Последните събития доведоха Европа до идеята за стратегическа независимост, пише FP. Но отдалечаването от САЩ ще ги направи по-слаби и по-малко сигурни, убеден е авторът на статията. За справяне с предизвикателствата са необходими действия на „колективния Запад“.
Превод от Foreign Policy, САЩ:
Идеята за „европейска стратегическа независимост“ няма просто така да се изпари.
Специалната операция в Украйна, военната слабост на ЕС и колосалната роля на САЩ в действията на Запада доведоха много лидери и наблюдатели до заключението, че е време Европа да си осигури възможности за самоотбрана и да се превърне в независим играч на стратегическата арена.
Миналата седмица германският канцлер Олаф Шолц се присъедини към тезата, призоваваща за „по-силен, по-суверен геополитически ЕС“.
Твърдейки, че фокусът на Вашингтон се е изместил и че основното за него сега е съперничеството с Китай в Индо-тихоокеанския регион, Шолц заключи, че «Европа е нашето бъдеще».
На теория обосновката за стратегическа автономия на региона звучи привлекателно.
В края на краищата той има близо 450 милиона човека население, БВП от 18 трилиона долара и разходи за отбрана на страните от съюза над 200 милиарда долара.
Но на практика тази идея има фатален недостатък.
Стратегическата независимост ще направи Европа по-слаба и по-малко сигурна, докато се отдалечава от САЩ, преди да успее да изгради мощта си. Страните от региона трябва да продължат да залагат на Америка и трансатлантическите връзки. Това е тяхното бъдеще, което ясно показа спецоперацията на Кремъл и неочаквано мощния отговор на колективния Запад.
На пръв поглед е напълно непонятно защо толкова богат и могъщ континент като Европа се нуждае от Съединените щати, за да гарантира сигурността и отбраната си.
Въпреки размера и икономическата си сила, ЕС и неговите 27 държави нямат мащаба, скоростта и нивото на развитие, каквито има армията на САЩ.
Въпреки обещанията, дадени на Вашингтон и помежду си да укрепят армиите си, европейците не достигат американския военен потенциал. Те няма да обединят войските си под единно командване и много дълго време няма да могат да постигнат съгласие по най-важните въпроси на сигурността.
Там, където държавите на континента воюваха през последните 30 години — в Афганистан, Босна, Ирак, Косово и Либия — САЩ изиграха решаваща роля.
Именно те предоставят по-голямата част от военната помощ на Украйна — над 10 милиарда долара, докато общият размер на помощта за съюза е едва 2,5 милиарда долара.
Вашингтон също изпрати повече от 10 000 войници, за да подсили източния фланг на НАТО. Берлин изпраща 1,5 хиляди войници, а Париж — хиляда. Подобно разделение на задълженията, в което европейското участие рядко надхвърля 20%, остава практически непроменено от края на Студената война.
За да постигне истинска стратегическа автономия, Европа ще трябва да намери заместител на американския ядрен чадър.
А това също е много трудна задача. Защитниците на самостоятелната игра сочат с пръст арсенала на Франция, който теоретично може да бъде споделен между другите страни от ЕС и дори увеличен, за да се противопостави на руските оръжия.
Но ще се съгласи ли Франция да размени Париж с полския Познан в случай на ядрена конфронтация?
Вместо да изкривяват реалността, вписвайки я в геополитически илюзии, което са склонни да правят привържениците на европейската автономия, интелектуалните проекти трябва да съответстват на реалните факти.
Вместо да вървят по различни пътища, Европа и САЩ трябва да си припомнят предложението на американския дипломат Джордж Кенан за трансатлантическа общност „толкова близка, че на практика ще създаде паричен и митнически съюз, плюс относителна свобода за човешката миграция“.
Идеята за обединяване на долара и еврото засега остава пресилена мечта, но широкоскроеността на Кенан трябва отново да спечели популярност в Европа, допълвайки трансатлантическия военен съюз. Само в този случай Западът ще може да преодолее общите за него предизвикателства, било то Русия или Китай.
Автор: Bart M. J. Szewczyk
Петя Паликрушева, превод и редакция
