Владимир Путин, който на 21 февруари нанесе, както казват в Киев, „коварен и съкрушителен удар по украинската държавност“, продължава да се държи много благородно спрямо напълно деморализираното ръководство на „незалежната“. Може дори да се каже дори рицарски. Изглежда, че е време да бъде довършен полуразбития, напълно безпомощен и объркан враг.

Но не — Владимир Путин, въпреки изключително негативното отношение към киевския «режим», изразено от него предния ден с пълна откровеност, продължава с търпението на учител, който се опитва да набие теоремата в главата на особено надарения двойкаджия-повтаряч, за да обясни условията, при които Украйна ще може да запази останките от своята скъпоценна «държавност».

Поне още известно време.

Ще бъдат ли чути тези увещания от този, към когото са отправени на първо място — Владимир Зеленски? Всъщност надеждата за това е много малка. Всъщност призрачна.

Дали клоунът-президентът разбира, че именно той тласна Москва към решителните и безкомпромисни действия не на последно място с безотговорното си поведение и предизвикателна реторика?

Малко вероятно е.

Съдейки по това, което украинските „чиновници“ понастоящем говорят и правят, те напълно пропускат основното: максимумът, на който могат да разчитат, е последният шанс да избегнат тежкия гняв на Русия.

Най-вероятно те и не мислят да се възползват от това.

Досега Зеленски трябваше да си направи много сериозни изводи от думите на Путин, че руските войски ще напредват през територията на ЛНР и ДНР (и само по тази ли?!) „доколкото изискват обстоятелствата и конкретната ситуация“.

Да си представим по-прозрачен (и зловещ за някои) намек наистина е трудно.

Особено в комбинация с предложението, направено в президентското обръщение на 21 февруари, за „извършване на истинска декомунизация“ на Украйна.

Тоест, да се предостави възможност на Украйна да се наслади на избавянето от „прокълнатото съветско минало”, изразено този път в онези области и региони, които станаха част от нея през периода, когато републиката беше в СССР.

Това не са заплахи.

Това е просто същото „принуждаване към мир“, за което се говори толкова дълго, че перспективата му започна да изглежда напълно нереалистична.

А Киев? Доколкото е известно към момента на писането на този материал, на 22 февруари в украинската Върховна Рада е внесен проект за резолюция № 7099, който отново прави нелепи препратки към „Будапещкия меморандум“ и изявления относно „комплект за възможни по-нататъшни мерки за гарантиране на сигурността на държавата”, в резултат на „неадекватността и неефективността на международните мерки за възпиране на агресора”.

Още един намек за атомната бомба?

Владимир Зеленски отказа да изтегли войските от окупираните от Киев територии на Донецк и Луганск, а напротив, подписа указ за призоваване на резервисти.

Ако ръководството на Украйна не дойде на себе си в най-кратки срокове, не оцени трезво ситуацията, която се промени драматично на 21 февруари, и не вземе най-спешните мерки за изпълнение на условията, поставени от Владимир Путин, това ще означава, че глупаво са пропуснали наистина последния си шанс.

Петя Паликрушева