"Хората тук не разбират много добре дългата история на измамите, която бележи нашата политическа традиция. Кражбата на гласове, пълнене на урните, всички тези неща са една от най-старите американски политически традиции. През 1960 г. много хора останаха убедени, че президентът Канади е победил Никсън, защото демократическата политическа машина на Чикаго е напълнила урните в окръг Кук... Проблемът беше, че републиканската машина в централните части на Илинойс беше направила същото. Тогава кой ще определи кой е откраднал повече гласове? Безспорно сме имали 150 г. американска демокрация, през които изборите са били откраднати, особено от големите корумпирани градски политически машини. В някои градове през ХIХ век можело да се прочете във вестниците каква е цената на един глас!".

 

 

Професор по международни отношения в колежа “Бард”в щата Ню Йорк и известен публицист, Уолтър Ръсел Мийд анализира външната политика на Джо Байдън в интервю за "Фигаро". Мийд е един от малкото американски интелектуалци, които наблюдават феномена “Тръмп”, без да изпадат в демонизиране и емоционален анализ.

 

- Как анализирате вътрешнополитическата ситуация в САЩ, където популярността на Джо Байдън спада, а тръмписткият вулкан остава активен?

 

- Бих казал, че ситуацията в САЩ е едновременно по-добра и по-лоша, отколкото смятат европейците. По-добра е, защото всички си казваха, че сме свидетели на края на американската демокрация, че почти вървим към руска ситуация, че триумфалното олицетворение на властта от Тръмп е знак за това. Но ако Тръмп наистина беше в състояние да навреди на американската демокрация, нямаше да станем свидетели на това, което реално се случи в сферата на правосъдието. Да, Тръмп направи множество назначения на консервативни съдии, но не назначи свои приближени и приятели. Хората, които той назначи, са уважавани съдии, светила в своята област на правото. Тръмп не назначи адвоката си Рудолф Джулиани или дъщеря си Иванка Тръмп.

 

 

Ако демократичните норми вече не работеха в САЩ, щяхме да станем на свидетели на това. Въпреки че днес съдилищата са много по-консервативни, отколкото моите приятели либерали биха искали, тези фигури са много сериозни хора, които вземат решенията си според закона. Това означава главно, че ако обвиненията на Тръмп относно изборите в крайна сметка  стигнаха до Върховния съд, без съмнение видяхме видим как този съд нанася единодушно поражение на аргументите на Тръмп. Съдебната система остава като скала.

 

- Има ли революционно настроение в американското общество?

 

- Дадох ви някои елементи, за да подчертая, че в някои аспекти ситуацията е по-добра, отколкото се твърди. Но в други отношения е по-лоша. Има сериозни дългосрочни проблеми и въпросът за изборното законодателство е един от тях. Хората тук не разбират много добре дългата история на измамите, която бележи нашата политическа традиция. Кражбата на гласове, пълнене на урните, всички тези неща са една от най-старите американски политически традиции. През 1960 г. много хора останаха убедени, че президентът Канади е победил Никсън, защото демократическата политическа машина на Чикаго е напълнила урните в окръг Кук.

 

- Така ли беше?

 

- Да, но проблемът беше, че републиканската машина в централните части на Илинойс беше направила същото. Тогава кой ще определи кой е откраднал повече гласове? Безспорно сме имали 150 г. американска демокрация, през които изборите са били откраднати, особено от големите корумпирани градски политически машини. В някои градове през ХIХ век можело да се прочете във вестниците каква е цената на един глас!

 

- Казвате, че през 2020 г. имаше много измами?

 

- Не знам, не бях там. Това, което казвам, е че  представата на много избиратели, че е имало измама, не е нещо ново. Но това убеждение никога не е довеждало до масови насилия, нито до поставянето под въпрос на нашите институции.

 

- Изчезнало ли е доверието днес?

 

- Това е вярно е, но до каква степен е имало доверие през 1880 г.? В известен смисъл последните десетилетия на ХХ век, в които всичко е прозрачно, са необичаен период. В миналото медиите бяха корумпирани и вестниците измисляха всякакви истории. Ерата на честните, професионални медии, е относително ново явление. Имахме обаче десетилетия на демокрация преди да настъпи тази професионализация. Това, което се опитвам да кажа, е, че фактът, че вече не живеем както през 90-те години, не означава, че това е краят на демокрацията.

 

- Каква може да бъде обаче последицата от дискредитацията, която тази ситуация хвърля върху способността на САЩ да действат в света?

 

- Трябва да отдадем дължимото на Си Дзинпин. Неговата агресивност ни обедини. Ако говорите с американци, достатъчно вляво в политическия спектър и достатъчно вдясно, ще откриете консенсус относно Китай! Прочетете речта на Джордж Сорос в Давос за Китай, тя много прилича на една реч на Тръмп! Според ново проучване на Института “Пю” 52 на сто от населението смятат, че ако Китай нападне Тайван, САЩ трябва да им се притекат на помощ с военни средства.

