Азербайджан иска да направи Нагорни Карабах модел на устойчивост, основан на използването на възобновяема енергия и развитието на „умни“ населени места. Баку не крие плановете си да съживи икономиката на Нагорни Карабах, откакто си възвърна контрола над по-голямата част от спорния регион миналата година след 44-дневна война с Армения.

Първата грижа на страната в региона е енергията, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Краят на войната остави Баку да контролира 36 водноелектрически централи в Карабах, както и районите Келбаджар и Лачин. Преди конфликта територията произвеждаше цялата си електроенергия и дори изнасяше част от нея за Армения. Това беше една от малкото области, в които властите на Карабах не зависеха от Ереван.

Според доклад на отдела за електроенергия и енергийна ефективност към азербайджанското министерство на енергетиката, след края на войната арменските сили са унищожили редица електроцентрали при отстъплението си. Армен Товмасян, фактическият министър на икономиката и земеделието на Карабах, отрича тези твърдения и казва, че въпреки че част от инфраструктурата е била повредена по време на сраженията, няма пълно унищожение.

Зелен Карабах

През февруари, само три месеца след сключването на споразумението за прекратяване на огъня, средно голяма водноелектрическа централа бе открита в района на Лачин. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, който беше на церемонията по откриването, каза, че електроцентралата има „голямо значение“, тъй като „възобновяемата енергия има огромен потенциал“ за развитието на региона.

През лятото други две средни централи в района на Тертер, Суговушан-1 и Суговушан-2, възстановиха работа. Преди те бяха собственост на арменската компания Artsakh HEK и са работили под различни имена, Mataghis-1 и Mataghis-2. Под контрола на Баку тези централи са собственост на държавата и се управляват от държавната енергийна фирма Azerenergy.

Други две електроцентрали, Khudaferin и Maiden, се строят на река Араз, която служи като граница между Азербайджан и Иран. Строителството им започва още по времето на съветската власт, но е прекъснато след първата Карабахска война през 1993 г., когато регионът попада в ръцете на арменците. Въпреки това Иран продължи с проекта от неговата страна на реката.

През 2016 г. Азербайджан и Иран сключиха сделка за продължаване на строителството на електроцентралите, въпреки че Баку по това време нямаше контрол над територията. Сега се очаква електроцентралите да започнат да произвеждат енергия през 2024 г. Продукцията ще бъде разделена поравно между Техеран и Баку.

Освен водноелектрически централи, азербайджанското правителство планира да изгради съоръжения за вятърна и слънчева енергия и да превърне Карабах в „зона за зелена енергия“. Според азербайджанския министър на енергетиката Парвиз Шахбазов електричеството в района на Карабах ще се произвежда изцяло чрез зелени енергийни източници.

Производството на енергия в региона е толкова важно, че загубата на територии се отрази негативно на енергийната сигурност на контролираната от Ереван част от Карабах и дори на самата Армения.

Преносът на електроенергия между Армения и Карабах беше прекъснат, след като районът Келбаджар, който беше пресечен от електропреносни линии, беше отстъпен на Азербайджан.

Според Мурад Мурадов, заместник-директор на Topchubashov Centre, базиран в Баку мозъчен тръст, енергийната уязвимост на Армения се е увеличила значително в резултат на деокупацията на Карабах. „През последните години [Армения] нелегално внася електричество от водноелектрически централи в Карабах“, казва той. „Сега има ясни признаци на постоянни проблеми с доставките, които не могат да бъдат разрешени по същество без сътрудничество с азербайджанските власти“, допълва той.

„Умни“ населени места

Азербайджанското правителство се готви да засели свои граждани на територията. Баку заяви, че иска да изгради „умни села“, в които да се настанят стотици хиляди вътрешно разселени хора.

Умните населени места са концепция, фокусирана върху цялостното развитие на селските райони. Това са малки общности, насочени към максимално икономическо развитие чрез използване на съвременни технологии за автоматизация и възобновяема енергия.

Правителството също така планира да разшири системата „агропаркове“: мащабни, субсидирани от правителството агробизнес предприятия, за да ускори допълнително възстановяването на селския район. Агропаркове работят в Азербайджан от 2012 г. Идеята за „умните“ села обаче е нова, разглеждана от Баку като начин за презаселване на повече от 600 000 разселени азербайджанци.

На 17 октомври министърът на земеделието Инам Каримов заяви, че интелигентните села ще бъдат въведени чрез зелена и алтернативна енергия и интелигентна система за управление. Той добави, че селата ще бъдат заобиколени от интелигентни ферми.

Според президента Алиев първият проект ще бъде реализиран в област Зангилан, където хората могат да се върнат „до края на тази година [2021] или началото на следващата година [2022]“.

Предизвикателства

Докато Баку планира да инвестира 1,3 милиарда щатски долара в проекта, има няколко предизвикателства пред ефективното му изпълнение. „Според мен има две големи потенциални заплахи, които биха могли да предотвратят успеха на проектите: липсата на цялостна инфраструктура и широкото лошо управление (включително корупция)“, казва Мурадов пред Emerging Europe. „Цената също е предизвикателство. Ето защо правителството е толкова активно в привличането на чужд капитал“, допълва той.

Мурадов добавя, че азербайджанското правителство – поне в своите декларации, желае да подобри прозрачността и да премахне корупцията и ненужните разходи.

Азербайджанският инвестиционен холдинг, създаден през август 2020 г., сега преразглежда бизнес процесите и поръчките на най-големите държавни предприятия в страната, включително енергийните гиганти SOCAR, AZAL, Azerenerji.

„Тези държавни предприятия трябва да играят ключова роля във възстановяването на Карабах, така че е много важно да се сведе до минимум неправилното боравене с публичната собственост и да се повишат управленските компетенции“, казва той.

Мурадов смята, че ключът към въвеждането на интелигентни села и агропаркове в Карабах е напредъкът в азербайджанско-арменските преговори и активната готовност на двете страни да избегнат рестарт на конфликта.

„При положителен сценарий идеите, които сега са предимно на хартия, ще бъдат превърнати в реалност след около четири до пет години“, заключава той.

Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова