Правителствата по света се надпреварват да смекчат удара на инфлацията при храните и енергоизточниците, като въвеждат нови субсидии и увеличават социалните програми, за да предотвратят безредиците и глада на фона на нарастващите разходи за живот.
Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия изразходват общо близо 13 млрд. долара за подпомагане на гражданите с по-ниски доходи, а в Европа правителствата в редица държави - от Германия до Гърция, Испания и Португалия, през последните месеци обявиха данъчни отстъпки и енергийни субсидии.
Много страни одобряват нови помощи, въпреки че се борят с бюджетни дефицити и икономики, които все още се разклащат от сътресенията, причинени от пандемията. Анализаторите предупреждават, че субсидиите и новите социални разходи могат да генерират дълбоки финансови проблеми за правителствата.
В Африка Нигерия наскоро обяви 9,6 млрд. долара за субсидиране на цените на горивата, а Замбия харчи 200 млн. долара за удължаване на срока на субсидиране на горивата въпреки нарастващия дълг и в двете страни. Междувременно азиатските държави, включително Филипините, Сингапур и Индонезия, увеличават социалните разходи, като често са насочени към семейства с по-ниски доходи с директни парични помощи.
Тези мерки се предприемат, тъй като цените на петрола се увеличиха повече от два пъти през последните две години, което доведе до повишаване на разходите по цялата верига на доставки, включително за основни хранителни продукти като хляба. Прекъсванията на доставките, предизвикани от инвазията на Русия в Украйна, задълбочиха проблема, тъй като и двете страни са сред най-големите износители на зърно в света.
Индексът на Световната банка за цените на хранителните стоки се е повишил с повече от 80% през последните две години, като тази пролет достигна рекордно високи стойности. Правителствата и групите за помощ предупреждават, че инфлацията на цените на хранителните продукти води до увеличаване на глада и недохранването.
Според експерти по храните правителствата по света са наясно с възможността за възникване на социални вълнения, тъй като инфлационният натиск задълбочава съществуващите неравенства и по-бедните слоеве от населението се борят с това. Поредицата от бунтове в Близкия изток, известна като Арабската пролет, беше отчасти предизвикана от повишаването на цените на храните през 2011 г.
В страни като Шри Ланка, Тунис и Либия вече избухнаха протести, при които хората изразиха недоволство от нарастващия инфлационен натиск.
Бротанската инфлация се ускори до 30-годишен връх. Снимка: Tom Skipp/Bloomberg
„Мисля, че има осъзнаване на политическите опасности, които всичко това носи", казва пред The Wall Street Journal Йън Голдин, професор по глобализация и развитие в Оксфордския университет. „Това не води непременно до бунтове, но води до нарастващо разочарование от статуквото и до засилване на протекционизма и национализма“.
Според икономисти последните субсидии рискуват да изкривят пазарите, като стимулират хората да потребяват повече в момент на недостиг. Но държавните служители са подложени на натиск да подкрепят домакинствата, тъй като нарастващата инфлация намалява покупателната им способност.
В Европа правителствата приеха енергийните субсидии, подчертавайки как войната в Украйна и санкциите срещу Русия застрашават ангажиментите за намаляване на въглеродните емисии и намаляване на използването на изкопаеми горива.
През последните месеци Германия представи поредица от парични помощи, данъчни отстъпки и други субсидии на стойност около 30 млрд. евро (30,7 млрд. долара). Германските мерки включват отстъпки за гориво, плащания за по-бедни граждани и семейства с деца, както и субсидиран билет, който позволява на хората да пътуват навсякъде в Германия с местни и регионални автобуси и влакове за по-малко от 10 долара на месец.
Субсидиите „могат да подкрепят доверието на потребителите в краткосрочен план, но те също така предотвратяват здравословни корекции в икономиката", каза Йорг Кремер, главен икономист на Commerzbank. „Те могат да доведат и до по-високи цени в страните, в които няма субсидии“.
Може да има смисъл държавата да поеме разходите, когато по-високите цени се считат за преходни, тъй като тя може по-добре да разпредели болката във времето, отколкото частните предприятия или домакинствата, твърди Нийл Шиъринг, главен икономист в Capital Economics, независима консултантска фирма за икономически изследвания със седалище в Лондон.
Той обаче отбелязва, че субсидиите трудно могат да бъдат премахнати след въвеждането им (както показват и въведените в България Covid добавки към пенсиите, б.ред.), като разходите за тях трябва да бъдат компенсирани чрез по-високи данъци или по-ниски разходи в други области.
Предишни продоволствени и енергийни сътресения са посрещани с финансова подкрепа от институции като Световната банка и от САЩ и други богати държави, но нарастващото геополитическо напрежение от войната и икономическите последици от двегодишната криза Covid-19 усложниха международната координация.
Някои държави не въвеждат нови субсидии извън тези, които вече предоставят, и дори са призовали гражданите си да пестят разходите си.
През миналия месец египетският министър-председател Мостафа Мадбули призова хората да „рационализират потреблението", като същевременно заяви, че държавата не е виновна за глобалната инфлация. Президентът на Уганда Йовери Мусевени се появи по държавната телевизия, за да каже на избирателите да „затегнат коланите си".
ОАЕ и Саудитска Арабия успяха да се активизират в критичен момент благодарение на печалбата, която техните правителства получиха от повишаването на цените на енергията. САЩ, третият по големина производител в Организацията на страните износителки на петрол, планира да удвои програмата за подпомагане на бедните до 7,6 млрд. долара, става ясно от информация на държавната информационна агенция WAM, тъй като цените на горивата на вътрешния пазар са се повишили с около 80% от началото на годината. Пакетът включва хранителни и енергийни субсидии, както и помощи за търсещите работа и жилищни надбавки.
Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, ще отпусне 5,3 млрд. долара финансова помощ, включително директни парични преводи на семейства, предава официалната държавна информационна служба Saudi Press Agency. Кралството също така се опитва да укроти инфлацията, като през юли миналата година въведе таван на цените на горивата на вътрешния пазар.
Според анализатори предизвикателството в Персийския залив е да се достигне до най-нуждаещите се хора. Най-бедните хора в тях не са граждани, които отговарят на условията за получаване на последните субсидии, а работници мигранти в хотелиерството и строителството. Гражданите представляват около две трети от населението на Саудитска Арабия и около 10% от населението на ОАЕ.
„Правителството трябваше да се намеси и да смекчи това, което щеше да бъде тежко положение, ако бяхме премахнали напълно субсидиите, както беше планирано първоначално преди войната в Украйна", заяви замбийският министър на енергетиката Питър Капала.
Нигерия, която обяви бюджет от 9,6 млрд. долара за субсидиране на цените на горивата през тази година, в сравнение с около 1 млрд. долара през 2021 г., е голям износител на енергоизточници. Въпреки това, на фона на нарастващите дългове и бедност, се очертава вътрешна икономическа криза. По-рано правителството планираше да намали субсидиите, за да спести средства.
Дори и с тези мерки Световната банка предупреди, че рязката инфлация може да вкара в бедност още около 15 млн. нигерийци до края на годината.