 

- Означава ли това, че има възможност за война?

 

- Не съм сигурен, че Китай ще нападне Тайван, надявам се, че не. Но виждаме ясно, че обръщането към Азия стана обединителна сила в американската външна политика. Три последователни администрации, на Обама, Тръмп и сега Байдън, поставиха Китай в центъра на  вниманието си. Освен това, видяхме сензационно подобрение на нашите отношения с Индия. Всичко това означава, че много международни въпроси не са засегнати от вътрешнополитическата поляризация.

 

Щеше ли да е по-добро положението, ако не бяхме толкова поляризирани? Разбира се! Но е важно да не преувеличаваме. Погледнете испано-американската война от 1898 г.: ние току-що бяхме излезли от яростта на гражданската война,  причинила смъртта на 650 хил. души. Но бившите генерали от Севера и Юга се обединиха, за да съберат войски и да се бият заедно. Възможността външна опасност да обедини американците е реална.

 

- Какво ви тревожи най-много във вътрешен план?

 

- Президентът Байдън има теория относно възможността за възстановяване на някаква форма на нормалност в американската политика. Тази теория е, че социалните предложения, които той се опитва да представи на Конгреса за инфраструктурата и реконструкцията, ще направят американците много по-щастливи и ще спрат поляризацията на американското общество. Аз съм скептичен. Много от тези предложения са лошо структурирани, често те са замислени под влиянието на заинтересовани групи, като учителските синдикати, и ще доведат до наливането на нови средства в зле функциониращи системи, като образованието. Резултатът би могъл да увеличи скептицизма и поляризацията. Най-много ме тревожи това, че нито прогресистите, нито привържениците на Тръмп имат сериозна визия за бъдещето.

 

- Смятате ли, че Тръмп може да се кандидатира?

 

- Тръмп изглежда в много добра позиция да се състезава за номинацията на републиканците през 2024 г. Бих искал да видя и двете партии с по-млади кандидати! И това не е най-лошият недостатък на Тръмп! Но той въплъщава форма на политически гений заради това, че даде на милиони американци чувството, че някой ги разбира и говори от тяхно име.Освен ако някой друг не поеме щафетата, те няма да го изоставят. Въпреки това, както писах наскоро, ще ни трябва политик, който може да съчетае връзката с народа (на един Клинтън или Тръмп) с Кисинджъровата изтънченост на глобалния анализ. Тръмп имаше постоянен проблем с прилагането на стратегия, която би позволила постигането на сложни резултати. Неговата форма на управление беше импулсивна. Бих искал да видя президент, който е гений в изкуството на управлението, а не само в изкуството да спечели. 2024 г. е все още далеч.

 

Вярно е, че републиканците изглеждат засега в добра позиция за междинните избори през 2022 г. Фактът, че Байдън критикува изкопаемите горива в разгара на напрежението за цената на енергията, му вреди. Фактът, че реши да похарчи трилиони долари в разгара на инфлацията за програми, които никой не разбира, също не му помага. Но това все още може да се промени. Представете си, че третият рунд на ваксинацията сложи край на епидемията и инфлацията спадне, в този случай можете да видите, че популярността на президента нараства.

 

Тези, които погребват Байдън, прибързват. В дългосрочна перспектива обаче трябва да признаем, че въпреки че Тръмп загуби проценти при образованите бели мъже през 2020 г., той спечели позиции сред чернокожите мъже и латиносите. Потенциалът на мъжки вот на народните класи в полза на републиканците е безспорен. Тръмп сложи край на популярната идея, че ще станем свидетели на демографски срив на Републиканската партия, свързан с настъплението на гласовете на малцинствата. Тези, които казват, че той няма никакъв кредит в политически план, забравят тази важна реалност.

 

- Говорите за консенсус относно Китай. Но изглежда има противоречие между това, което говореше Байдън в първите месеци, силна конкуренция, и новата серия от решения за Aukus, за технологично отделяне, което изглежда поставя Америка в положението на Студена война.

 

- Американците искаха отношения, основани на спазването на нормите, невраждебна конкуренция по отношение на технологията. Но китайците не виждат защо трябва да приемат американците да определят тези отношения. Ето защо видяхме руски и китайски военноморски сили да навлизат в Японския проток и Русия да обявява, че ще подкрепи Китай, ако има сблъсък с Тайван. Хари Труман не искаше Студена война през 1947 г. и дори предложи план “Маршал” на Източна Европа. Така че мисля, че китайците имат какво да кажат по въпроса дали вървим към Студена война или не. Те вземат много решения, които ускоряват отделянето. Но не мисля, че то ще бъде пълно. Това не е в интерес на никого.

