Саймън Тисдал
Стратегическите цели на Запада в Украйна – да отблъсне инвазията на Русия, да възстанови националния суверенитет и да постигне „победа за глобалната демокрация над силите на мрака" – бяха ясно изложени от президента на САЩ Джо Байдън във Варшава през март и впоследствие одобрени от Великобритания и лидерите в Европа.
Това, което винаги е било по-малко ясно, е дали те искрено очакват да постигнат тези цели, предвид не толкова героичния отказ на НАТО да се намеси пряко. Сега възниква един неудобен, дори мъчителен въпрос: трябва ли украинците да се готвят за удар с нож в гърба тази зима?
Почти шест месеца след началото на войната разширяващата се пропаст между реториката и реалността става потенциално фатална. Общественото възмущение от инвазията отстъпва място на загриженост, граничеща с паника, относно нейните обезпокоителни странични ефекти върху цените на енергията и храните и разходите за живот. Това от своя страна подхранва съмненията относно издръжливостта на Запада. Колко време остава преди вече разклатеното единство на Европа да се разпадне, ако и когато газовият кран на Русия най-накрая бъде затворен?
Байдън формулира войната като част от универсална борба между доброто и злото. „Ние сме с вас. Бързите и наказателни разходи са единствените неща, които ще накарат Русия да промени курса." каза той на украинците. Но независимо от безпрецедентните санкции, Русия не промени курса.
Борис Джонсън зловещо заяви „Актът на агресия на Владимир Путин трябва да се провали и да се види, че се проваля". Но Джонсън беше неясен за по-дългосрочния план „Не можем да позволим на Кремъл да отхапе парчета от независима държава и да причини огромно човешко страдание", заяви той. И все пак точно това се случва оттогава.
Лиз Тръс външен министър и евентуален следващ министър-председател поиска Русия да освободи Крим и да се оттегли към границите отпреди 2014 г. Звучейки като луд генералисимус, Тръс се зарече: „Ще продължим напред и по-бързо, за да изтласкаме Русия от цяла Украйна." Кои сме „ние"? Ти и чия армия?
САЩ обещаха още 1 милиард долара военна помощ миналата седмица, като общата й сума при Байдън достигна 9,8 милиарда долара. Еквивалентната цифра за Обединеното кралство надхвърля £2,3 млрд. Страните от ЕС също са увеличили значително доставките на оръжие. Без тази помощ Украйна щеше да бъде изправена пред поражение. Но предпазливата решимост на Байдън на всяка цена да избягва челната конфронтация означава, че въпреки че Русия може да не спечели в крайна сметка, е малко вероятно тя окончателно да загуби. Войната прилича на кипяща тенджера, която никога не завира.
Можеше да е съвсем различно, ако западните политици бяха намерили смелостта да заемат активно страната на Украйна през февруари-март. Хаотичното първоначално руско движение към Киев остави големи конвои с войски уязвими за въздушна атака. Убедителна демонстрация на „шок и страхопочитание" в стила на Пентагона, точно когато Путин очакваше бърза и лесна победа, можеше да спре цялата инвазия по нейния път. Но и други ранни възможности също бяха пропилени, включително идеята за защитени от НАТО градове и безопасни убежища за цивилни в Украйна.
Бързото действие на западните военноморски сили можеше да осуети безразсъдната, все още опасна за световен мащаб хранителна блокада на Черно море. Много невинни животи можеха да бъдат спасени.
Сега може да е твърде късно, въпреки че вината не е само на Байдън. Въпреки всичките си бомбастични, натрапчиви приказки, Джонсън беше доволен да се крие зад отказа на Вашингтон да се бие. Такива бяха и Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия. Подобно единодушие засилва подозренията, че в сърцата си те наистина не вярват, че целта на Запада - да унижи Русия - е постижима или дори желателна.
При вероятната липса на път към категорична военна победа, наличните избори на Киев са повече или по-малко отблъскващи. Украйна е изправена пред брутална, продължила години война на изтощение – както и Западът. Следователно ще се увеличи паралелният натиск за прекратяване на огъня или някакъв вид несъмнено временно мирно споразумение, което да облекчи икономическата болка на Европа. Десните популистки партии в Италия и другаде вече са готови да се възползват. Безлидерна Великобритания е съсредоточена върху вътрешния си фронт. В Германия проучванията показват, че 50% подкрепят териториалните отстъпки на Русия. Рязкото разделение между търсещите „Справедливост за Украйна" и тези, които „търсят мир" се отразява в цяла Европа – и се накланя срещу Киев.
Най-обезпокоителен, по ирония на съдбата, е последният оставащ военен сценарий – така нареченият „катастрофален успех" за силите на Украйна, който, обърквайки всички прогнози, предвещава застрашаващо режима поражение за Русия. Тази възможност тотално ужасява западните политици. В такъв сценарий, описан от генерал сър Ричард Барънс, отчаяният Путин прибягва до тактически ядрени оръжия с ниска производителност, за да предотврати колапса. „Това не е немислимо – просто е неприятно", смразяващо предупреди Барънс.
Може ли подобно нарушаващо табутата зверство да доведе до присъединяване на Украйна към НАТО и тотална война с Русия? В някои отношения западът със своята плахост и половинчати мерки сам би си докарал такъв катаклизъм. Барънс няма готови отговори. Никой не ги прави.
Освен, освен... може би един раздразнен, емоционален Байдън неволно се натъкна на най-добрата идея, когато завърши речта си във Варшава адресирано както до руснаците, така и до всеки друг. „За бога, този човек не може да остане на власт", изръмжа той.
Ако него го няма, кризата, която той сам предизвика, няма да изчезне – но ще бъде разрешена по-лесно. Всъщност това може да е единствената надежда на украинците (и руснаците) за щастлив край.