Случаят стигна до руското правителство. В телевизионна реч в четвъртък външният министър на Владимир Путин Сергей Лавров се върна към неотдавнашните изяви в медиите и в Twitter на френската репортерка Ан-Лор Бонел: „Президентът Макрон се изказа, каза, че Зеленски не трябва да бъде обвиняван. Една френска журналистка му отговори. Тя замина за Донбас и публикува наблюденията си за обстрела на училища, за убийствата на две жени, които са работили в това училище, и призовава западните граждани да погледнат истината в очите. Не й беше позволено да направи тази публикация, но коментарът й е достъпен в интернет, така че ви каня да се запознаете с фактите.“

Това беше намек за серия от особено остри туитове – един от които беше изтрит, защото противоречеше на правилата на платформата – публикувани от тази журналистка на свободна практика и показващи трупове, лежащи по улиците на Донецк, в района на Донбас. От 2014 г. този граничещ с Русия регион в Източна Украйна е арена на война между подкрепящите независимостта руснаци и украинските власти, която се превърна в повод за руската намеса в Украйна.

Но особено внимание бе обърнато на Ан-Лор Бонел по време на участието ѝ на 1 март в предаването на Паскал Прод по CNews. Говорейки от Донбас, тя енергично заклейми конфликта, който „продължава вече осем години“: „Става дума за нещо сериозно, което очевидно е убягнало [на европейците]: рускоезичното население на Донбас е мишена на собственото си правителство, бомбардирано е от правителството в Киев. Днес на страната, на която съм аз [сепаратистката], престъпленията са украински. […]

Откъм Донбас, близо до фронтовата линия, е украинската армия. […] Филмът, който направих през 2015 г., е доказателство за тези престъпления срещу човечеството […].“ Паскал Прод: „Донбас е бил бомбардиран от украинските сили в продължение на години?“ Отговорът на Ан-Лор Бонел: „13 000 загинали от 2014 г. насам“. Преди да покаже снимки на тела, които според нея са резултат от украинските бомбардировки през последните дни.

Коя е Ан-Лор Бонел?

В биографията си в Twitter 40-годишната Ан-Лор Бонел се представя като „истинска – репортерка – фотожурналистка, без филтър, без фотошоп, без изрязване“. Казва, че преподава във Висшето училище по журналистика в Париж, в Университета Париж-1 и в Националния аудиовизуален институт (INA). Миналата година тя заснема филм за боевете между Армения и Азербайджан – „Тишина в Нагорни Карабах“. Той е излъчен по Spicee, документална платформа, за която, според профила ѝ в Linkedin, тя е репортер и консултант от седем години. Spicee отрича тази информация.

През 2020 г. тя заяви, че откакто е отишла в Донбас, „отказва да се нарича журналист“, защото е „изключително разочарована от професията“ и „се срамува от медийното отразяване на този конфликт“. Тя говори по време на дебат, организиран от сдружение „Френско-руски диалог“, председателствано от Тиери Мариани, русофил, член на Европейския парламент и член на Националната асамблея, за документалния си филм „Донбас“, излязъл през 2016 г. Филмът, който тя представя като свидетелство за всекидневния живот на „рускоезичното население“ на този анклав в Източна Украйна, не съдържа никакви коментари или припомняне на факти.

Тя прави филма по време на три двуседмични пътувания през 2015 г. до различни градове в околностите на Донецк и Луганск (двете „столици“ на републиките, признати за независими от Владимир Путин на 21 февруари 2022 г., три дни преди руската офанзива в Украйна). С други думи, на „сепаратистка“ територия.

Тя снима жителите, натъпкани в мазета, ранените в болница, пристигането на руски хуманитарен конвой, импровизираните гробища… Но не отива от другата страна на „контактната линия“, за да види какво се случва там. „Първоначално исках да снимам и от двете страни, но не успях. През 2014 г. подадох молба в Киев да отида в Донбас, но те бяха блокирали достъпа на журналисти до бунтовническата зона. След това научих, че ми е било забранено да влизам за десет години, защото съм снимала от другата страна“, разказва тя пред CheckNews.

Тази пристрастност беше критикувана от някои журналисти, по-специално от Беноа Виткин, кореспондент на Le Monde в Москва, който съобщи в Twitter, че Ан-Лор Бонел е била придружавана по време на филма от членове на сепаратистки групи. „Чувахте тях във филма да задават въпроси на свидетелите, а не журналистката. Какво казваха? Ужасяващи издевателства от страна на украинската армия: обезглавени бременни жени, пенсионери с отрязани уши, масови екзекуции… Лъжи, които са опровергавани многократно, басни, измислени от руската телевизия и които водачите на Ан-Лор Бонел магически поставят под носа ѝ.“ Журналистката отрече тези обвинения пред нас.

Документалният ѝ филм е представен и на събитие в Руския дом на науката и културата в Париж, в статия в Méthode, „официалното списание на френско-руските институти“, което отразява и посещението ѝ в Националния технически университет в Донецк. Тези канали за разпространение сега се оспорват от онези, които поставят под въпрос неговата неутралност. „Когато филмът ми излезе на екран, той не получи отзвука, който очаквах. Първоначално беше избран, а след това цензуриран, имаше медийно затъмнение. Така че нямах друг избор, освен да се обърна към тях, за да го покажа“, обяснява Ан-Лор Бонел…

Откъде идва числото 13 000 жертви?

