На 21 февруари 1972 г., почти преди 50 години, Ричард Никсън, 37-ият президент на САЩ, посещава Китай.

 

 

Това е първата визита в КНР на президент на САЩ. Резултат от преговорите е признанието от Щатите на Тайван за територия на КНР и обещанието оттам да се изведат американските войски.

Същата визита слага началото на дипломатическите отношения между двете страни след 22-годишна вражда и съдейства за относителното отслабване на напрежението в Югоизточна Азия (все пак по същото време още върви войната във Виетнам).

 

Решаваща роля в този процес изиграва съветникът по национална сигурност на Никсън, бъдещият Държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.

От 1973 до 1975 г. той заема двете длъжности. Това е първият случай в историята на САЩ, когато един човек заема две длъжности едновременно.

 

Именно Кисинджър, който е основоположник на термина «тристранна дипломация», организира сближаването между САЩ и Китай, изигравайки важна роля в преговорите на Никсън с премиера на Държавния съвет на КНР Чжоу Енлай.

И макар СССР след това да просъществува цели 20 годии, това фактически се превърна в началото на неговия край.

Кисинджър заигра с противоречията между СССР и КНР, с амбициите на Мао и недалновидността на Кремъл, забивайки клин между тях и издърпвайки Пекин на своя страна.

 

И макар именно в годините на неговата работа в администрацията на Никсън и сменилия го Форд да е пикът в разведряването на международното напрежение, довело до отслабването на напрежението в американо-съветските въоръжения и Хелзинските споразумения от 1975 г., но и сближението с Китай също е негово дело.

Това, че СССР рухна след 20 години, а Китай все още съществува, до известна степен и следствие от това сближаване.

 

Колкото и да е странно, за 50 години нищо на този свят осезаемо не се е променило.

Неотдавна на Аспенския форум по сигурността говори един от най-високопоставените офицери от Пентагона, главата на Обединения Комитет на началник щабовете на американската армия генерал Марк Мили:

 

«Световната общност навлиза в епоха на повишена стратегическа нестабилност, в системата на международните отношения в дадения момент са се формирали три центъра на сила — Русия, Китай и САЩ.

Ние навлизаме в свят с три полюса, в който САЩ, Русия и Китай — остават велики държави.

И вследствие на това светът потенциално ще бъде по-нестабилен в стратегически план, отколкото, да кажем, през последните 40, 50, 60 или 70 г.»

 

Генерал Мили не открива Америка.

 

За съществуването на триполюсния свят говори още Хенри Кисинджър преди 50 години.

Нещо повече, на базата на неговото съществуване той построи своята доктрина на «тристранната дипломация», измъквайки един от тези полюси на силата — Пекин — на своя страна, с което извърши знаменития кръгом на Кисинджър към Китай.

 

Сега Байдън иска да извърши кръгома на Кисинджър наобратно, притегляйки Москва на своя страна.

Дали се успее, ще видим, но едва ли. Силно се съмнявам.

Триъгълникът е най-устойчивата конструкция и не мисля, че Путин би предпочел стабилното равновесие, когато може да играе на интересите на двата върха на триъгълника, пред нестабилното равновесие, след като е влязъл в съюз с един от тези върхове.

 

По-скоро той играе с Пекин против Вашингтон. Но не изключвам, че ще дойде онзи момент, при който приоритетите ще се променят… Принципно всичко е възможно.

Руснаците са свикнали да не вярват на никого — нито на китайците, нито на руснаците, а още повече на турците.

Всички те заедно и поотделно са ги лъгали многократно. Това им е в кръвта.

Нищо от времето на Александър III не се е променило.

А Русия, както и преди 150 години, има само два съюзника — армията и флота.

 

«Танковете не се страхуват от санкции!»

 

Смисълът на горното изречение е в това, че потенциалните руски врагове, които Сергей Лавров от вежливост и със сарказъм нарича «партньори», а Шойгу ги вижда през прицела, до смърт се страхуват от Русия.

Страхуват се от онзи момент, в който на 1 март 2018 г. Путин пусна пред Федералното събрание своите «анимационни филми», над които тогава всички дружно се посмяха, вярвайки на прозападните пропагандатори, че всичко това е блъф, че Путин няма нищо подобно, че всичко това е кремълска простотия и измишльотина.

Обаче, ТЦ. Оказа се, че не е нито блъф, нито простотия, а още повече измислица.

Западът отдавна гризе нокти по този въпрос.

 

Част от тези «играчки» на Путин вече постъпиха във войската и застъпиха бойно дежурство («Кинжал» и «Авангард»), втора част преминават през последни изпитания преди серийното производство («Циркон», «Посейдон» и «Пересвет»), а още две «изделия» («Буревестник» и «Сармат» са буквално на нисък старт.

Още през 2015 г. целият свят видя как работи «Калибър».

 

26 «Калибри» прелетяха 1.6 хиляди км и паднаха на главите на нищо неподозиращите джихадисти, довели до кошмар президента Асад.

 

Екс-президентът на САЩ Обама и до днес се стряска в студена пот при спомена за това.

А всъщност, още тогава му казваха, че Русия няма никакви крилати ракети, че няма и носители, способни да ги «дотатразят» до американските брегове.

 

Но се оказа, че има!

 

Именно затова в хора на идиотите, плашещи Русия с някакви адски санкции, няма действащи военни, представляващи отбранителното ведомство на САЩ — прословутият Пентагон.

Сред тях няма и представители на ЦРУ.

 

Рицарите на плаща и кинжала са отлично осведомени за руските успехи.

