Светът все още стои „на ръба на климатичната катастрофа" след споразумението, постигнато на срещата на върха на ООН за климата Cop27 в неделя, и най-големите икономики трябва да поемат нови ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, предупредиха експерти по климата и активисти.
Споразумението, постигнато в Шарм ел-Шейх рано сутринта в неделя, след маратонска последна преговорна сесия, продължила 40 часа след крайния срок, беше приветствано заради предоставянето на бедните страни за първи път на финансова помощ за загуби и щети. Богатите правителства ще създадат фонд за спасяването и възстановяването на уязвими райони, засегнати от климатично бедствие, което е ключово изискване на развиващите се нации през последните 30 години преговори за климата.
Но резултатът беше широко оценен като провал на усилията за намаляване на въглеродния диоксид, след като страните производителки на петрол и страните с големи емисии отслабиха и премахнаха ключови ангажименти относно парниковите газове и постепенното премахване на изкопаемите горива.
Мери Робинсън, председател на Групата на старейшините от бивши световни лидери, бивш президент на Ирландия и два пъти пратеник на ООН за климата, каза: „Светът остава на ръба на климатичната катастрофа. Напредъкът в намаляването на емисиите е твърде бавен. Ние сме на прага на свят с чиста енергия, но само ако лидерите на Г-20 изпълнят своите отговорности, удържат на думата си и укрепят волята си. Тежестта е върху тях".
Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, предупреди: „Нашата планета все още е в спешното отделение. Трябва драстично да намалим емисиите сега – и това е проблем, на който Cop27 не обърна внимание. Светът все още се нуждае от огромен скок в климатичните амбиции."
Египет бе обвинен, че е позволил на своите регионални съюзи да повлияят на окончателното решение, твърдение, горещо отречено от домакините. Следващата година конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (Cop) ще се проведе в Дубай, Обединените арабски емирства, един от най-големите износители на петрол в света.
По време на разговорите близо 200 държави се съгласиха, че през следващата година трябва да бъде създаден фонд за загуби и щети, който ще плаща за спасяване и възстановяване на физическата и социална инфраструктура на страни, опустошени от екстремни метеорологични явления.
Все още обаче няма споразумение колко пари да бъдат внесени, от кого и на каква база. Основна цел на ЕС по време на преговорите беше да гарантира, че ще се считат за потенциални донори страни като Китай, Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив, както и Русия. Това са страни класифицирани като развиващи когато беше подписана Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC) през 1992 г., и не им беше дадено задължение да действат по отношение на емисиите или да предоставят средства за подпомагане на други страни.
Джон Кери, специалният президентски пратеник на САЩ за климата, който даде положителна проба за Covid и прекара остатъка от срещата на върха в самоизолация в хотела си, фиксира Китай в изявление след приключване на конференцията. „Намаляването на емисиите навреме е свързано с математика, а не с идеология. Ето защо всички нации имат дял в изборите, които Китай прави в това критично десетилетие. САЩ и Китай трябва да могат да ускорят напредъка заедно, не само заради нас, но и заради бъдещите поколения. И всички ние се надяваме, че Китай ще изпълни своята глобална отговорност", каза той. Китай е най-големият източник на парникови газове в света, както и втората по големина икономика в света и е на второ място след САЩ по кумулативни исторически емисии след индустриалната революция.
Въпреки че окончателният текст включва ангажимента за ограничаване на покачването на температурата до 1,5C, формулировката се счита за слаба и не отбелязва напредък по отношение на резултатите от Cop26 преди година.
Алок Шарма, президентът на Cop26 на Обединеното кралство, уволнен като министър от Риши Сунак, беше видимо ядосан в края на конференцията. „Онези от нас, които дойдоха в Египет, за да опазят 1,5C живи и да уважат това, за което всеки един от нас се съгласи в Глазгоу, трябваше да се борим безмилостно, за да удържим линията. Трябваше да се борим, за да надградим едно от ключовите постижения на Глазгоу, призивът към страните да преразгледат и укрепят своите национални планове за емисиите. Пикът на емисиите преди 2025 г. е необходим, както ни казва науката. Не е в този текст. Ясно проследяване на постепенното намаляване на въглищата. Не е в този текст. Ангажимент за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Не е в този текст. И енергийният текст, отслабен в последните минути [за да подкрепи „енергия с ниски емисии", което може да се тълкува като препратка към газ]."
Шарма заключи: „Казах в Глазгоу, че пулсът на ангажимента за 1,5C е слаб. За съжаление той остава на животоподдържащи апарати."