Въпреки че Ан-Лор Бонел съжалява, че „никой не говори“ за 13 000 жертви на конфликта в Донбас, това всъщност е число, широко използвано в статиите, написани по темата през последните години. Това преброяване е известно от 2019 г., когато за първи път беше представено от ООН, както съобщава Libération в статия за положението в Донбас: „До момента, според ООН, конфликтът е причинил повече от 13 000 потвърдени смъртни случая, включително близо 3300 цивилни.“

Оттогава тази оценка е повторена и уточнена от Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ). От април 2014 г. до февруари 2020 г. са били убити общо 13 000 до 13 200 души, според доклад на СВКПЧ. Само че тези 13 000 смъртни случая не се отнасят само за цивилните, живеещи в сепаратистката част. По данни на ООН тук се включват „най-малко 3350 цивилни, около 4100 членове на украинските сили и около 5650 членове на проруски въоръжени групи“. Същото важи и за броя на ранените: 29 000-31 000 души са били ранени по време на конфликта, включително „приблизително 7 000-9 000 цивилни, 9 500-10 500 членове на украинските сили и 12 500-13 500 членове на въоръжените групи“.

С други думи, представянето на тези 13 000 загинали като цивилни граждани, които са били на страната на донбаските сепаратисти, дори и само предполагаемо, е подвеждащо. Дори изглежда, че по-голямата част от тях (близо 10 000) са бойци и от двете страни на конфликта.

Можем ли да определим също, както прави това Службата за защита на правата на човека за въоръжените сили и групировки, към коя страна – проправителствена или просепаратистка – са принадлежали убитите цивилни граждани? Работата на Мисията за наблюдение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Украйна дава някои отговори, като разграничава цивилните жертви според региона, в който са загинали. Според два доклада, единият от които обхваща 2016 г., а другият – периода от 1 януари 2017 г. до 15 септември 2020 г., между 2016 г. и есента на 2020 г. са загинали 249 цивилни граждани. От тях 83 са живели в територии, управлявани от украинското правителство, 154 – в контролирани от сепаратистите райони на Донбас, а 12 са били в район, неконтролиран от никоя от страните.

В действителност много цивилни и от двете страни са попадали под кръстосан огън. Във вида, в който съществува през последните години, фронтовата линия преминава през „територия, която е все по-малко населена, но която първоначално е била урбанизирана“, посочва Анна Колин Лебедева, преподавателка и изследователка по политически науки в Парижкия университет Нантер и специалист по постсъветските общества. „Линията на съприкосновение много често минаваше или точно до селата, или по средата им. В случая с Донецк тя се разпростираше върху голяма част от града“, добавя Карин Ардо, която е била в района от 2015 до 2018 г. като наблюдател на ОССЕ. „През цялото това време на линията на съприкосновение живееха цивилни граждани, които не можеха да я напуснат – най-вече по здравословни или икономически причини – и които понякога се оказваха между военните позиции на всяка от страните“, подчертава юристката, специализирана в областта на въоръжените конфликти.

Освен числата, които е важно да бъдат подробно описани и поставени в контекст, експертите, с които CheckNews се свърза, осъждат термините, използвани от Ан-Лор Бонел, когато тя казва, че „рускоезичното население на Донбас е […] бомбардирано от киевското правителство“ или че „от рускоезичната страна се бомбардира и днес“. „И от двете страни на т.нар. контактна линия населението е рускоезично. Рускоговорящото население не се намираше само в двете републики [Донецка и Луганска]“, спомня си Карин Ардо.

Това пристрастно представяне не променя факта, че и двете страни са извършили злоупотреби. Що се отнася до термина „престъпления срещу човечеството“, използван от Ан-Лор Бонел, за да обозначи тези 13 000 смъртни случая, Международният наказателен съд (МНС) току-що започна разследване, за да установи дали някои от действията, извършени в Украйна от 2014 г. насам, могат да бъдат квалифицирани като такива. В доклад на Международния наказателен съд, публикуван през 2020 г., се споменават различни злоупотреби – изтезания, екзекуции по бързата процедура – които се приписват както на руската, така и на украинската страна. И накрая, що се отнася до убийствата на цивилни граждани, докладът настоява за „многократното използване на тежки военни оръжия и от двете страни“.

Защо тези твърдения се вписват в аргументацията на руските власти?

Тази много едностранчива гледна точка за ситуацията в Донбас, изразена от Ан-Лор Бонел, е и гледната точка на руските власти и техните поддръжници. В статия, публикувана след появата ѝ в CNews, проруската медия Sputnik обяснява, че „числата, представени от Ан-Лор Бонел, изглежда съвпадат с тези на Москва, която на 28 февруари обяви, че 14 000 души са загинали в Донбас в резултат на военните действия на Киев“. Злоупотреба с цифри, която послужи като оправдание за намесата на Москва в Украйна…