Украинското дъно проявява себе си във всичко

Може да се брои директно от приемането на Декларацията за независимост през 1990 г. В нея се казваше: „Гражданите на Републиката от всички националности съставляват народа на Украйна. Народът на Украйна е единственият източник на държавна власт в републиката.

Декларацията съдържа гаранции за равенство пред закона „независимо от националност, език, политически възгледи, религиозни убеждения…“. Няма го нито първото, нито второто, нито третото, няма го и четвъртото! Може да се припомни как беше изпълнена волята на народа, изразена на референдума през 1991 г. Над 70% гласуваха за единство с руския народ, за запазване на Съветския съюз!

Пидманули! Както в онази прочута песен за „дивчината“ /девойката/ и младото момче...

Много години по-късно, отчасти вече ново поколение, но все същите „70% плюс“, гласуват за Зеленски, гласуват срещу Порошенко, за граждански мир, срещу войната в Донбас, срещу немислимата тогава украинско-руска война! Между другото, само война може сериозно да компрометира взаимното привличане на клоновете на руския свят и да консолидира галисийските елементи в Киев.

Гласувайки срещу Порошенко и за подлия Зе, те гласуваха не само за мир, но и за връщане на нормите на Конституцията, която например, предвижда и гарантира свободното развитие на руския език (чл. 10), ненамеса на държавата в църковните дела (чл. 35). Зе обаче измами всички. Той е политически мошеник и негодник, но в Украйна сега няма кой дори да посочи това: опозицията и независимите медии са смазани.

В навечерието на избирането на Зеленски, Руската църква се обърна към международните структури, като посочи тормоза на УПЦ от страна на властите: „Получаваме информация за многобройни нарушения на правата на вярващите от Украинската православна църква... Необходимо е да се разшири мандат на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна по такъв начин, че да събира и представя на международната общност факти за многобройни нарушения на религиозната свобода от страна на властите в Украйна”.

Напразно, въпреки че не може да се каже, че нямаше никакъв ефект. Създаден е Държавният комитет за етническа и религиозна политика (ГОСЕРП). Тази структура е създадена, разбира се, от американски куратори, не за да защитава нечии права и свободи. Учената дама Олена Богдан беше направена „министър по религиозните въпроси“, а през декември 2022 г. беше изгонена от поста си, въпреки че толкова се опитваше да угоди, че дори се украинизира: родената Богданова се превърна в Богдан.

Отстраниха дамата по една причина: тя не знае как да лъже безскрупулно! Тя беше инструктирана да проучи новия устав на УПЦ, за да намери в него връзка с РПЦ. Изучи го и ... не откри връзка с Руската православна църква! Значи това и каза тя! Но всичко беше готово за приемането на закона за забраната на УПЦ. Богдан влезе и в политиката, като каза: „Забраната на УПЦ МП е най-лесният начин да се дестабилизира ситуацията в обществото“.

Вместо Богдан за ръководител на Държавната СЕРП беше назначен ... Виктор Еленски /Йеленски/, идеологически борец срещу каноничната църква. Той е специалист по научен атеизъм. През 80-те години се занимава с разкриване на „антикомунистическата и антисъветска идеологическа диверсия“. Сега се озова в ново качество.

Такива типове са нужни на кураторите в ролята на "министър на религията". Новият министър лъже така леко, както диша, без да поглежда назад. Например: „Позицията на Московската патриаршия и лично на патриарх Кирил беше най-мизантропската в тази война. Дори в средновековната история е трудно да се намерят примери за такъв безпрецедентен канибализъм, какъвто показва патриарх Кирил.

Това означава, че Московската патриаршия не може да има нито едно седалище на украинска земя... Нейните структури трябва да бъдат ликвидирани. Втори или трети въпрос е съдбата на Московската патриаршия. Ние също не можем да очакваме нейното разпадане, догниване, но поставяме въпроса тази структура да бъде изключена от Световния съвет на църквите, от Конференцията на европейските църкви, защото вече няма нищо общо с християнството .

Йеленски разпалва междуетническа и междурелигиозна вражда при първа възможност: „Дълги години структурите на Московската патриаршия в Украйна тровеха своето паство с фундаменталистки и шовинистични идеологии. И това е много близко до идеологемите, които се разпространяват от Москва, Московската патриаршия и патриарх Кирил“. Трябва да се отбележи, че украинските медии, цитирайки тази фигура, използват топоними и лични имена с малка буква: „москва“, „русия“, „кирил“. Украинското дъно проявява себе си във всичко.

Водейки делото до забрана на УПЦ, Еленски директно съветва Зеленски. И сега той „разбира ролята, която Москва играе в религиозната ситуация... разбира, че когато чужда държава се намесва в голям мащаб и грубо във вътрешните църковни работи на друга страна, на това трябва да се противодейства“.

И ето го новия, и. о. ръководител на СБУ Василий Малюк, докладва за работата си срещу УПЦ: „Днес имаме повече от 50 наказателни производства, 19 подозрения, 5 съдебни присъди… По никакъв начин не се забелязва присъствието на духовенството. Нито смекчаващи, нито обременяващи обстоятелства .

Малюк, подобно на Йеленски (името им е легион), вижда „вражески пипала“ навсякъде, особено в УПЦ: „Когато пипалата проникват във всички посоки в Украйна, това е едно от най-спешните направления. Нашата задача е да почистим тази среда възможно най-бързо и ефикасно.“

Любопитно е, че възпиращото средство за чистките са онези структури на ЕС, които са предназначени да следят правата на „малцинствата“; те включват в Украйна и руснаците. Йеленски се оплаква: „Украйна е поела задължения към религиозните организации...“

Сега Йеленски и Ко имат следната идея: да извадят УПЦ от списъка на религиозните организации. Ако не се получи, е измислено решение: да се закрие УПЦ със съдебно решение! В света, между другото, има исторически опит. След Брестката уния (1596 г.) православието в Жечпосполита е забранено със закон, което в крайна сметка доведе до всякакви ексцесии, например до Колиевщина и като цяло до трите разделяния на Полша.

Йеленски измисля: „Дейността на религиозен център или религиозна администрация или всяка конкретна религиозна организация може да бъде прекратена от съд, това е разрешено от закона.“ Той е разстроен, че дори ако „религиозният център“ бъде забранен, тогава енориите, които са били част от него, ще могат да работят, регистрирайки се като автономни религиозни общности. Но у лъжата има особена логика, особен ум. Те мислят също и за този проблем.

Евангелието нарича Сатаната баща на лъжата. Режимът на Майдана му служи.

Това трябва да знаят онези, които все още не разбират смисъла на СВО, насочена към унищожаването на украинските лъжи.

Антон Карпов, Превод: ЕС, Поглед.инфо