Западът загуби вяра в себе си, пише The Atlantic. И това се случва в исторически момент, когато на световната сцена се появяват нови мощни играчи. Авторът счита, че конфигурацията на света се променя и е невъзможно светът да се върнее към старата подредба на силите, водени от Съединените щати. Колкото повече Западът се съпротивлява на новото, толкова по-силно става единството на неговите противници.

Операцията на Русия в Украйна, започната през февруари, изглежда укрепи основите на американскиs ред.

НАТО сега изглежда по-обединено, демокрациите в Европа и Северна Америка работят заедно, за да се противопоставят на експанзионизма на Москва, а мнозина укрепват своите отбранителни способности.

Въпреки това, ако погледнете света по-широко, можете да разберете, че основната реалност се е променила, както след Втората световна война.

Днес, дори когато Русия заплашва границите на НАТО, нова, много по-голяма заплаха за водения от САЩ ред се очертава далеч на изток: Китай.

Пекин може да не се стреми към световна революция, както направи Съветският съюз, но се стреми към регионално господство, контрол върху глобалните търговски пътища и над Тайван.

Неговият авторитарен модел на държавен капитализъм служи като вдъхновение за противниците на демокрацията. И тъй като силата му расте, Пекин вече започна да разглежда Вашингтон и неговите съюзници като фактори, ограничаващи силата му.

Наистина пълното разбиране на причините за началото на руската военна операция в Украйна е невъзможно без да се вземе предвид геополитическата ситуация, в която се провежда.

Русия е решителна в стремежа си да възстанови изгубеното си влияние в Европа, отчасти заради съюза си с Китай и очакванията си, че американската мощ отслабва.

Журналистът от New York Times Брет Стивънс пише, че най-големият проблем за Съединените щати е, че са загубили вяра в себе си.

В The Atlantic бившият държавен секретар Хилари Клинтън заяви, че за това е виновно отслабването на американската демокрация у дома. Извън САЩ бившият британски премиер Тони Блеър припомни периода, характеризиращ се със „силен център, когато, поне във външната и отбранителната политика, по принцип бяхме принудени да следваме разумния път на консенсуса“.

Проблемът с всички тези опции е, че те не предлагат обяснение защо Западът е загубил вяра в себе си и е станал толкова очевидно некомпетентен.

Лошите лидери не се появиха просто от нищото, както избирателите не станаха изведнъж глупави.

От началото на този век САЩ и техните съюзници загубиха една война, провалиха поне още една и станаха свидетели на колапса на финансовата система в Америка, което доведе до огромни загуби за обикновените гласоподаватели, много от които видяха своите предприятия и цели индустрии да фалират, а заплатите им да се стопяват.

Междувременно основната външнополитическа сметка на Запада – че търговията и ангажиментите с Китай и Русия ще направят тези две сили либерални, ще се демократизират и ще заемат своето място в международния ред (воден от Съединените щати) – се срина под тежестта на тези абсурдно утопични предположения.

Освен това политиките, довели до тези провали, бяха подкрепени от все още съществуващия политически консенсус, който Блеър, Клинтън и други смятат, че сега трябва да бъдат напълно възстановени, за да се защити силата на Запада.

Призивите САЩ просто да си възвърнат вярата в себе си се основават на заблудата, че ако го направят, светът може по някакъв начин да се върне към основания на правила ред, който съществуваше преди Доналд Тръмп и Брекзит, Владимир Путин и Си Дзинпин, когато американската мощ не беше поставена под въпрос, а западните демокрации бяха разумни и ефективни.

Светът, който днес се противопоставя на Запада, съществува не защото Западът не вярваше в себе си, а защото твърде много вярваше в себе си.

Петя Паликрушева