В час е и настоящият стопанин на Белия дом. Колкото и да го считаме за изкуфял старец.

Именно по негова молба директър на ЦРУ Уилям Бърнс посети неотдавна Москва на двудневна визита, дори имаше личен разговор с президента на РФ.

 

Надявам се, че разбирате, че президентът на РФ не му е на нивото. Нивото на американеца от ЦРУ стига до секретаря на Съвета за сигурност на РФ Патрушев и до директора на СВР Наришкин.

Повярвайте ми, ако Бърнс е имал половин часов разговор с Путин по защитения канал за връзка, това означава, че е имал какво да му каже и предложи.

 

А е действал съвсем не от името на ЦРУ, а от името и по поръчение на Байдън.

Визитата на главата на ЦРУ беше на 2-3 ноември 2021 г., а месец след това се състоя срещата САЩ-РФ.

Байдън така бързаше за тази среща, че посочи за дата за преговорите черния ден от календара за цяла Америка — деня на влизането на САЩ във Втората световна война.

За какво щяха да си говорят президентите — това беше ясно месец преди състоялото се рандеву.

Именно по тази причина Путин беше така спокоен, а Байдън така и не успя да скрие радостта си при вида на руския си колега.

 

Не Путин уговаряше Байдън да му представи писмени гаранции за придвижването на НАТО на изток.

Тези гаранции не струват дори и стотинка. Никой не вярва нито на писмените, нито на устните гаранции на САЩ и Запада като цяло.

 

По този повод можем да си спомним Янукович. Вечерта на 21 февруари 2014 г. мастилото още не беше изсъхнало под гаранциите на ЕС, поставили подписите си под Споразумението за регулиране на кризата в Украйна (между Янукович и лидерите на опозицията), а на сутринта на 22 февруари същите тези, които бяха подписали (главата на департамента на МВнР на Франция и министрите на външните работи на Германия и Полша) радостно приветстваха новите стопани на Киев, които през нощта завзеха резиденцията на президента и фактически властта в Украйна, принуждавайки Янукович да избяга от страната.

 

Джентълмени, нали.

 

Както си дават думата джентълмените, така и си я и вземат.

Думата си е тяхна — ще правят с нея каквото си поискат. Дават-вземат, дават-вземат…

Нрави, какво да се прави. Лъжовна работа.

Мошеническа.

Долнопробна.

Съвсем немъжествена.

Направо трансджендърска работа.

Затова и казвам по-горе, че не Путин е уговарял Байдън за гаранции за сигурност за РФ, а Байдън е уговорял Путин за гаранции за сигурността на САЩ.

Така считат и американските генерали.

 

Още на 12 ноември тази година главата на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Марк Мили заяви, че «действията на руските военни до украинската граница не говорят за техни намерения да нахлуват в страната».

 

Това го казва най-високопоставеният военен офицер от ВС на САЩ и главен военен съветник на президента на САЩ, съветник на Съвета за национална сигурност на САЩ, дори на Пентагона.

Четиризвездният генерал Марк Мили НЕ вижда заплаха от нахлуване!!!

Цялата истерия произлиза от следното: не дай си Боже руснаците да нахлуят в Украйна, а след това в Прибалтика и Полша — никой не може да ги спре!

 

Целият нормален свят знае това!

 

Повтарям втори път: Никой не може да спре руснаците, ако тръгнат!

Дори да искат, не могат да ги спрат. Дори чисто физически.

Проверяваха си силите нееднократно на каквито си искат учения — руснаците винаги побеждават!

А янките могат да залепят санкциите си на вратите на собствената си клозети и да плашат с тях гостите си.

На руснаците не им пука!

 

По същия начин могат да постъпят и идиотите от ЕС — нека Европа мръзне, руснаците ще изпращят горивото си в Китай.

 

Ах, имало нещо «адски» плашещо за Русия — изключването й от прословутия SWIFT.

 

Изключвайте!

 

Много важно!

 

Само след седмица върху цялата западна валутна система ще се изсипе такова цунами, че ядрената бомбардировка ще ви се стори невинна забава.

 

В същата тази система доминира доларът, световната резервна валута. Как ще реагира той на подобно цунами?

Кой ще рискува да пази парите си в долари, когато «техните хора» могат да ги лишат от зелените хартийки само с едно щракване на пръстите?!

Или «чуждите хора»…

За това ли мечтаехте, идиоти.

 

Дерзайте!

 

А какво ще правите, ако едновремнно с нахлуването на 100 бронетанкови групировки на РФ в Украйна (където за завземането на Киев от Русия, според уверенията на същия този генерал Мили, ще са нужни само 6 часа), Китай синхронно с РФ завземе Тайван, а Турция, например, покрай щумотевицата предяви териториални претенции към Гърция. Или към България.

Израел също има много териториални претенции към своите съседи.

Мдаа, на планетата има толкова много замразени конфликти, които страните могат да размразят, когато видят, че хегемонът е гол.

 

Ще започне такъв ефект на доминото, че никой дори не може да предположи мащабите му.

Ако САЩ не защитят Тайван — това ще стане дори не «началото на края», а «краят на края» за американското лидерство, а да не говорим за военно-политическото лидерство.

Това ще бъде смъртоносен удар по цялата система на съюзи и алинси, които САЩ курират в света.

Същото може да се каже и за Украйна.

 

Затова и Байдън бърза да се договори с Путин — докато празникът на непослушанието не е започнал.

Какво ще се случи, ще видим в близките два месеца.

Затова само припомням като за край: руските танкове не се струват от санкции, драги ми смехурко!

 

 

 

Петя Паликрушева