономика (ВУИ). След това, през октомври, властите класифицират социолога като „чуждестранен агент" - обозначение, което има за цел да заглуши критиците на режима. „На следващия ден ме уволниха", казва той.
Преди седмица се случва и вторият арест, този път за статия, която Ясавеев е публикувал за войната в Украйна. Текстът, озаглавен „Защо Русия воюва", се появява на уебсайта на радио "Свободна Европа/Радио Свобода" (RFE/RL), което се финансира от Конгреса на САЩ и за което Ясавеев пише като колумнист.
Ясавеев е един от многото. Руската неправителствена организация OVD-Info, която обръща внимание на правата на политическите затворници, е регистрирала 19 535 ареста в рамките на протести срещу войната и мобилизацията от 24 февруари миналата година. Но когато се екстраполира върху цялата страна, Ясавеев е един от малцината. Противно на първоначалните надежди на Запада, не се наблюдават масови протести срещу военния курс на Кремъл, нито дори съществена скрита опозиция.
Отново и отново в страната се провеждат индивидуални протести или саботажи срещу режима в Кремъл, срещу мобилизацията и органите за сигурност. Но действията не са координирани на национално ниво. По същия начин няма добре организирана и свързана в мрежа опозиция в изгнание, както е в случая с Беларус.
Александър Габуев, старши научен сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace, обяснява това с факта, че руските политици или опозиционери, живеещи в изгнание, обикновено не са много популярни в Русия. Габуев изчислява, че в момента 20% от руснаците подкрепят войната, 20% са против нея, а 60% са просто пасивни.Проучванията на общественото мнение, провеждани от институти за изследване на общественото мнение, често дават изкривени резултати в авторитарните държави, защото хората не казват истината от страх. Въпреки това те могат да бъдат полезни като приблизителна оценка. Според независимия институт за изследване на общественото мнение „Левада" в момента рейтингът на Путин е 82%, докато рейтингът на неговото правителство през януари е 67%, а 66% от населението смята, че Русия „се движи в правилната посока“. През декември миналата година руският вестник Moscow Times публикува данни, които според редакцията са събрани от социологическа служба, контролирана от Кремъл. Според допитването девет месеца след началото на войната все по-малко руснаци вярват, че Путин е постъпил правилно, заповядвайки инвазията в Украйна. На 17 ноември мнозинството от 60% все още подкрепяше хода на войната, „но то е на най-ниското си ниво от шест месеца насам и е спаднало с десет процентни пункта от пролетта", се казва в анализа на Moscow Times.
„Режим, основан на престъпността и корупцията“
Все пак резултатите са отрезвяващи. Голямо мнозинство от населението подкрепя Путин. Малко мнозинство подкрепя войната. В по-голямата си част руснаците изглежда не се интересуват от страданията на украинското цивилно население. Тези, които са против войната, я критикуват главно заради последиците за собствения им живот.
Как е възможно руското общество да е толкова „мъртво“? Какво могат да постигнат западните санкции при тези условия? Има ли изобщо някаква надежда, че Русия ще се отклони от курса на войната по своя собствена воля - или ще преодолее системата на Путин?
Кристиан Мьолинг не се надява на смяна на режима в Москва, която би могла да сложи край на войната. „Няма да има щастлив край", казва ръководителят на Центъра за сигурност и отбрана към Германския съвет за външни отношения (DGAP). Проблемът, казва той, е, че в момента в Русия няма граждански структури. И така дори един наследник на Путин би могъл да действа изцяло по неговата линия: „Тук имаме режим, който се основава на престъпността и корупцията“.
Ясавеев, който иска да остане в Русия, се опитва да намери обяснение: „Хората разбират рисковете, знаят, че ще бъдат арестувани, ако излязат на улицата". В Казан например редовно се провеждат индивидуални протести. „Тогава обикновено не те арестуват директно, но трябва да платиш глоба“.
Едва в неделя, например, 30 души са се събрали на митинг за свободата на словото и срещу цензурата на книгите. Хората в Русия не са лоши сами по себе си, убеден е социологът: „Те са трансформирани от институциите на руския авторитаризъм“.
Самият Путин играе ключова роля за това. Година след инвазията в Украйна президентът се показва като циничен и закоравял. На една жена, чийто син е загинал в боевете в Източна Украйна през 2019 г., Путин казва на руския Ден на майката: „Вашият син живя. Той постигна целта си". Като майка тя можело да се радва, че синът ѝ е загинал в бой, а не от прекомерна консумация на водка, казва президентът.
