Америка най-накрая прозря, че не е Украйна

Америка най-накрая прозря, че не е Украйна
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    22.05.2022
  • Share:

Интересите на Запада и Киев не са идентични, пише Politico. Авторът стига до много очевидното, но справедливо заключение: флиртът с Украйна е изпълнен с по-нататъшна ескалация с катастрофални последици.

 

Превод от Politico, САЩ: 

 

Америка най-накрая прозря, че не е Украйна

 

 

Да се твърди настойчиво, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО трябва да искат това, което иска Украйна, е разбираема, но опасна политика.

 

Подобни изявления не само могат да ни въвлекат в ядрена война.

 

Те рискуват да дадат фалшива надежда на Украйна и да забавят разрешаването на кризата.

 

За британския премиер Борис Джонсън „една от най-големите гордости в свободния свят е възможността да кажеш „аз съм украинец“.

 

Според съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан, «нашето дело е да подкрепяме украинците»

 

Дори президентът Джо Байдън твърди, че Украйна за Съединените щати не е просто хуманитарен проблем, а държава на предния фланг в глобалната война между свободата и автокрацията.

 

Но в същото време правителствата на Обединеното кралство и САЩ ясно дават да се разбере, че няма да предоставят на Украйна всички оръжия, които иска, или директно да се включат в конфликта, установявайки зона за забрана за полети или изпращането на войски.

 

Това нежелание отразява ясното разминаване на интересите между Запада и Киев.

 

Украйна, която постави независимостта си на карта, иска всякаква възможна помощ от НАТО — ескалацията служи на нейните интереси.

 

От друга страна, страните от НАТО, благоразумно страхуващи се от Русия и нейния ядрен арсенал, с право се съпротивляват.

 

Така в западните страни възникна разминаване между делата, които предполагат предел на участието в конфликта, и думите, които предполагат хармонияна в интересите.

 

Демократичните лидери са склонни да преувеличават залозите, насърчавайки политики, които включват значителен риск. Но подобно несъответствие е опасно.

 

Първо, това включва призиви за ескалация, включително искания за поставяне на възможно най-много военни цели, от връщането на Крим до директна военна намеса.

 

Второ, реториката на Белия дом поставя под съмнение неговия собствен отказ да се съобрази с исканията на Украйна за високорискова помощ под формата на забранени за полети зони, тласкащи Русия към пълна икономическа криза или действително прехвърляне на войски.

 

Но какво ще стане, ако залозите на Запада наистина са толкова високи, колкото тези на Украйна?

 

Ако бъдещето на световния ред зависи от хода на този конфликт и заедно с Украйна бъде заложена нашата демокрация, тогава защо НАТО не пожела да участва в тази борба?

 

Самият конфликт беше подхранван отчасти от някои фалшиви, но примамливи уверения от Вашингтон към Киев, които създаваха впечатлението за сближаване на интересите.

 

По време на този фатален «флирт» имаше обещания за «100%» подкрепа, празни намеци за възможно членство в НАТО и създаване на партньорство за сигурност, подкрепено от увеличаване на материалната и военна помощ, която не беше гарантирана.

 

Така Украйна се оказа в уязвимо състояние на несигурност – без защита под формата на реални задължения на Запада.

 

По този начин тя стана достатъчно смела, за да предприеме стъпки, които ускориха решителните действия на Русия, за да й попречи да се присъедини към Запада.

 

Идеята, че страните могат да допринесат значително за военните усилия, без да вземат пряко участие в тях, е вредна.

 

Тези, които въоръжават Киев, може да не рискуват достатъчно, за да удовлетворят исканията на Украйна, но все пак рискуват, защото опасността от руски ответни действия съществува.

 

А санкциите водят до икономически трудности както за тези, които ги налагат, така и за тези, които са под тях.

 

На страните от НАТО ще повлияят условията и времето за прекратяване на конфликта.

 

Те ще определят степента и тежестта на негативните икономически последици, както и вероятността от нова инвазия и последваща криза. Разбира се, западните лидери имат право (и дори задължение към своите избиратели) да определят как да използват своята военна помощ и икономическите санкции така, че те да не са само в в интерес на Украйна, но и в техен собствен.

 

Обикновената забележка, че интересите на Украйна се различават от тези на САЩ или Великобритания, вече стана задължителна за правилния избор на политика.

 

А да се преструваме, че няма разлика между тях, това означава ескалация с потенциално ужасни последици.

 

 

 

Петя Паликрушева, превод и редакция

Станете почитател на Класа