Изкушаващо е да погледнем на последните дипломатически маневри на турския президент Реджеп Ердоган като на завръщане към външнополитическата доктрина на „нулеви проблеми“ от началото на хилядолетието, когато Анкара търсеше приятелство с Близкия изток. Въпреки че прекара по-голямата част от миналото десетилетие горейки мостове, сега Ердоган изглежда иска да поправи щетите, пише Боби Гош за Bloomberg.

Но един проблем се запазва – самият Ердоган. Склонността му към избухливост остава, а когато е изправен пред политически трудности у дома, той е склонен да упражнява изпепеляващата си реторика срещу приятелите на Турция от близо и далеч. Така например той оприличи Израел на нацистка Германия (руският външен министър Сергей Лавров може да си е водил бележки), обвини Обединените арабски емирства (ОАЕ) в дестабилизиране на Близкия изток и заяви, че никога няма да разговаря с египетския лидер ген. Абдел Фатах ал-Сиси.

Ако Ердоган е в помирително настроение сега, то това не е защото е видял допуснатите си грешки, а заради икономическите проблеми на страната му – голяма част по негова вина – които изискват от него да търси помощ там, откъдето може да я получи. Това също така означава, че той може лесно да направи обратен завой, когато стане политически целесъобразно. Но дори и с външна помощ икономическият късмет на Турция е малко вероятно да се подобри драстично преди президентските избори рано следващото лято, а Ердоган може да се окаже в нужда от нещо, с което да разсее недоволния електорат.

Посещението на Ердоган в Саудитска Арабия в края на миналия месец бе пикът на поредица помирителни жестове, които включваха и визита в ОАЕ, както и протягане на ръка към Египет, Израел и Армения. Опитите за омилостивяване не са ограничени само до региона: турският лидер разтапя ледовете и с Еманюел Макрон, въпреки че само до скоро се съмняваше в неговото психическо здраве.

Някои от тези жестове бяха придружени от турски отстъпки по спорни въпроси. Анкара е уверила Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, че ще намали подкрепата си за „Мюсюлманско братство“ – ислямистката група, смятана за заплаха за управляващите в Кайро, Рияд и Абу Даби. На телевизионния канал на Братството в Турция бе казано миналата година да намали критиките към египетското правителство и след посещението на Ердоган в Абу Даби се увеличиха спекулациите, че е поискал ислямистите да ограничат дейността си си в страната.

Ердоган направи и допълнителен жест към саудитския принц Мохамед бин Салман – в навечерието на визитата му в Рияд Турция приключи делото за убийството на колумниста на Washington Post Джамал Кашоги през 2018 г. и прехвърли делото към Саудитска Арабия. Убийството стана в истанбулското консулство на кралството и турският президент помогна за международното осъждане на действията на принц Салман, като същевременно използва възможността да затвърди собствените си позиции в Близкия изток. Впоследствие оценка на американското разузнаване потвърди, че именно принцът е наредил операцията, което той отрече.

Турският президент нямаше подобен подарък за Израел, но правителството на премиера Нафтали Бенет все пак ще е благодарно за относителната предпазливост на Ердоган по време на скорошните сблъсъци между полицията и палестинците в джамията Ал-Акса в Йерусалим. В сравнение с гръмотевичното му заклеймяване на израелските действия минали години критиките му през последния месец бяха по-ограничени. Ердоган заяви на израелския президент Исак Херцог, че е „много разстроен“, когато палестинци са убивани или ранявани.

Херцог изгради впечатляваща връзка с турския лидер и направи ключова визита в Анкара през март, която Ердоган обяви за „триумф на отношенията“ между двете страни. По-рано тази седмица Ердоган писа на своя колега по повод денят на независимостта на Израел, а Херцог върна с телефонно обаждане по повод Рамазан байрам.

По-важното е, че подобрените взаимоотношения вече доведоха до икономически дивиденти: турският износ за Израел се е увеличил, а израелските туристи също смятат да се възползват максимално от разведряването. Това ще е добра новина и за турската икономика, както и инвестициите от Саудитска Арабия и емирствата, които бяха обещани покрай посещенията на Ердоган. Назначаването на турски посланик в Кайро след деветгодишна пауза също ще е добра новина за търговията с най-многолюдната арабска държава.

Но ще може ли Турция да поддържа тези подобрени отношения? Архитектът на старата политика за „нулеви проблеми“, тогавашният външен министър Ахмет Давутоглу, отдавна скъса връзките си с Ердоган и сега е в опозиция. Настоящият външен министър Мевлют Чавушоглу няма нито международните позиции на своя предшественик, нито силата му сред управляващия елит в Анкара. Остава му само да стиска палци началникът му да не започне да мята огън и жупел отново.

Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова