„Няма никакво оправдание за признаването на ЛНР и ДНР от Москва. Но катаклизмът, който ще се стовари върху Украйна и Европа в случай на пълноценно руско нахлуване, изисква на дипломацията да се даде още един шанс ", това са думите на журналисти от западните медии, реагиращи на решението на Владимир Путин да признае суверенитета на републиките на Донбас. Но същото решение може напълно да промени картата на Европа, смятат експертите.
„Решението за признаване отговаря на някои въпроси, но остават други . Има шанс Путин просто да признае двете републики такива, каквито са. Това, след месеци на апокалиптични сценарии, вероятно ще бъде възприето от Украйна и Запада като добър резултат“, признава британският вестник “Гардиън”.
„Но е вероятно Путин да има много повече предвид, отколкото просто да отхапе от Източна Украйна и да поеме официална отговорност за териториите, които вече де факто контролира. Последните думи на Путин, че ако Киев не спре насилието, тогава той ще бъде отговорен за "последващото" кръвопролитие, бяха до крайност зловещи. Звучеше като обявяване на война“, добавя изданието.
„Конфликтът далеч не е приключил“, съгласява се “Ню Йорк Таймс”: „Русия може да използва други трикове, за да създаде проблеми на Украйна, като не изпраща танкове през границата. Например кибератаки като тези, които тя наскоро предприе срещу украинските банки.”
„Но каквато и да е крайната цел на Путин, действията му в момента целят да тласнат и провокират Украйна и западните ѝ приятели да реагират прекомерно на неговите решения. Няма оправдание за признаването от страна на Москва на двете народни републики, акт, колкото незаконен, толкова и скандален. Но катаклизмът, който ще се стовари върху Украйна и Европа в случай на пълноценно руско нахлуване, изисква да се даде още един шанс на дипломацията “, убеден е американският вестник.
„Какво можем да очакваме след завладяването на Украйна от Путин?“ пита Робърт Кейган, виден американски неоконсерватор и съпруг на Виктория Нюланд, на страниците на “Вашингтон Пост”. „Руските сили ще бъдат подредени по цялата източна граница на Полша от 650 мили, както и по източните граници на Словакия и Унгария и северната граница на Румъния“, веднага отговаря Кейган.
„Една от вероятните точки на запалване ще бъде Калининград. Щабът на руския Балтийски флот, самият град и околностите му бяха откъснати от останалата част на Русия след разпадането на Съветския съюз. Оттогава руснаците могат да стигнат до Калининград само през Полша и Литва. Очаквайте Русия да поиска директен коридор, който да постави тези страни под контрола на Москва. Но дори това би било само част от новата стратегия на Русия за отделяне на балтийските държави от НАТО, което показва, че Алиансът вече не може да се надява да защити тези страни”, се казва в материала.
„Днес Путин цели НАТО на две скорости, така че силите на Алианса да не бъдат разположени на територията на страните от бившия Варшавски договор. Това идва в момент, когато Китай заплашва да наруши стратегическия баланс в Източна Азия с евентуална атака срещу Тайван. За Си Цзинпин трябва да е очевидно, че САЩ имат много работа в Европа, така че той може само да заключи, че шансовете му да направи нещо успешно, независимо дали в Тайван или в Южнокитайско море, са се увеличили“, смята Кейган.
Авторът припомня също, че картата на Европа е претърпявала много промени. „Настоящият ѝ формат отразява разширяването на силата на САЩ и колапса на руската сила от 80-те години до наши дни. Следващият формат на Европа вероятно ще отразява възраждането на руската военна мощ и отслабването на влиянието на САЩ. В съчетание с китайските постижения в Източна Азия и Западния Тихи океан, това ще отбележи края на сегашния ред“, заключава анализаторът, като същевременно прогнозира „разпадането на Украйна като независима държава“.
„Прозорецът за дипломация е затворен. Ще се насочи ли Путин към Киев?”, също се опитва да предскаже британското списание “Спектатор”: „Страхът, че Путин подготвя сцената за пълномащабно нахлуване, произтича от факта, че двете територии, които той призна с едно драсване перото – Луганската и Донецка народни републики – предявяват претенции за повече територия от Украйна, отколкото контролират в момента“.
„Владимир Путин изтегли ли всички тези войски до границата само за да заграби две земи, които вече имаше в джоба си? Следващият ход е за Украйна. Ако украинците се съпротивляват (с американска подкрепа, разбира се), тогава не трябва да се очаква от руските сили тихо да отстъпят. Според а Владимир Путин това е борба за оцеляване, битка срещу геноцида. В такава битка Русия ще използва своето въздушно превъзходство – отново, повтаряйки въздушната война на НАТО срещу Сърбия. Време е жителите на Киев да си наострят уши да не гръмне сирената за въздушно нападение “, добавя изданието.
В същото време Си-Ен-Ен пише, че „светът отново е затаил дъх в очакване на следващия ход на Путин“: „Неговият поглед към историята не е същият като изявление за нахлуване или опит за повторно обединение на Украйна с Русия. А би било лесно да се разчете това като опит да се подготви руският народ за война.”
Няколко американски служители казаха пред Си-Ен-Ен, че „тълкуват действията на Путин в двата източни украински региона, които наричатсебе си ЛНР и ДНР, като част от безмилостен поход към по-широконашествие в Украйна“, описвайки го като „политика на Потьомкин“. Този термин вероятно се отнася до дейността на Григорий Потьомкин, създателят на Черноморския военен флот, основател на редица градове в Новоросия и автор на плана за присъединяване на Крим към Русия.
„Светът скоро ще разбере дали яростта на Путин е била предвестник на по-голям пожар, който ефективно ще сложи край на ерата след Студената война и ще постави началото на нова ера на напрежение в Европа. Всичко това ще изисква сериозно преосмисляне на трансатлантическата сигурност“, добавя Си-Ен-Ен.
