Климатичната конференция на ООН в Глазгоу (COP26) беше триумф за секторите с високи вредни емисии и катастрофален провал за милиардите хора, които ще страдат, включително от глад в страни около екватора, в резултат на глобалното затопляне, пише за Financial Times Джулиън Олууд, професор по инженерство и екология от Кеймбриджкия университет.COP26 се провали, защото се основаваше на фантазията, че технологиите ще решат проблема с изменението на климата. Технологиите няма да решат този проблем, защото не могат да постигнат достатъчен мащаб навреме. Но базирането на цялата среща на това допускане осуети всякакво обсъждане на реалните решения, които изискват специфични ограничения върху редица дейности в богатите страни, които могат да се разгърнат бързо.
Всяко технологично решение, обсъждано на COP26, зависи от само три ресурса: "нелектричество" (електроенергия без вредни емисии, генерирана от хидроенергия, възобновяеми източници или ядрено делене), улавяне и съхранение на въглерод (CCS) или биомаса. Общото търсене на тези ресурси, изисквани от плановете, обсъдени на COP26, не може да бъде задоволено.
Ето и числата. Средно по света, в момента имаме 4 квтч/ден нелектричество на човек, нараствайки с 0,1 втч/ден годишно. Но плановете на COP26 изискват 32 (диапазонът 16-48). Понастоящем имаме 6 кг CCS на човек годишно, които растат с 0,1 кг/годишно, но плановете на COP26 изискват 3600 (диапазонът 1400-5700). Понастоящем ядем 100 кг растителна храна на човек всяка година, но производството на достатъчно биокеросин, за да задържим днешните нива, изисква 200 кг допълнителна реколта.
През 28-те години, които ни остават, за да достигнем нетни нулеви емисии, няма възможност нашите доставки на нелектричество, CCS и биомаса да достигнат нивата, изисквани от плановете, обсъдени на COP26. И мащабът е единственото нещо, което има значение, когато обсъждаме планове за смекчаване на климатичните промени.
COP26 беше провал, защото цялата дискусия се базираше на изцяло измислено, неосъществимо решение на истинска, актуална обществена катастрофа. Както се изрази много точно боркинята срещу изменението на климата Грета Тунберг в реч по време на срещата: „Нямаме технологично решение, което дори приблизително да ни свърши работа“.
По-късно тя констатира на митинг по време на събитието в Глазгоу, че целта на COP26 е „просто да остави нещата така“. Всъщност това беше страхотна COP за нефтената и газовата промишленост, за авиацията и корабоплаването на изкопаеми горива, емисиите на цимент, доменните пещи за стомана и фермерите с преживни животни. За да достигнем нетна нула, всичките им дейности ще трябва да спрат напълно в рамките на 28 години, но никой не каза нещо подобно.Тунберг също така отбеляза, че „нашите лидери не ни водят, те активно създават вратички, докато ние се нуждаем от незабавни, драстични годишни съкращения“. Единствените споразумения на COP26 бяха за бъдещи цели, без конкретни ангажименти за изпълнение, но според доклада на ООН за „производствената пропаст“ трябва да намаляваме всички емисии с по 6 процента годишно, започвайки веднага.
Лидерската позиция на правителството на Обединеното кралство, лансирана в стратегията за нетна нула, публикувана преди COP26 и базирана на волната дума „амбиция“, а не на „ангажимент“, е подкопана от продължаващата подкрепа за разширяване на секторите, работещи с изкопаеми горива, премахване на митото за пътниците в самолетите, липсата на финансиране и отказът от социалното участие.
Никой политически или бизнес лидер на COP26 нямаше за своя основна цел смекчаването на климатичните промени. Сигурен съм, че те и техните съветници биха отговорили на критиките ми, като кажат, че те издават липса на амбиция.
Но едва ли е амбициозно, ако лекар посъветва алкохолик да продължи да пие, защото правителството има планове за разработване на технология за възстановяване на черния дроб в бъдеще.
Едно от твърденията на Тунберг обаче трябва да бъде разгледано внимателно. Тя каза, че „ще трябва фундаментално да променим нашето общество“. Разбира се, ще се нуждаем от конкретни промени, но можем да очакваме около 7-10 kWh нелектричество на ден на човек, което е много по-малко от предвиденото в плановете на COP, но все пак достатъчно, за да заменим много дейности с вредни емисии със съществуващи технологии, които могат да постигнат мащаб.
Макар че трябва да възприемем конкретни ограничения за летенето, корабоплаването, цимента и някои съставки от начина ни на хранене, можем да продължим да се наслаждаваме на всички неща, които правят живота хубав - нашите семейства, изкуството, чудесата и откритията - по един реален и бърз път към нетните нулеви емисии.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