 

- Какво означава това отделяне тогава?

 

- То ще се върти около веригите за доставки и тяхната сигурност, особено за технологичните продукти, комуникациите. Вече няма да искаме микропроцесорите да минават през Китай.

 

- Обяснете ни защо администрацията на Байдън избра Германия и пренебрегна Франция, докато Германия има тесни връзка с Китай?

 

- Това е много френски въпрос. Американците не избират Германия пред Франция; но те признават, че ако искаш да повлияеш на Европа, трябва да минеш през Германия. Франция може да се съгласи с нас с тази констатация, но фактът, че Париж и Вашингтон са съгласни, няма да раздвижи Европа. Постулатът на Америка е, че днес германците управляват Европа. Ако искате да обсъдите въпроса за Китай в Европа, тогава целта ви трябва да бъде да спечелите Берлин за вашата кауза и там да промените политическата динамика.

 

Стандартното виждане в САЩ е, че от 90-те години на ХХ век Германия непрекъснато набира сила в ЕС, докато Франция е по-малко равна отпреди. САЩ приемат тази ситуация за даденост. Така че има много области, в които САЩ и Франция споделят общи възгледи. А германците не са на същото мнение. Но ние добре виждаме, че няма полза от пеенето на песни на два гласа с французите за необходимостта от по-голяма бюджетна гъвкавост в Европа или по-голям военен принос, ако Берлин не се присъедини към този хор, или поне Франкфурт. Без тях нищо не се движи!

 

- Това достатъчно обяснение ли е за американското поведение по отношение на Aukus и изключването на французите от този съюз, докато американците непрекъснато настояват за ангажимент на европейците във военен план?

 

- Американците със сигурност не призовават за европейски военен ангажимент в Индо-Тихоокеанския регион! Видяхме европейски движения в тази посока, с германците, които изпратиха една фрегата в Южнокитайско море. Това е симпатично! Британците също разположиха там самолетоносач. Но трудно ще намерите някой в американския военен апарат, който да ви кажа, че този европейски принос ще има значително влияние, ако - не дай Боже - избухнат враждебни действия в Азия. Всъщност вие изпращате принос, който ние не сме поискали, после питате защо не сме признателни.

 

- Разбирам, че французите ще се стремят да предложат споделяне на отговорностите за европейската сигурност в Африка и Средиземноморието.

 

- Добре, но като се има предвид сегашното изтегляне на Франция от Мали, оставяйки място на руснаците, след това решението да изоставят Либия в напълно катастрофално състояние и накрая една силно отразена в медиите инициатива в Ливан, която нямаше ни най-малък резултат, какво точно имат предвид французите под споделяне на отговорности? Нашето усещане за Франция и Индо-Тихоокеанския регион е следното: ето една страна, която е загубила контрол над Средиземно море, която изглежда неспособна да се справи с този проблем и която предлага да ни помогне щедро да управляваме Индо-Тихоокеанския регион.

 

- Става дума не само да ви помогнем, но и да защитим нашите интереси в този регион…

 

- Разбирам, че имате 2,7 млн. граждани там и важна морска зона, тези интереси са легитимни. Но идеята, че това присъствие превръща Франция в “износител на сигурност” в Индо-Тихоокеанския регион не е много убедителна. Таити ще бъде френски, докато американците и японците могат да държат Китай в неговата част от Тихия океан. Дипломатическата подкрепа за този алианс е основният начин за защита на Таити. Френският инстинкт за факта, че Индо-Тихоокеанския регион е ключов регион, е разбираем. Но питали ли са се французите какво искат другите сили в Индо-Тихоокеанския регион от Франция?

 

- Австралийците искаха нещо от Франция преди да си променят мнението…

 

- Американците вероятно биха предпочели японците да получат този договор за подводници, за да укрепят Индо-Тихоокеанския регион. Не съм сигурен обаче дали е имало и един миг, в който стратезите във Вашингтон да смятат, че има стратегическа полза французите да получат австралийския договор.

 

- Ако правилно разбирам това послание, вие разчитате на Берлин да управлява европейската сигурност. Затова ли американците приеха “Северен поток 2”?

 

- Позицията на Байдън за “Северен поток 2” беше да признае, че тази сделка все пак ще бъде осъществена. Защо да се бори за загубена кауза? Що се отнася до по-общата идея да се освободи от задължението към Европа и да го преотстъпи на германците, спомнете си, че приоритетът, който беше Старият континент по време на Студената война, не попречи на САЩ да водят две големи войни в Тихоокеански регион, в Корея и във Виетнам. САЩ не обмислят само една сцена на операции. Европейците прекомерно тълкуват обръщането към Азия. Няма да има отказ, абдикация от европейска земя.

 

 

 

Лор Мандвил, “Фигаро” , Превод от френски: Галя Дачкова