Евреите не за първи път предчувстват, че е необходимо да напуснат Русия, но нахлуването в Украйна доведе до четвъртата вълна от изгнаници през последните сто години

Откакто Владимир Путин стана президент за втори път през 2012 г., властите стават все по-репресивни по отношение на малцинствата, както и потискат свободата на словото и се избавят от всички опозиционни фигури. Но именно нахлуването в Украйна през 2022 г. стана последната капка за много евреи.

В резултат на антиеврейските репресии в периода 1880-1906 г. около 2 милиона души напускат Руската империя и заминават за САЩ; много от тях са евреи. В периода 1970-88 г. около 291 000 евреи напускат Съветския съюз, а през 1990-те години още 128 000 заминават за Германия. Новото изселване на евреи е внезапно и много от тях все още се опитват да напуснат. От 165 000 евреи, намиращи се в Русия в началото на войната, според сведенията през последните шест месеца са напуснали 20 500.

От началото на войната през февруари 2022 г. властите удвояват репресиите, като ги превръщат от целева практика в масова репресия. Пример за това е арестът на деца заради поднасянето на цветя пред украинското посолство в Москва през март. Това е нещо, което руските власти не са правили досега. В същото време изглежда, че икономиката излиза извън контрола на властите.

В исторически план, когато икономиките изпадат в криза, правителствата често търсят виновни в малцинствата – и руските евреи знаят, че това може да се случи отново.

Данните на Международния валутен фонд от началото на август 2022 г. сочат, че руската икономика ще се свие само с 6 % през 2022 г., а не с прогнозираните 8,5 %. Въпреки че икономиката не се е сринала – както прогнозираха много западни специалисти – предприятията напускат или са ограничили дейността си в Русия, а санкциите започват да разстройват икономиката.

Въпреки че еврейското население на Русия е много малко – 165 000 души, в сравнение с цялото руско население (145,2 млн. души), то съставлява непропорционално голям брой от руската средна класа. Тази група от известно време е в упадък, но възможността за масова военна повинност, провалената икономика и засилените ограничения върху малкото независими сфери на живот доведоха до това, че по време на войната в Украйна около 200 000 руснаци от средната класа напуснаха страната и се отправиха към Грузия, Турция, Армения и други страни.

Показателно е, че главният равин на Москва Пинкас Голдшмидт напусна Русия през юли, след като властите оказаха натиск върху него да подкрепи войната в Украйна. В края на юли Министерството на правосъдието на Руската федерация обяви, че ще закрие московския офис на Еврейската агенция, която организира миграцията към Израел, след като израелският министър-председател Яир Лапид осъди войната.

И двете действия поставиха много руски евреи в състояние на повишена готовност. В интервю след напускането си на Русия Голдшмидт заяви, че санкциите и натискът в подкрепа на войната са превърнали Русия от модерна страна в държава, която напомня за Съветския съюз.

История на еврейските репресии

За съжаление антисемитизмът има дълга и болезнена история в Русия. Разширяването на Московията – име, с което се обединяват Великото московско княжество (1263-1547 г.) и Руското царство (1547-1721 г.) – на изток и на запад, което завършва с обявяването на Руската империя през 1721 г., води до включването на голямо еврейско население в Русия.

Подялбата на Полша между 1772 и 1795 г. и победата над османците през XVII в. дават на Русия голямо еврейско малцинство. През 1791 г. е създаден т.нар. район за заселване – зона, в която евреите са принудени да живеят, за да се задържат повечето евреи в новоприсъединените територии и далеч от вътрешността на Русия.

През целия период на Руската империя (1721-1917 г.) еврейското население преживява многобройни погроми (организирани кланета). През късния царски период (1905-1917 г.) гладът и държавната подкрепа за националистически групировки, като Черната сотня, водят до необходимостта да се намери „враг“, който да бъде обвинен за неволите на Русия. Евреите служат за тази цел и погромите, като този в Кишинев през 1903 г. (днешната столица на Молдова), са широко разпространени в цялата империя.

Царският режим е пропит от дълбок антисемитизъм, олицетворен от фалшивата публикация „Протоколи на ционските мъдреци“. Този документ е създаден от царската тайна полиция – Охранка – за да оправдае антисемитизъма и да създаде конспирацията, че евреите се опитват да контролират света.

Този антисемитизъм продължава и в Съветския съюз, който е всичко друго, но не и егалитарно общество, за каквото се представя. Еврейските училища и културни институции са затваряни, еврейските лидери са убивани, а съветската система създава антисемитски заговори, за да оправдае репресиите. Заговорът на лекарите от 1953 г., в който еврейски лекари са обвинени в убийството на Сталин, е най-известният пример за тези фалшиви твърдения.

Това преследване, съчетано с факта, че Израел е ключов съюзник на САЩ в Студената война, поставя евреите в трудно положение. Изправени пред дискриминация в училище и на работното място, много руски евреи избират да напуснат Съветския съюз. Това води до появата на термина „отказник“, при който много съветски евреи са имали печат „отказник“ в заявленията си за виза.

Разпространяват се твърдения, че съветските евреи са пета колона, съвкупност от организации, които целят да подкопаят националните интереси и са в сговор със САЩ. Това води до по-нататъшно преследване, бягство на още съветски евреи и нови обвинения.

Съветските сходства

Въпреки че Русия не е Съветският съюз, путинската система става все по-реакционна и автократична – някои биха казали фашистка. Автокрациите обикновено се нуждаят от враг, за да поставят обществото на своя страна и да покажат, че се борят с нестабилността и защитават населението.

Фразата се появи наскоро, по време на държавно организиран митинг на стадион „Лужники“ в Москва през март 2022 г., когато Путин говори за пета колона и национални предатели. Авторитарните лидери често обичат да посочват вътрешен враг, както и външен враг.

Страхът от повторение на руската история не изчезва. Миналите и настоящите руски режими винаги са обвинявали евреите за своите проблеми. Много руски евреи не чакат, за да разберат дали Русия отново ще поеме по този мрачен път.