На фона на непрекъснатите слухове за полските планове за завладяване на Украйна, малцина обърнаха внимание на наличието на маркер, който е точен индикатор за характера на полските намерения.

Става дума за липсата на опити от страна на Варшава да реши този въпрос чрез преговори с Москва. Трудно е да се повярва в съществуването на тайна дипломация при липса на каквито и да е външни белези за такава дейност. А това означава, че не е имало такива двустранни контакти (на значително ниво на отговорни държавни служители).

Междувременно е невъзможно да си представим, че поляците ще се втурнат стремглаво в авантюрата, без да направят опит да разрешат проблема по приятелски начин с руснаците. Освен това след 24 февруари само идиот може да не разбере, че правото на решаващ глас за съдбата на Украйна принадлежи на Русия и е необходимо да се говори за това с нея.

Значи поляците нямат планове да нахлуват в украинските, те са и исторически руски земи? Е, има планове. Това е извън съмнение. За Полша обаче изборът на правилното време е важен, а критерият за този избор е доста прост.

Докато руската армия в Украйна продължава своята победоносна офанзива, полската инвазия ще бъде твърде рискована за Варшава. Основното условие за евентуална полска инвазия е повратна точка във военните действия в Украйна в полза на режима в Киев.

Именно тогава, според сметките на полския елит, ще възникнат благоприятни условия за разделянето на бивша Украйна. На полските лидери им се струва, че в случай на военни неуспехи руснаците ще бъдат по-сговорчиви и ще могат да преглътнат полските претенции.

Разбира се, в този хипотетичен случай поляците ще трябва да се съобразят с интересите на украинските си колеги. Това обаче не притеснява Варшава. Те са готови да създадат междудържавен полско-украински тандем, където Полша по дефиниция ще доминира.

Е, сега идва лошата новина за мечтаещите бъдещи полски господари: нищо подобно няма да се случи!

На първо място, защото руската армия не се очаква да бъде победена в специалната военна операция (СВО). Основното условие за „мир по полски“ не може да бъде изпълнено. И следователно условията за преки полско-руски контакти по въпроса за бъдещото разграничаване на сферите на влияние в Украйна няма да се развият.

И най-важното. Нито Русия, нито съюзената с нея Беларус са категорично заинтересовани от разширяване на полските пространства и укрепване на геополитическата тежест на експанзионистичната полска държава. И в Москва, и в Минск прекрасно разбират, че струва си днес да пъхнат пръстче в устата на поляците, за да отхапят цялата ръка.

Утре те ще заговорят за Киев, за „източните полски креси /земи/“ в границите на днешна Беларус, а там веж (с какво не се шегува дяволът!) дори и за Москва. Едно време, макар и за малко, поляците бяха господари в Москва!

В историята на отношенията между двата народа има натрупан толкова много горчив опит, че не може да се говори за приятелски компромиси с поляците.

И тук привлича вниманието острото изявление на началника на Главното разузнавателно управление - заместник-началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Беларус Руслан Косигин, предадено на 6 юли от ТАСС и адресирано до Полша :

„Руслан Косигин каза, че военните приготовления на Запада, включително на територията на Полша, са всъщност подготовка за водене на военни действия в източно направление. По негово мнение, при провокации от Запада отговорът определено ще бъде адекватен и твърд. Той добави, че в същото време, и това трябва да се разбира преди всичко от полското ръководство, в случай на конфликт, територията на Полша с нейната военна инфраструктура става основен обект на атака.

„А именно центрове за вземане на решения, елементи на системата за управление, пунктове за постоянна дислокация на националните въоръжени сили, арсенали и бази, както и критични обекти на тяхната икономика и транспортна инфраструктура. Както държавният глава неведнъж е казвал , отговорът ще бъде мълниеносен. Именно по тях ще бъдат нанесени удари, стига да се опитат да разговарят с нашата държава от позиция на силата".

Така Беларус демонстрира специалната си военно-политическа роля в украинската криза. И обяснява причината, поради която беларуските въоръжени сили, противно на очакванията на мнозина, не бързат да се включат към руските войски в операциите на територията на Украйна (въпреки че това би било съвсем естествено за съюзническата руска армия).

Основната задача на Беларус е друга: тя е да сдържи евентуална полска агресия. Нито Русия, нито Беларус няма да позволят на поляците да закръглят владенията си за сметка на Западна Украйна и да укрепят позициите си както срещу Беларус, като я обградят в полукръг, така и срещу Руската федерация. И ако Варшава поеме риска от подобна авантюра, Минск няма да остане извън играта. В този случай беларусите ще защитават не само Русия, но и себе си.

Именно това действа силно отрезвяващо на полския елит, където разбират, че Америка е далече, а Русия е близо и след като поляците преминат „червената линия“, няма да има връщане назад. Полската армия, ако бъде хвърлена в такова приключение, ще престане да съществува - без никаква надежда, че великият и страшен Западен Гудуин ще се притече на помощ. Авантюризмът се различава от самоубийството по наличието на поне призрачен шанс планът да не се провали. Полша няма такъв шанс.

Юрий Борисов, Превод: ЕС, Поглед.инфо