Путин е загрижен за сакрализирането на държавната власт като най-висша ценност, за абсолютния приоритет на това, което той определя като „държавни интереси", заяви Ян Рачински, когато в средата на декември прие Нобеловата награда за мир за забранената вече руска група за защита на човешките права „Мемориал" в Осло. „Хората са само ненужен материал за решаване на държавните проблеми", каза представителят на организацията, която от десетилетия се занимава с престъпленията от епохата на Сталин - при условия, които стават все по-трудни.
Смесица от страх и омраза
Днешният властелин на Кремъл вече прилича в някои отношения на самия жесток съветски диктатор - като изключим геноцида на последния над милиони от собствения му народ. Подобно на Сталин и Путин е трудно достъпен дори за някогашните си близки съратници.
Поне така го описват високопоставени руски политици и бизнес лидери, които имат или са имали достъп до вътрешния ръководен кръг на Путин. Сред различните лагери, които са следили отблизо Путин през различните етапи на неговото управление, сега се е оформила смесица от „омраза и страх" към президента.
Страх от отхвърляне, подобно на бившия вицепремиер, а сега хладнокръвен Дмитрий Козак. Путин беше отрекъл договореното от него споразумение с Украйна и нареди нападението.
Омраза, каквато някои от бизнес магнатите, наричани „олигарси", изразяват при закрити врата, защото войната на Путин в Украйна затруднява безгрижния им луксозен живот между Москва, Лондон и Ибиса. И защото представителите на така наречените „силовици", органите за сигурност на полицията, прокуратурата, армията и тайните служби, вече се отбиват при тях все по-открито и искат дялове в бизнеса им.
Представители на чуждестранни компании, които са преустановили дейността си в Русия, но все още не са напуснали страната, също съобщават: „Почти всеки ден ни се обаждат, че искат да ни превземат" и: „Сред тях има и много еполети", тоест представители на органите за сигурност.
Надеждите, че западните санкции бързо ще доведат до срив на руската икономика и по този начин до разклащане на управлението на Путин, не се сбъднаха. През лятото Международният валутен фонд (МВФ) все още предполагаше, че през 2022 г. икономиката на Русия ще се свие с шест процента.
Днес МВФ очаква за 2022 г. спад само от 2,2 процента. За 2023 г. той прогнозира ръст от 0,3 процента за Русия, а за 2024 г. - дори 2,1 процента.
Въпреки това санкциите не останаха без ефект в Русия. В неотдавнашен анализ експертите на DGAP Андраш Рач, Гунтрам Волф и Оле Шпилнер стигат до заключението, че западните санкции „значително са отслабили способността на Русия да води война", наред с другото и защото западните високотехнологични стоки, които са важни за много оръжейни системи, вече не са достъпни както преди.
Икономиката се е свила много по-малко, отколкото се предполагаше първоначално, отчасти защото най-важните източници на доходи на Русия - петролът и газът - останаха до голяма степен незасегнати от санкциите за дълъг период от време. Ограничението на цените на петрола влезе в сила едва през декември.
Освен това преди началото на войната Русия е натрупала „огромни резерви" от над 600 милиарда долара, от които малко под половината са били на Запад и бързо замразени, но останалите досега са се оказали „значителна финансова възглавница", смятат експертите на DGAP. Освен това е налице финансова подкрепа от държавата за особено засегнатите сектори, както и паралелен износ за заобикаляне на санкциите, например през Казахстан.
„Русия се адаптира, трансформирайки икономиката си във военна икономика, увеличавайки военното производство", заявиха експертите. И колкото по-дълго трае войната, „толкова повече Русия ще намира начини да адаптира икономиката си".
Преобладава негативният имидж на Запада
Мащабното разширяване на военния сектор помага за увеличаване на икономическото производство на хартия. Собственото ѝ население получава малко от това. „Стандартът на живот на руското население се влошава бързо“, пише руският икономист и опозиционер в изгнание Владимир Милов.
Но Русия се е подготвила и за този проблем, дори в навечерието на войната Путин „офанзивно е засилил репресивния апарат, за да предотврати масови протести срещу влошаването на жизнения стандарт". Към това се прибавя и широкият държавен контрол върху медийната среда, последните независими вестници и радио- и телевизионни оператори избягаха, а пропагандата по държавната телевизия е ловка. Около 70% от населението поддържа негативен имидж за Украйна, но също така и за САЩ и Европа.
