Тази тема стана особено актуална през последните дни, когато стана известно, че Украйна е използвала турски дронове в Донбас, за да унищожи позиции на опълченците
За първи път Владимир Путин проведе специална среща с висши военни и ръководители на военно-промишления комплекс, посветена на бойните дронове. Тази тема стана особено актуална през последните дни, когато стана известно, че Украйна е използвала турски дронове в Донбас, за да унищожи позиции на опълченците. А Киргизстан, въпреки членството си в Организацията на Договора за колективна сигурност ОДКБ, е на път да сключи договор за доставката им. Русия изостава много от Турция (и много други страни) в производството на такива машини, но не губи надежда да навакса изоставането чрез разработването на по-интелигентни устройства от конкурентите, пише руският вестник “Московский Комсомолец“, цитиран от Агенция "Фокус".
От около 2014 г. в Сочи се провеждат военни срещи с участието на Върховния главнокомандващ. А първият сериозен опит от сблъсък с дронове е получен още по-рано - по време на военния конфликт с Грузия през 2008 г. Въпреки това, за първи път тази тема беше обявена, първо, публично, и второ, широко.
„Президентът ще проведе среща, която ще бъде изцяло посветена на дроновете“, съобщи прессекретарят на държавния глава Дмитрий Песков, като уточни, че тя ще се фокусира както върху новите вътрешни разработки, така и върху технологиите за противодействие на контролираните от противника безпилотни летателни средства.
Очевидно събитията от последните дни накараха президента да се заеме с дроновете. Първо се появи информация, че турските бойни дронове „Байрактар“, закупени от Украйна през 2019 г., са били забелязани в Донбас. След това Киргизстан обяви намерението си да сключи договор с Анкара за доставка на подобни устройства.
И двете новини предизвикаха съвсем естествено раздразнение в Кремъл. Дмитрий Песков каза, че прехвърлянето на такива въоръжени системи в Украйна е направено въпреки факта, че те могат да бъдат използвани от Киев срещу собствения му народ. Що се отнася до Киргизстан, като член на ОДКБ, според руската страна, той изобщо не трябва да гледа към военни продукти, произведени в страна от НАТО.
Не бива също да се забравя, че турските дронове на въоръжение в азербайджанската армия изиграха решаваща роля във военния конфликт в Нагорни Карабах миналата есен. А Туркменистан, въпреки че не се хвали със себе си и не обявява военните си придобивки, не пропусна да се похвали с "Байрактар" на парада в чест на 30-годишнината от независимостта на страната, който се чества този септември. Общо от 10 страни от постсъветското пространство чуждестранните (главно турски дронове) са на въоръжение (или ще се появят в близко бъдеще) в половината от тях.
Владимир Путин обаче не обвини съседите си за необмислени придобивки, а Турция за безцеремонни опити да „лази на чужда поляна“. Говорейки за опита от взаимодействието с дронове, президентът спомена само далечна Сирия.
„Ние знаем добре как безпилотните самолети са се доказали във въоръжени конфликти. Колко опасни могат да бъдат за нас“, каза той, като уточни, че има предвид терористични атаки с помощта на ударни дронове. „Научихме се да отблъскваме тези атаки и го правим доста ефективно“, подчерта Путин.
Руският президент за първи път разкри данни за броя на дроновете собствено производство на въоръжение в руската армия - две хиляди. От една страна, това е повече от всички страни от постсъветското пространство, взети заедно (Турция каза, че досега е доставила само 154 дрона „Байрактар“ на всички купувачи). От друга страна президентът не уточни за какво предназначение са тези машини – разузнавателни или бойни.
По-рано от Министерството на отбраната заявиха, че ударните дронове с далечни обсег с управляеми ракети и бомби трябва да бъдат пуснати на въоръжение до края на 2021 г. Путин подчерта, че работата по подобряването на дроновете трябва да върви усилено.
„Имам предвид използването на изкуствен интелект, най-модерните постижения на науката, както и опита, който ние самите имаме, и анализа на случващото се около нас“, каза той. Според разработчиците руските устройства ще бъдат по-„интелигентни“ в сравнение с чуждестранните модели. Те ще могат да комуникират помежду си и с пилотирани превозни средства, както и да решават задачи като част от бойна група (или "рояк") от дронове.
Що се отнася до Турция, тя заема позицията „Не съм аз и конят не е мой“. Външният министър на страната Мевлют Чавушоглу призова държавите, закупили атакуващите дронове от Анкара, да спрат да ги наричат турски и самостоятелно да носят отговорност за използването им и за недоволството на Москва.