През 2022 г., годината на войната, Путин „превърна Русия в пълноценна лична автокрация", казва Андрей Колесников, старши научен сътрудник в московския клон на Carnegie Foundation. В Русия „властите се стремят към всеобщо подчинение и пълен конформизъм" чрез масирана пропаганда и репресии.
В случая с войната в Украйна Путин също изглежда като превъплъщение на Сталин. По време на честванията на 80-годишнината от битката по време на Световната война във Волгоград, наричан в миналото Сталинград, в началото на февруари Путин поръча да бъде открит нов бюст на бившия диктатор.
През 1939 г. Сталин предизвика зимна война срещу Финландия. Подобно на инвазията на Путин в Украйна, тя трябваше да продължи съвсем кратко. Но Сталин подценява волята на финландците да се съпротивляват. Зимната война тогава завършва с поражение за Москва.
Точно както Путин официално иска да изтръгне от Украйна предполагаемите „народни републики" Донецк и Луганск и да ги върне в Руската империя, Сталин също е искал да постигне „обединение на братските народи". Той е имал предвид областта Карелия, която се намира отчасти на финландска и отчасти на руска територия.
Политиката на Путин е довела до това, че „прилагателното руски сега се възприема само като смърт, разрушение, агресия и лъжа", казва руският опозиционер Леонид Гозман, който през август беше арестуван заради изказването си „Сталин е по-лош от Хитлер". Путин е „успял да унищожи Русия", казва той. „Икономиката се свива, демографската ситуация се влошава драстично, техническата изостаналост се задълбочава, навсякъде цари огромно лицемерие - всичко това са постиженията на неговото управление", обобщава Гозман.
„Руското общество е аморално", казва уважаваният социолог в Москва Лев Гудков. „Разбира се, то не иска война, но хората се държат покорно, пасивно, не искат да влизат в открит конфликт с държавата“.
Важно е да се разбере тази руска система на управление и общество, за да се оценят и военните цели на Путин в Украйна. В няколко свои речи и есета той ясно заявява тази цел: Украйна не трябва да се превръща в „Антирусия", т.е. в контрамодел, в който демокрацията и пазарната икономика преобладават в една голяма държава-наследница на Съветския съюз.
Вместо това Украйна трябвало да се превърне във втора Беларус, т.е. във васална на Москва държава, разкрива мисленето в Кремъл политоложката Татяна Станоева, основател на аналитичния център R. Politik. Ето защо „докато Путин е на власт, краят на войната е малко вероятен“, пояснява тя.
Надежди за "ефекта Афганистан"
Тези, които са оптимисти, се надяват на силата на времето: общественият отзвук или дори протестите срещу загубите в съветската военна мисия в Афганистан през 80-те години на миналия век „също не бяха незабавни, не и през първата година", отбелязва руският политолог Михаил Виноградов.
Подобно на войната в Украйна, мисията в Афганистан първоначално официално е наречена ограничена военна операция. По-късно протестите срещу разполагането в Хиндукуш стават толкова ожесточени, че през 1989 г. „ограниченият контингент" се изтегля от Афганистан.
Поражението там има важен принос за разпадането на Съветския съюз през 1991 г. - събитие, което би било немислимо само няколко години по-рано.
Дори социологът Ясавеев не вярва в бързи успехи за тези, които днес протестират въпреки цялата съпротива: „Но техните действия показват, че в Русия все още има хора, които не се страхуват, които са против войната и които не вярват на пропагандата“.
Един основен проблем: липсва идентификационна фигура за либералните сили. Някой, който да отстоява демократичните ценности, но на когото мнозинството руснаци да вярват, че ще ръководи страната. В очите на много руснаци Путин все още е силният човек, който върна на страната така необходимата стабилност след анархичните 90-те години на миналия век.
Особено сега, една година след началото на войната, се мисли много за Русия след Путин, казва Ясавеев. „Не знам кога ще се отвори прозорецът. Но когато това се случи, нашето общество ще се изправи пред най-важната задача от всички. Тогава ще трябва да обсъдим свободната преса, независимите съдебни процеси". Ясавеев мечтае за една Русия „без война, без заплаха за други държави".
По време на втория си престой в затвора Ясавеев прочита книгата „Неудобното минало". В нея руският историк Николай Епле описва паметта за държавните престъпления в Русия и в други страни като Южна Африка, Германия или Аржентина.
Книгата му вдъхва надежда, казва Ясавеев, че „нашето положение не е уникално". Други общества вече са изминали пътя от авторитарно управление и държавен терор до мирни, демократично управлявани държави: „Това означава, че тази възможност съществува и за Русия".
